Определение № 319 от 14.02.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Плевен, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20244400500083 по описа за 2024 година

Частно гражданско производство по чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.344,ал.3,изр.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба, подадена от адв. Г. Г. от АК-Плевен в качеството на пърномощник на частния жалбоподател

Е. К. М. – страна в първоинстанцонното делбено производство по гр.д.№1950/2023г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против постановеното от Х-ти гр.с-в съдебно решение №1873/28.12.2023г, в частта, в която на основание чл.344,ал.2 от ГПК жалбоподателят е осъден да заплаща на другия съделител – Е. К. Н., сумата от 100.00лв. месечно за лишаването й от ползване на ½ идеални части от имота, предмет на съдебна делба, считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делбата.

В частната жалба се твърди, че в обжалваното част, съдебното решение, с характер на определение, е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се оплаквания, че съдът неправилно е приел за установено, ч„е само частният жалбоподател ползва делбения имот и е лишил другата страна от тази възможност. Няма данни същият да й е пречил да ползва имота, а тя е знаела, че ключовете се държат от съседа и винаги е могла да ги получи и да ползва имота.

Ответницата по частната жалба Е. К. Н. с адрес в гр.Д. Д., чрез пълномощника адв. Н. Д. от АК-Плевен, е подала Отговор, в който е изразила становище за неоснователност на същата. Възразила е срещу изложените в частната жалба твърдения, като е посочила, че частният жалбоподател упражнява фактическа власт върху целия делен имот и това, че е оставил ключове на съсед не променя този факт, тъй като не е предоставил същите на другата съделитЕ..

1

Плевенският окръжен съд в качеството му на въззивна инстанция, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед на изложените оплаквания, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От данните по делото се установява следното от фактическа страна:

С Решение №1873/28.12.2023г., постановено по гр.д.№1950/2023г., Плевенският районен съд, Гражданско отделение, Х-ти граждански състав е допуснал да се извърши съдебна делба на основание чл.344,ал.1 от ГПК във вр. чл.69 от ЗН, между двама съделители – Е. К. Н. и Е. К. Н., на недвижим имот, представлява УПИ в гр.Д. Д., ОбластПлевен, заедно с построените в него жилищна сграда и три броя стопански сгради, при две равни части – по една за всеки съделител.

Със същото решение, с частта, която понастоящем се обжалва, съдът на основание чл.344,ал.2 от ГПК съдът е осъдил жалбоподателя Е. К. М. да заплаща на ответницата по частната жалба Е. К. Н., сумата от 100.00лв., срещу ползването притежаваната от нея ½ идеална част от делбения имот. искането правилно. на

Въззивният съд приема, че в частта, с която съдът се е произнесъл по по чл.344,ал.2 от ГПК, решението, имащо правен характер на определение, е Не се спори, че искането по чл.344,ал.2,предложение последно от ГПК е направено своевременно(още с исковата молба) и е допустимо. В текста на чл.344,ал.2 от ГПК ( съответстващ на чл.282,ал.2 от ГПК(отм)) не са дадени критериите , по които да се разпредели ползването или да се определи обезщетението, поради което практиката се ориентирала към съобразяване разпоредбите на чл.30,ал.3 и чл.31,ал.1и ал.2 от ЗС.

Съгласно чл.32,ал.2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалитге за ползата, от която са лишени от деня на писмено поискване. Следователно, идеята на чл.31,ал.2 от ЗС произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.

Какви са данните в случая?

В подкрепа на становищата си, страните са представили гласни доказателства.

Съдът, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази признанията на страните, констатира следното:

Делбеният имот се намира в гр.Д. Д., Област-Плевен и има наследствен характер.След смъртта на наследодателите – родителите на двете спорещи страни, същият се ползва изцяло от частния жалбоподател Е. К. М., който има постоянен адрес извън област-Плевен. Ответницата по частната жалба Е. К. Н., макар, че живее в същия град, няма достъп до имота и не се ползва от него.

2

Няма данни дали е възможно съвместното ползване на имота от двамата съсобственици и евентуално как да се извърши разпределението на ползването. Недоказано е възражението на частния жалбоподател, че не е лишил другата страна от възможността да ползва имота, тъй като живее в друго населено место и е предоставил ключа на съсед. – Съдът намира, че липсват, както твърдения, така и доказателства Е. Кр.М. изрично да е предоставил възможност на сестра си Е. К. Н. да получава ключа и да влиза в имота, поради което самоволното й влизане може да се квалифицира като самоуправно действие.

Присъдената сума за обезщетение на ответницата по частната жалба за това, че е лишена от ползването на съответстващата й част от делбения имот, е справедливо определена с оглед искането на страната и е в много по-нисък размер от пазарната наемна цена, посочена от съдебно-техническата експертиза.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че в обжалваната част, съдебното решение с правен характер на определение следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд констатира, че частната жалба против съдебното решение, в частта имаща характер на определение по чл.344,ал.2 от ГПК, не е надлежно администрирана, тъй като съдът не е указал на частния жалбоподател да внесе д.т. от 15.00лв. по сметка на въззивния съд. Не съществува процеисуална пречка това да стане с въззивното определение, както приема настоящият съдебен състав.

Настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Съобразно т. 6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС спорът по чл. 282, ал. 3 ГПК (отм.) за отреждане на делбените имоти на съделителите за ползване до окончателното извършване на делбата, респ. какви суми следва да плащат едни съделители на други срещу ползването, подлежи на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Поради идентичност на правната уредба, това разрешение следва да се приложи и по споровете, които се разглеждат по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Въззивните определения, постановени по този ред, също не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС – опр. № 544/2011 г. по ч. гр. д. № 515/2011 г., І г. о.; опр. № 130/2012 г. по ч. гр. д. № 121/2012 г., ІІ г.о.; опр. № 413/2014 г. по гр. д. № 5372/14 г., ІІ г. о.; опр. № 201/2012 г. по гр. д. № 364/12 г.,Іг. о., опр. № 464/2015 г. по ч. гр. д. № 4362/2015 г., І г. о., и др.

По изложените съображения,

Плевенският окръжен съд,

Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав на основание чл.278 във вр. чл.344,ал.3 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно

Решение

№1873/28.12.2023г, постановено от Плевенски районен съд, Гражданско отделение, Хти гр.с-в по гр.д.№195082023г., В ЧАСТТА, с която на основание чл.344,ал.2 от ГПК Е.

К. М. е осъден да заплаща на Е. К. Н., сумата от 100.00лв. месечно, за лишаването й от ползване на ½ идеални части от имота, предмет на съдебна делба по делото, считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН-**********, със съдебен адрес адв. Г. Г. от АК-Плевен, кантора в гр.П., ул.“***“№***, ет.***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Плевен, на основание чл.77 от ГПК, държавна такса върху частната жалба от 15.00лв.(петнадесет лв.)

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4