Решение № 1273 от 07.10.2024, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1273

Кърджали, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

При секретар ПАВЛИНА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20247120700190 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от И. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], Г. Д. С. от [населено място], с [ЕГН] и Ц. В. А. от [населено място], с [ЕГН], действащи чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали.

Считат, че цитираното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и неизяснена фактическа обстановка.

Излагат съображения, че все още производството по освидетелстване на А. Х. Ш. не било приключило с окончателен акт, постановен след обстоен преглед на лицето и представяни от същото документи в съответствие с препоръките на НЕЛК. В този смисъл считат, че не можело да им се вмени вина за това, че лицето не се е явило за ново освидетелстване. В случая не били налице и доказателства, опровергаващи дадената от тях оценка за трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН]. Изложените в анализа към Ревизионен акт за начет № РМ-5-08-01553597/13.03.2024 г. доводи, че били базирали изводите си на стари изследвания не отговаряли на истината. И при двете си явявания пред ТЕЛК лицето било представяло актуални медицински документи, издадени непосредствено преди явяването си пред ТЕЛК, а именно: Амбулаторен лист № *** от *** г., издаден от д- р О. Е. и актуални *** и Амбулаторен лист № *** от *** г., издаден от д-р О. Е. и актуални ***.

Твърдят, че НЕЛК не споделяла дадената от тях оценка на трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН], единствено относно определения от ТЕЛК процент за *** - ***. В същото време, с решението си НЕЛК не постановявала окончателно решение, с което да оцени трайната неработоспособност на освидетелстваното лице, а приемала, че липсват документи, въпреки че в медицинското експертно досие на лицето имало такива, но по необясними за причини НЕЛК посочвал, че такива не са приложени. Погрешното посочване на водещото заболяване на лицето или съответната точка, по която е оценена неработоспособността, не оказвала влияние върху крайния процент на дадената от тях оценка, съответно и НЕЛК изобщо не коментирал посочените неточности. Респективно, същите не съставлявали основание за ангажиране на имуществената им отговорност.

Въвеждат доводи, че за законосъобразното реализирането на отговорността по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Това означавало, че било необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например игнориране изобщо медицинска документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на решението. Изложеното водело до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. В тази връзка сочат, че актовете на медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна - актовете на медицинската експертиза били индивидуални административни актове, за които били приложими общите и специални разпоредби за издаването им. Липсвал спор относно това, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не можело да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Необходимо било нарушаване на нормативните разпоредби, като под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“, следвало да разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит.

Считат, че липсвало нарушение на нормативните разпоредби, което би могло да обоснове ангажирането на отговорност на членовете на ТЕЛК по реда на чл. 110 от КСО, доколкото различието на процента ТНР се дължал на различен субективен подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК. И двете експертизи действали в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и не можело да се приеме, че са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение.

Излагат съображения, че липсата на налична пълна медицинска документация не означавало, че освидетелстваното лице няма оценените заболявания, а напротив - ако при прегледа пред ТЕЛК, такива бъдели установени, дори и при липса на медицинска документация, тъй като в състава на ТЕЛК участвали именно лекари, притежаващи необходимата компетентност и квалификация да направят заключение относно заболяването, то това не означава, че оценката на работоспособността е извършена в нарушение на материалния закон. В този смисъл сочат и разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /в редакцията й към датата на освидетелстването на лицето/.

Твърдят, че дадената от тях оценка на трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН], се базирала и подкрепяла изцяло от представената актуална медицинска документация, като след постановяване на експертното им заключение не била налична друга/нова медицинска документация, която да опровергава по безспорен и категоричен начин оценените от тях заболявания, съответно и НЕЛК не е оценил трайната неработоспособност на освидетелстваното лице, определяйки процент по- нисък от дадения от ТЕЛК.

Релевират доводи, че за причиняването на щети на държавното обществено осигуряване, означавало тези щети да са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи. В случая нямало спор, че са направени осигурителни разходи, но тези разходи би следвало да са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, съгласно която норма, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. С други думи, предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт било предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в определен размер било осъществено на правно основание, поради което следвало, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската експертиза.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали. Претендират деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Д. К., която поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че от приложените към жалбата амбулаторни листове и съдържащите се документи в медицинско експертно досие на освидетелстваното лице /МЕД/, се установявало по категоричен начин, че жалбоподателите били определили процента трайно намалена работоспособност на освидетелствания, въз основа на актуална медицинска документация, представена от лицето непосредствено, преди датата на явяване на прегледа пред ТЕЛК. Доказателство в тази насока се явявала и приложената към МЕД жалба на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО, съдържаща се в делото, на стр. 207, от която било видно, че ЕР, въз основа на което е отпусната пенсия било оспорено пред НЕЛК не във връзка с дадения процент трайно намалена работоспособност, което било предпоставка за отпускане на пенсия, а във връзка с датата на инвалидизиране, което обаче, не оказало никакво влияние върху изплатената пенсия. Следвало да се има предвид, че видно от представеното в съдебното производство заседание разпореждане за отпускане на пенсия на лицето, датата считано от която е отпусната пенсията, не била датата на подаване на заявлението, както по принцип се случва при преосвидетелстване, със закъснение по вина на лицето, а датата е датата на подаване на заявлението за освидетелстване от страна на лицето в регионалната картотека на медицинските експертизи. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение от 29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, след което присъди деловодни разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се явява лично. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

В подкрепа на доводите си представя писмена защита, в която развива подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Експертно решение № 2540 от 27.07.2021 г./л. 69 от делото/, издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място], по повод депозирано заявление-декларация за освидетелстване в РКМЕ, на А. Х. Ш. от [населено място] е определена *** % трайно намалена работоспособност. Лицето е обжалвало решението на ТЕЛК, при което *** състав по *** на НЕЛК се е произнесъл с Експертно решение № 1179/10.09.2021 г. /л. 72/, с което е отменено Експертно решение № 2540/27.07.2021 г. и е върнато за ново освидетелстване от ТЕЛК.

С Експертно решение № 3665/04.11.2021 г./л. 71 от делото/, издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място], на А. Х. Ш. е определена *** % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 09.01.2019 г., с водеща диагноза – *** – „*** ***-***. В мотивите към експертното решение е посочено, че за *** – ***, по част *** – ***% ***, по част *** – ***%. За *** – ***, по част *** и във връзка с таблица *** – ***%, ***, по част *** – ***%.

Предвид така издаденото експертно решение на ТЕЛК, на А. Х. Ш. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – Разпореждане № 11, прот. № N01499/03.12.2021 г. /л. 148/, в минимален размер (от 08.11.2021 г. в размер на *** лв., от 25.12.2021 г. в размер на *** лв. месечно).

С Решение № 4582/02.12.2021 г./л. 206 от делото/ Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали не е потвърдила решението на ТЕЛК в частта му относно оценката на трайно намалената работоспособност и датата на инвалидизиране. Председателят на Медицинската комисия е обжалвал така постановеното Експертно решение № 3665/04.11.2021 г. пред НЕЛК по реда на чл. 112 от Закона за здравето (жалба от 02.12.2021 г. – л. 207 от делото). Видно от съдържанието на жалбата, решението на ТЕЛК е обжалвано в частта му относно датата на инвалидизиране.

Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41c56eae-7ca6-4052-a093-2692a6f6c4c7