Решение № 955 от 17.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Варна, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110201358 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И. К. К. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 757161-F752978/19.02.2024г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят не отрича извършването на вмененото му нарушение, но привежда доводи за маловажност на случая, като изтъква липсата на други нарушения на този закон, както и обстоятелството, че през процесния период не е осъществявал дейност. Сочи, че справката-декларация е била подадена, макар и със закъснение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Намира, че извършването на нарушението е безспорно установено, както и че не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, 1 подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 14.09.2023г. жалбоподателят бил регистриран по ЗДДС по негова инициатива. През периода 01.-14.12.2023г. обаче същият не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2023г. до 30.11.2023г., а подал такава на 02.02.2024г. Междувременно от св.Т. И. Д.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, била извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП за спазване на данъчното законодателство от страна на лицето, при която изложените обстоятелства били установени.

Доколкото справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. ноември 2023г. не била подадена в законоустановения срок, а именно- до 14.12.2023г., а и до момента на проверката, проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е изпълнил задължението си да подаде справкадекларация за процесния данъчен период в законоустановения срок. Актът бил съставен в отсъствието на лицето; впоследствие бил предявен и бил подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт, на 19.02.2024г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на И. К. от гр.Варна била наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Т. И. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията й кореспондират и на приложените писмени доказателства, които позволяват фактическата обстановка да бъде установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

2

Разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните по този закон лица да подават справка- декларация за всеки данъчен период, въз основа на отчетните регистри по чл.124 от с.з., като ал.5 от същата норма определя срока за това- до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. През периода 01.11.-30.11.2023г. жалбоподателят е бил данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, надлежно регистрирано по посочения закон (видно от Справка за регистрации по ЗДДС-л.10 от АНП) и следователно е бил длъжен да подаде справкадекларация по ЗДДС за този данъчен период в установения за това срок.

Крайният срок за подаване на справки – декларации по ЗДДС за задължените лица е 14 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. През м.ноември 2023г. 14 -то число на месеца е било присъствен ден и срокът за изпълнение на процесното задължение е изтекъл на тази дата. От приложената справка от информационната система на ТД на НАП – гр. Варна за депозирани справки – декларации по ЗДДС от страна на жалбоподателя се установява, че санкционираното лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за посочения данъчен период до 15.12.2023г., а е подало такава след изтичането на законоустановения срок- на 02.02.2024г.

(видно от представената в съдебно заседание справка. В същата погрешно е отбелязана с маркер датата 01.02.2024г., но тя касае подаването на справка декларация за м.декември 2023г., а не процесния период). По този начин К. действително е осъществил нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, наличието на което правилно е констатирано в процесното наказателно постановление.

Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.179, пр.1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал.

1, или не я подаде в предвидените срокове, какъвто е и разглежданият случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Закъснението не е незначително, както се сочи в жалбата, а напротив-административното задължение е изпълнено месец и половина след изтичането на срока за това, на датата, на която актът е бил връчен на нарушителя. Неизвършването на дейност през процесния период, само по себе си, не може да обуслови извод за маловажност на случая, тъй като законът не предвижда изключения за подобни случаи. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена, поради което за да бъде квалифицирано то 3 като маловажно е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не се установяват.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът констатира, че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това срокове. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът констатира, че лицето не е било поканено по надлежния за това ред да се яви за съставяне на АУАН. Поканата е била изпратена чрез Български пощи, но била върната като непотърсена. В практиката на ВАдмС в подобни случаи се приема, че подобно обстоятелство удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и невъзможността да бъде намерен. Приема се, че непотърсването на пратката не е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес. В тази насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г., Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527 от 22.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г.

Съдът споделя изложеното становище, като счита, че непотърсването на пратката от лицето не представлява невъзможност нарушителят да бъде намерен и не удовлетворява изискванията на закона. Липсват доказателства инспекторите по приходите да са направили опит да осъществят връзка по 4 телефона, да съберат информация за евентуална промяна на адреса на лицето или да са положили други усИ. за издирването му. Следва да се отбележи, че поканата за връчване на съставения АУАН е изпратена на К. на същия адрес и е получена от него лично няколко дни след съставянето на акта. Следователно след съставянето на акта с лицето лесно и бързо е бил осъществен контакт, като не е била налице невъзможност същото да бъде намерено.

При така установеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е бил поканен за съставянето на процесния АУАН и следователно не са били налице предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, приложението на който е довело до съществено накърняване на процесуалните права на нарушителя.

Ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на санкционираното лице да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство. Това нарушение не се санира с факта, че покъсно актът е бил надлежно връчен на лицето. Личното присъствие на нарушителя е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН и позволява на лицето да се увери, че същият действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се сочи за негов издател и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. В практиката на съдилищата последователно се третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това, като незаконосъобразността на акта обуславя и отмяната на издаденото въз основа него наказателно постановление.

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я изцяло

Наказателно постановление №

757161-F752978/19.02.2024г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на И. К. К. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание 5 глоба в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6