Решение № 5263 от 30.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5263 гр. Пловдив, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330105182 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. К. ул. „*****“ № **, вх. „**“, ет. **, ап. **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*****“ № **, ет. **, офис **, чрез адв. Т. А., срещу против Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив (ОДМВР - Пловдив), БУЛСТАТ: 129009347, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника ОДМВР - Пловдив да заплати на ищеца К.

П. А. следните суми: сумата от 1887,90 лв., представляваща сбор от дължими допълнителни възнаграждения за положен неизплатен извънреден труд, получена в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд, приравнен към дневен, с коефициент 1,143, за периода 18.03.2022 г. 18.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 267,79 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава, изчислени към края на всяко тримесечие поотделно 1 върху всяко отделно неизплатено допълнително възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, за периода 01.04.2022 г. – 18.03.2025 г.

Ищецът твърди, че е държавен служител, работещ по служебно правоотношение при ответника ОДМВР – Пловдив. Предвид характера на заеманата длъжност - ****, ищецът К. П. А. полагал труд и през нощта (за времето от 22,00 часа до 06, 00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до този момент било изчислявано сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му е изплатено възнаграждение за положения извънреден труд.

Поддържа, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които и предвиденото и допълнително възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Сочи, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които и предвиденото допълнително възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Излага, че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 - часови смени - сумарно за период от три месеца. Посочва, че съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 10 на цитираната правна норма било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Ищецът сочи, че в периода от 01.04.2015 г. до 16.11.2022 г. последователно са действали различни наредби, издадени въз основа на цитираната разпоредба от ЗМВР, които са били отменени от ВАС и са постановявани нови такива. Излага, че били налице идентични разпоредби във всички наредби, според които при работни смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните 2 часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Посочва, че преди процесния период е действала Наредба с № 8121з407/11.08.2014 г. за реда и за организацията за разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Единствено в тази Наредба било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 - чл. 31, ал. 2 от Наредбата. В следващите наредби липсвала изрична норма, съответсваща на чл. 31, ал. 2, като само в Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. била визирана норма с идентично текстово съдържание в чл. 21, ал. 3. Твърди, че липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2022 г. представлява празнота в уредбата относно реда и организацията за разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличието на такава непълнота се посочва, че съдебната практика приема, че следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбите на тази наредба при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Посочва, че е определена и методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент. Тези разпоредби се прилагали едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. На общо основание приложение имали нормите на чл. 9 и сл. от НСОРЗ, в която именно е определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент. Сочи, че е изменен чл. 187 ЗМВР. Твърди, че след отмяна на съответните уредби, липсва правило за преобразуване на нощните часове в дневни, което обуславя приложимост на разпоредбите на Наредба с № 3

8121з407/11.08.2014 г. за реда и за организацията за разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Предвид изменението на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена била нова ал. 4, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Посочва, че този коефициент се равнява вече на 1, а не на 1,143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното правило на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Счита, че с тези изменения в ЗМВР се установява законово закрепено неравенство в третирането на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и работещите по трудово правоотношение, което било в противоречие с изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2 ЗМВР приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд.

Ищецът сочи, че с Решение на СЕС по дело № С- 262/2020 г., СЕС установява кога е обоснована разлика в третирането и тя била допустима, когато е свързана с преследвана от закона цел и е съразмерна на тази цел.

Излага, че съгласно решението на СЕС в посочените по-горе наредби липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък, като подобен аргумент видимо не отразявал посочената допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Икономическите съображения сами по себе си не представлявали цел от общ интерес, която да обоснове различното третиране.

В тази връзка твърди, че с промяната на ЗМВР националното право видимо изключва държавните служители в МВР от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това положение разпоредбите на чл. 187, ал. 4 ЗМВР не следвало да се прилагат, защото са несъвместими с правото на ЕС. В такъв случай се сочи, че е налице празнота в уредбата, поради което трябвало да се прилагат правилата, които са действали при редакция на ЗМВР преди изменението от юли 2020 г., както и 4 чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и да се преизчисли възнаграждението на положения от ищеца труд през нощта през целия исков период с прилагане на коефициент 1,143. Отмяната на действалите наредби, уреждащи преобразуването на нощния труд в дневен, не била обоснована с допустима от закона цел, като не били предвидени мерки за компенсиране на особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд. Посочва, че съгласно директния ефект от нормите на Директивите на ЕС, СЕС определя почти всички задължения от действието на една Директива и ХОПЕС, като задължение на националния съдия, да остави неприложена всяка една вътрешно правна норма, която противоречи на Директива на ЕС или ХОПЕС, каквото противоречие се твърди, че е налице в настоящия случай. Излага, че както КТ, така и ЗМВР, правят ясно разграничение между нощния труди и извънредния труд, които се заплащат по различен ред. Извънреден труд е налице само, когато е положен труд извън установеното работно време - когато продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само когато отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния период. Съобразно националното трудово законодателство и методологията за сумарно изчисляване на положения труд се приемало, че когато отчетният период е изтекъл работникът или служителят е изпълнил трудовата си норма в пълен обем, дори и това да не е било направено реално, тъй като задължение на работодателя било така да организира неговото работно време, че то да покрива общата тримесечна норма, при това със завишение на часовете нощен труд - конвертирани към дневния. Предвид посоченото, моли да се приеме, че през процесния период ищецът е изпълнил в пълен обем своята часова трудова норма, поради което и преизчисления нощен към дневен труд, се явява такъв над нормата, респективно извънреден труд и следва да бъде заплатен като такъв със съответното увеличение от 50 %.

Ищецът твърди, че през периода 18.03.2022 г. - 18.03.2025 г. и до момента изпълнява служебните си задължения на смени /дневни - от 07.00 часа до 19.00 часа и нощни - от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Съгласно определените правила за изплащане на извънреден 5 труд /нощен труд/ от ОДМВР - Пловдив, същият се отчита за период от три месеца, като падежът на изплащането му е краят на всяко тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Именно след всяко тримесечие, след отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължала сумата определена за положен нощен труд, от която дата следвало да се начислят определените лихви за забава. Твърди, че при 4 тримесечия в годината отчетеният период и положеният нощен труд за период от 3 години 18.03.2022 г. - 18.03.2025 г., е в размер на 2161 часа, умножен по коефициент от 1,143, за да бъде приравнен към дневния такъв. Това обуславяло искането за присъждане в полза на ищеца на сума в размер на 1887,90 лв., към която сума следва да се добави и мораторна лихва за забава, от края на всяко тримесечие, през което е следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд (периода от 01.04.2022 г. до 18.03.2025 г. ) в размер на общо 267,79 лв., подробно посочена в таблица, инкорпорирана в исковата молба. Ищецът твърди, че към момента за посочения тригодишен период назад положеният от него извънреден труд не е преобразуван от нощен в дневен такъв с коефициент 1,143, не е начисляван и не му е заплащан. Поради това счита исковата си претенция за заплащане на положения извънреден /нощен/ труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, за доказана по основание. Посочва, че на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът ОДМВР - Пловдив е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово възнаграждение.