Решение № 7885 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7885 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110119033 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. В. В. в качеството ѝ на наследник на В. В. В., както следва:

- искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1338.16 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.20 20г., за топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.118, вх.Б, ет.7, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022г., до окончателното плащане, както и сумата от 34.61 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г.;

- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 264.97 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 22.03.2022г., както и сумата от 7.81 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 22.03.2022 г.

Ищецът твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот като негов собственик, поради което е задължен да заплати стойността й, което нe е сторил. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и се иска привличането на трето лице-помагач. Претендират се разноски.

Ответника в срока по чл. 131 писмен отговор, в който заявява, че задължението е платено и моли да не се допускат исканите доказателства. Прилага платежни документи и споразумение. Моли да се присъдят минимални разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът, запознат с отговора на ответника, заявява, че задълженията към него са 1 платени изцяло, но моли производството да продължи, като се присъдят минимални разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед процесуалното поведение на ответника.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, изразява становище по спора за основателност на исковете. Представя доказателства.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Протокол от проведено на 28.11.2001г. Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от „Техем Сървисиз“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на решението договор от 04.12.2001г., който урежда отношенията между страните по повод отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е също договор между ищеца и това дружество от 02.07.2007г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било спорно в процеса.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приет списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда блок 118, вх. Е, сред които е посочено лицето В. В. Станимиров, за който е отразено, че живее в ап. 48, ет. 7. От извършените служебно справки по Наредба 14/18.11.2009г. се установява, че В. В. Станимиров е починал на 16.07.1991г. и е оставил за свой наследник А. В. В.. Именно в качеството си на собственик на имота ответницата се явява страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

Това обстоятелство също не е било спорно между страните.

Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото е представен един брой фискален бон от 18.11.2022г., видно от който ответникът в хода на процеса е заплатил на ищеца сумата от 550.76 лева с посочено основание – главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва. Плащането е признато от ищеца с нарочна молба от 11.01.2023г. и е заявено в проведеното открито съдебно заседание.

2

Предвид изложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на търсените вземания, съдът следва да отхвърли исковата претенция.

По разноските

Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.

Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.

Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу А. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ж.к. „Люлин“ бл. 118, вх. Б, ет. 7, ап. 48, искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата 1338.16 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.118, вх.Б, ет.7, както и сумата от 34.61 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022г., до окончателното плащане; с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 264.97 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 22.03.2022г., както и сумата от 7.81 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 22.03.2022 г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 100.00 лева – разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК 121125435, като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4