Определение № 89 от 21.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 21.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за възобновяване № 20253000600301 по описа за 2025 година Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.

Образувано е по искане на и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд №1132/2025г. на Районен съдВарна, отмяна на постановеното определение №276/02.04.2025г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане по реда на чл.306 ал.1 т.2 НПК от друг състав. Като основание за искането се сочи съществено нарушение на закона. Формулирано по този начин възражението на Главния прокурор е относимо към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 НПК вр. чл.348 ал.2 НПК.

В съдебно заседание адв.Б. Ж. - защитник на осъденото лице счита, че искането е изготвено от субект без процесуална легитимация, поради което се явява недопустимо и следва производството по него да бъде прекратено.

Защитата се мотивира с изтичане на 21.07.2025г. на шестмесечния срок, определен с разпоредбата на чл.173 ал.15 ЗСВ.

Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище, че на сочената норма не е придадена обратна сила, поради което и тя не касае заварени случаи. Т.е. намира, че искането за възобновяване е процесуално допустимо като подадено от лице, изпълняващо функциите Главен прокурор, и тъй като го счита и за основателно го поддържа изцяло.

С определение с рег.№370/18.12.2025г. производството по делото е било 1 спряно като същевременно на основание чл.150 ал.2 от Конституцията е бил сезиран Конституционният съд на Република България с искане за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.173 ал.15 от ЗСВ. По искането е образувано к.д. № 2/2026г., по което Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 6/07.04.2026г., публикувано в ДВ бр.36/17.04.2026г. и влязло в сила на 21.04.2026г. С решението е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на посочената разпоредба. В мотивите е посочено, че целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице. Същевременно в съпътстващото становище се приема, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 о т ЗСВ, възприета именно като действаща и по отношение на заварено правоотношение, е в съответствие с Конституцията.

При това положение основанието за спиране на производството е отпаднало и същото следва да бъде възобновено.

С възобновяване на производството съдът дължи служебна преценка относно допустимостта на искането като необходима процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство по Глава 33 от НПК, включително относно процесуалната легитимация на подателя.

Съгласно чл. 420 ал.1 от НПК правомощието да се иска възобновяване на наказателно производство принадлежи на Главния прокурор.

Процесуалната легитимация на лице, изпълняващо функциите на Главен прокурор, се определя при условията и в границите на чл. 173, ал. 15 ЗСВ.

От данните по делото се установява, че искането е изготвено и подписано на 19.08.2025г. от и.ф. Главен прокурор Б. С., и внесено в РС-Варна на 22.08.2025 г.

С оглед задължителното тълкуване на приложимата правна уредба, произтичащо от Решение № 6/2026 г. по к.д. № 2/2026 г. на Конституционния съд, чиито правни последици са задължителни за всички държавни органи съгласно чл.14, ал.6 от Закона за Конституционния съд, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е конституционосъобразна и подлежи на непосредствено прилагане, включително по отношение на заварени правоотношения. Конституционният съд приема, че предвиденият в закона 2 срок за временно изпълнение на функциите на главен прокурор има действие занапред и обхваща и текущите към момента на влизане в сила на нормата правоотношения, като не представлява недопустимо обратно действие, а допустима несъщинска ретроактивност. В този смисъл законовата уредба въвежда времево ограничение на упражняването на тези функции от едно и също лице като гаранция за съответствие с принципите на правовата държава и правната сигурност. От това следва, че след изтичане на предвидения срок – 21.07.2025 г. – правомощията за изпълнение на функциите на главен прокурор се прекратяват по силата на закона, без да е необходимо изрично допълнително волеизявление или акт. При това положение всяко действие, извършено след тази дата от лице, което продължава да се позовава на това качество, е лишено от правно основание, включително и упражняването на правомощието по чл. 420 ал.1 от НПК за искане на възобновяване на наказателни производства.

Иначе казано към момента на подаване на искането за възобновяване неговият подател не е притежавал надлежна процесуална легитимация. А липсата на процесуална легитимация представлява абсолютна процесуална пречка за развитие на производството и е основание за неговото прекратяване.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ндв № 301/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради липса на процесуална легитимация на подателя на искането за възобновяване – и.ф. Главен прокурор Б. С. към момента на депозиране на искането.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 21.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за възобновяване № 20253000600301 по описа за 2025 година Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.

Образувано е по искане на и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд №1132/2025г. на Районен съдВарна, отмяна на постановеното определение №276/02.04.2025г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане по реда на чл.306 ал.1 т.2 НПК от друг състав. Като основание за искането се сочи съществено нарушение на закона. Формулирано по този начин възражението на Главния прокурор е относимо към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 НПК вр. чл.348 ал.2 НПК.

В съдебно заседание адв.Б. Ж. - защитник на осъденото лице счита, че искането е изготвено от субект без процесуална легитимация, поради което се явява недопустимо и следва производството по него да бъде прекратено.

Защитата се мотивира с изтичане на 21.07.2025г. на шестмесечния срок, определен с разпоредбата на чл.173 ал.15 ЗСВ.

Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище, че на сочената норма не е придадена обратна сила, поради което и тя не касае заварени случаи. Т.е. намира, че искането за възобновяване е процесуално допустимо като подадено от лице, изпълняващо функциите Главен прокурор, и тъй като го счита и за основателно го поддържа изцяло.

С определение с рег.№370/18.12.2025г. производството по делото е било 1 спряно като същевременно на основание чл.150 ал.2 от Конституцията е бил сезиран Конституционният съд на Република България с искане за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.173 ал.15 от ЗСВ. По искането е образувано к.д. № 2/2026г., по което Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 6/07.04.2026г., публикувано в ДВ бр.36/17.04.2026г. и влязло в сила на 21.04.2026г. С решението е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на посочената разпоредба. В мотивите е посочено, че целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице. Същевременно в съпътстващото становище се приема, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 о т ЗСВ, възприета именно като действаща и по отношение на заварено правоотношение, е в съответствие с Конституцията.

При това положение основанието за спиране на производството е отпаднало и същото следва да бъде възобновено.

С възобновяване на производството съдът дължи служебна преценка относно допустимостта на искането като необходима процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство по Глава 33 от НПК, включително относно процесуалната легитимация на подателя.

Съгласно чл. 420 ал.1 от НПК правомощието да се иска възобновяване на наказателно производство принадлежи на Главния прокурор.

Процесуалната легитимация на лице, изпълняващо функциите на Главен прокурор, се определя при условията и в границите на чл. 173, ал. 15 ЗСВ.

От данните по делото се установява, че искането е изготвено и подписано на 19.08.2025г. от и.ф. Главен прокурор Б. С., и внесено в РС-Варна на 22.08.2025 г.

С оглед задължителното тълкуване на приложимата правна уредба, произтичащо от Решение № 6/2026 г. по к.д. № 2/2026 г. на Конституционния съд, чиито правни последици са задължителни за всички държавни органи съгласно чл.14, ал.6 от Закона за Конституционния съд, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е конституционосъобразна и подлежи на непосредствено прилагане, включително по отношение на заварени правоотношения. Конституционният съд приема, че предвиденият в закона 2 срок за временно изпълнение на функциите на главен прокурор има действие занапред и обхваща и текущите към момента на влизане в сила на нормата правоотношения, като не представлява недопустимо обратно действие, а допустима несъщинска ретроактивност. В този смисъл законовата уредба въвежда времево ограничение на упражняването на тези функции от едно и също лице като гаранция за съответствие с принципите на правовата държава и правната сигурност. От това следва, че след изтичане на предвидения срок – 21.07.2025 г. – правомощията за изпълнение на функциите на главен прокурор се прекратяват по силата на закона, без да е необходимо изрично допълнително волеизявление или акт. При това положение всяко действие, извършено след тази дата от лице, което продължава да се позовава на това качество, е лишено от правно основание, включително и упражняването на правомощието по чл. 420 ал.1 от НПК за искане на възобновяване на наказателни производства.

Иначе казано към момента на подаване на искането за възобновяване неговият подател не е притежавал надлежна процесуална легитимация. А липсата на процесуална легитимация представлява абсолютна процесуална пречка за развитие на производството и е основание за неговото прекратяване.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ндв № 301/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради липса на процесуална легитимация на подателя на искането за възобновяване – и.ф. Главен прокурор Б. С. към момента на депозиране на искането.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3