Определение № 388 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500038 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба на Д. К. А. срещу Определение № 15 050 от 21.11.2025 г., пост. по ч. гр.д. № 8 018/2025 г. по описа на РС Пловдив в частта, с което е оставено без уважение възражението на частната жалбоподателка по чл. 414а ал. 3 от ГПК за освобождаването й от заплащане на разноските по делото / ДТ и възнаграждение за един адвокат /, както и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Поддържа се от А. да не дължи заплащането на направените от заявителя Етажната собственост / ЕС / на Сграда с адм. адрес гр. П., бул. В.А. № ** разноски за заповедното производство, т.к. не е дала повод за неговото образуване. Възвежда доводи, че задълженията й не са били изискуеми към датата на подаване на заявлението; не е знаела за провеждането на ОС на ЕС, не е била надлежно уведомен за взетите решения и в същите не е бил определен конкретен срок за изпълнение; не е била поканена да ги заплати и не й е предоставена банкова сметка, по която да плати; не е знаела кой е управителят на ЕС – т.е. не е знаела и на кого да плати. На следващо място се твърди, че заявителят е действал недобросъвестно, като е образувал отделни заповедни производства за еднородни задължения срещу нея и срещу други етажни собственици освен нея и като така е налице превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба с права с цел натоварването им с разноски. Моли се съдът да уважи възражението й като обезсили заповедта за изпълнение изцяло – т.е. и в частта за разноските. Евентуално моли за намаляване поради прекомерност на разноската, съставляваща възнаграждение за един адвокат поради прекомерност.

Ответникът по частната жалба – ЕС на Сграда в режим на ЕС с адрес гр. П., бул. В.А.

№ **, чрез процесуалния представител адв. М. Т. е постъпил отговор по жалбата, в който поддържа същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 8 018/2025г. на РС - Пловдив е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от Етажната собственост в сградата, находяща се в гр.Пловдив, 1 бул.“В.А.“№ **, против етажен собственик Д. К. А., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 453,60 лева- разходи за стопанисване, поддръжка, управление и ремонти на общите части на сградата за периода м.януари 2023г.- м.декември 2023 г..

Въз основа на заявлението първостепенният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 3 952/13.05.2025г. за така предявените вземания – по основание, размер и период, както и направените от заявителя разноски от 425 лева / 25 лв. ДТ и 400 лв. възнаграждение за един адвокат /.

На 13.06.2025 г. е постъпило възражение по чл.414а от ГПК от длъжницата, с което е представила разписка към вноска бележка за платени по банковата сметка 492 лв. – главницата и законната лихва, и изрично е възразила / с доводи, идентични с поддържаните в частната жалба / относно дължимостта на разноските, а при условие на евентуалност – за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 400 лева.

От заявителя - етажната собственост, е постъпило становище по възражението по чл.414а от ГПК, с което е признал плащането като уводлетворяващо изцяло процесното му вземане, и е поддържал доводи за дължимостта на направените разноски в заповедното производство.

С Определението № 15 050 от 21.11.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка в частта на разноските, съдът е обезсилил заповедта досежно предявеното със заявлението вземане и е оставил без уважение възражението в частта досежно недължимост на разноските от длъжницата, евентуално намаляване на адвокатския хонорар на заявителя поради прекомерност.

Определението е правилно – по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя.

Длъжницата неоснователно оспорва отговорността си за разноските в заповедното производството с доводи за недължимост на самото вземане, т.к. заповедта реално е изпълнена от нея. Тоест, изпълнила е задължението си така, както е претендирано от заявителя. С оглед което, недопустимо е в настоящето производство по спор за дължимост на разноските да се разглеждат и разрешават въпроси относно дължимостта и ликвидността на вземането. С тези възражения длъжникът е разполагал в едномесечния срок по чл.414 от ГПК, в който би могъл да заяви, че не дължи вземането по заповедта и така да инициира исков процес по чл. 422 от ГПК, което той не е сторил, вместо което е изпълнил изцяло в този срок. Ето защо са налице предпоставките по чл. 78 от ГПК за присъждане на разноските в производството.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение от 400 лева, настоящата инстанция намира, че същото не е прекомерно. С разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК е въведено задължителното съдържание на заявлението - да отговаря на изискването на чл.

127, ал. 1 от ГПК, включително и по отношение на всички обстоятелства, които обуславят възникване на задължението. Т.е. самото заявление следва да отговаря на изискванията за редовност , поставени от процесуалния закон за редовност на искова молба, поради което размерът на адвокатското възнаграждение, което се дължи от заявителя следва да е поне в минимален размер като за образуване на исково производство. Практиката е ориентирана, че минималните размери на адвокатските възнаграждения при подаване на искова молба са около 400 лева. В случая е договорено и изплатено именно възнаграждение от 400лв. от заявителя, което е съобразено с този минимум, който се присъжда за най-елементарното от фактическа и правна страна дело.

Ето защо липсват основания и за намаляване на разноската, съставляваща адвокатско възнаграждение като прекомерно.

2

По отношение на оплакването на длъжника за злоупотреба с права от страна на заявителя, съдът намира, че не може в рамките на това производство да преценява наличието на злоупотреба с права, т.к. видно от представените копия на заповеди за изпълнение, се касае за претенции за вземания за различни периоди и основание – от половин година, до цяла календарна година, като за тях страните могат да имат различни евентуални възражения по дължимостта на претендираните вземания и право на заявителя е да организира защитата на вземанията си.

Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което се оставя без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба на Д. К. А. срещу Определение № 15 050 от 21.11.2025 г., пост. по ч. гр.д. № 8 018/2025 г. по описа на РС - Пловдив в частта, с което е оставено без уважение възражението на частната жалбоподателка по чл. 414а ал. 3 от ГПК за освобождаването й от заплащане на разноските по делото / 25 лв. ДТ и 400 лв. възнаграждение за един адвокат /, както и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3