Решение № 233 от 07.10.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Ихтиман, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело № 20231840101133 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Дарви“ ЕООД, ЕИК:

204164305, седалище и адрес на управление: гр. Долна Баня ул. „Илинденско въстание“ № 10, представлявано от В. У. – управител, че ищцата М. К. В., ЕГН: ********** не дължи сумата от 9713,36 лева с ДДС, представляваща задължения по договори за строителство от 15.11.2022 г. и от 06.03.2023 г.

Ищцата твърди, че на 15.11.2022 г. е сключила с ответното дружество договор за строителство до етап „кота нула“ за изграждане на еднофамилна жилища сграда и гараж в собствен на ищцата поземлен имот, находящ се в местност „Мартала“, с. Горна Василица, общ. Долна Баня. Посочва се, че на 06.03.2023 г. страните сключили договор за строителство до етап „кота било“ за същите обекти. Ищцата навежда, че изпълнявала точно и в срок задълженията си по договорите като изплатила дължимите суми. Твърди се, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора неточно в качествено, количествено и времево отношение. Излагат се подробни съображения относно неспазване от страна на строителя на проектни величини, за количество на вложените материали, начин на влагане, несъставяне своевременно на съответните актове и протоколи по строителството. Ищецът твърди, че при извършена на 11.09.2023 г., съвместно с нает инвеститорски контрол, проверка са констатирани множество нарушения в строителния процес, които били описани в писмено възражение.

При извършената проверка било констатирано влагане на допълнителни несъответни материали, които били в отклонение от одобрените проекти и за които липсвало съгласие на ищеца възложител по договора за строителство.

Ищецът твърди, че ответното дружество отправило до него извънсъдебна 1 покана за заплащане на сумата от 9713,36 лв. с ДДС, представляваща стойността на несъответни и допълнителни материали, които не били договорени между страните.

По изложените съображения иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество горната сума. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Ответникът оспорва твърденията за неизпълнение на задълженията си по договора за строителство. Твърди, че с ищеца е постигнато съгласие да влагане на допълнителни материали, а някои допълнителни СМР са извършени по едностранното искане на възложителя – ищец. Оспорва да е канен и присъствал на проверка с нает от ищеца инвеститорски контрол, при която били установени отклонения от строителството. Твърди, че актовете и протоколите по време на строителството били подписани от всички без забележки и нямало договорка за подписване на акт образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. Ответникът твърди, че първоначалната стойност на строителните дейности възлизала на 105 509,46 лв. с ДДС.

Посочва, че всички промени в КСС били съгласувани и договорени с възложителя и обективирани в съответните актове и протоколи по време на строителството, които били подписани. Твърди, че вследствие на допълнително вложени материали и труд стойността на договора се увеличила със сумата от 9713,36 лв. или възлизала на 115 222,80 лв. с ДДС. В заключение иска от съда да остави без уважение исковата претенция. Претендира разноски в производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: главен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД за осъждане на ищеца по първоначалния иск да заплати сумата от 9713,36 лв. с ДДС, представляваща договорена, но незаплатена сума за допълнително извършени дейности по договори за строителство от 15.11.2022 г. и от 06.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещната искова молба до окончателното плащане на сумата. Предявен е и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за осъждане на ищеца по първоначалния иск да заплати сумата от 459,67 лева /след допуснатото изменение на размера на иска/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2023 г. до 04.04.2024 г. Ищецът по насрещния иск твърди, че с ответницата и ищца по първоначалния иск сключили на 15.11.2022 г. и на 06.03.2023 г. два договора за строителство на еднофамилна жилищна сграда и гараж, съответно първи до етап „кота нула“ и втори до етап „кота било“ като първоначалната стойност на строително- монтажните работи възлизала на сумата от 105 509, 46 лева с ДДС, за която сума били издадени фактури и възложителят извършвал плащания. Посочва се, че по време на строителството са вложени допълнителни материали и труд, за които ищцата по първоначалния иск била уведомена и дала съгласие. Допълва, че по искане на възложителя е подменен оферирания бетон с бетон по - висок клас. Твърди, че стойността на допълнителните СМР възлизала на сумата от 9713,36 лева с ДДС. Навежда твърдение, че на 10.11.2023 г. изпратил до възложителя покана за заплащане на процесната сума в 10 - дневен срок от датата на получаване на поканата.

2

Твърди, че поканата била получена на 01.12.2023г. лично от ответника по насрещния иск, като до момента на предявяване на иска липсвало изпълнение на вземането. Претендира и заплащане на обезщетение за забава в размер на 459,67 лева /след допуснатото изменение на иска/ за периода 01.12.2023г. до 04.04.2024г. Претендира разноските в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на насрещния иск от ищеца по първоначалния, в който иска се оспорва като недопустим и неоснователен.

Ответникът по насрещния иск оспорва да е давал съгласие за влагане на допълнителни материали и извършване на допълнителни СМР. Счита, че изпълнителят е изпълнявал в отклонение от проекта и лошо в качествено, количествено и времево отношение. Възразява, че изпълнителят е отказвал да съставя своевременно изискуемите актове и протоколите по строителството и че всички такива били съставени на 14.09.2023 г., след покана от възложителя.

Възразява срещу твърдението на ищеца по НИ, че в хода на строителството е договорен, съответно вложен по - висок клас бетон, като твърди, че такъв е бил заложен още в началния проект, съответно калкулиран. Твърди, че цените на вложения изолационен найлон са завишени многократно над пазарните от строителя. Твърди, че е подписал акт образец № 14 при опорочена воля и под заплаха от страна на изпълнителя, че при неподписване без възражения ще бъде блокиран строителния процес, като е бил препятстван от изпълнителя да впише възраженията си в акта. По изложените съображения иска от съда да отхвърли насрещните искове като неоснователни и недоказани. Претендира сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ищецът и ответник по насрещния иск, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. – САК с надлежно пълномощно. Ищецът поддържа исковата молба, оспорва насрещния иск.

Ангажира доказателства. По същество иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск като доказан и да отхвърли насрещния иск. Претендира деловодни разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. В постъпила в срок писмена защита развива подробни съображения по същество на спора.

В открито съдебно заседание, ответникът и ищец по насрещния иск, редовно призован, представлява се от законния представител Р. Д. – управител и от пълномощник адв. Д. от САК, надлежно упълномощена. Ответникът оспорва исковата молба като неоснователна, поддържа насрещната искова молба. Ангажира доказателства. По същество иска от съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли първоначалния иск като недоказан и неоснователен и да уважи насрещната искова претенция като доказана.

Претендира деловодни разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Възразява за прекомерност на насрещната претенция за адвокатско възнаграждение. В постъпила в срок писмена защита развива подробни съображения по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото договори, че на 15.11.2022 г. между ищцата М. В. и ответното дружество „Дарви“ ЕООД е сключен договор за строителство на еднофамилна жилищна сграда и гараж до етап „кота нула“ в ПИ 260002 в местността „Мартала“ в 3 землището на с. Горна Василица на обща стойност 54 143,52 лева с ДДС.

Неразделна част от договора са оферта № 1 и оферта № 2, представляващи количествено стойностни сметки на нужните материали и труд съответно за къщата и за гаража до етап на строителство „кота нула“. Срокът за изпълнение за договорените работи съгласно чл. 1 на раздел IV от договора е два месеца от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

На 06.03.2023 г. страните в производството сключили втори договор за строителство, съгласно който ищцата възлага на ответното дружество строителството на еднофамилна жилищна сграда и строеж, предмет и на първия договор, от етап „кота нула“ до етап „кота било“. Стойността на договора възлиза на сумата от 51 365,94 лева с ДДС. Към договора е приложена оферта № 1 за къщата и гаража, представляваща КСС. Съгласно чл. 1 на раздел IV от договора срокът за изпълнение на СМР е два месеца от датата на подписване на договора.

Съгласно чл. 3 от договорите работата ще бъде извършвана с материали и работна ръка на изпълнителя, съобразно представените оферти. В чл. 4 от двата договора страните са постигнали съгласие, че възлагането на допълнителни работи, извън посочените в приложените оферти, ще се извършва с допълнително споразумение между страните, което следва да бъде в писмена форма съгласно раздел XI, чл. 2 от договорите.

Видно от приложените към договорите КСС /оферта № 1 и № 2 към договор от 15.11.2022 г./ е, че по първия договор страните са договорили влагане на бетон тип C 10/12 и Бетон тип C 20/25, както за къщата, така и за гаража. Съгласно приложената оферта № 1 към договора от 06.03.2023г. страните са договорили влагане на Бетон C 37 (водоплътен) в количество 21,000 куб.м. на единична цена от 167,00 лв. и на обща стойност 3507,00 лева без ДДС за къщата, както и Бетон C37 (водоплътен) в количество 25,000 куб.м на единична цена 167,00 лева и на обща стойност 4175,00 лева без ДДС за гаража. Като цената на бетона е включена в общата стойност на договора от 06.03.2023 г.

От приетия по делото протокол образец № 2 се установява, че на 23.11.2022 г. е открита строителната площадка, определена е строителна линия и ниво на строежа.

По делото са приети като писмени доказателства протоколи и актове за строителство по образец от № 1 до № 12 вкл., издадени на основание чл. 7, ал.

3 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Протоколите и актовете за строителството са подписани от представител на изпълнителя и съответните комптетентни лица по отделните части на строежа, както и от представител на строителния надзор.

Изготвени и подписани без забележки от изпълнителя, проектанта и строителния надзор са актове образец № 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция.

По делото е приет като писмено доказателство приемо - предавателен протокол от дата 04.07.2023г., подписан от изпълнителя, съгласно който стойността на извършените СМР възлиза на сумата от 115 222,80 лева.

Ищецът оспорва датата и съдържанието на протокола, като счита, че документът е създаден за целите на процеса.

Разпечатката съдържа 37 от 140 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41c7d78d-4b11-4f22-8fc9-42566b2561bb