Решение № 1850 от 16.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1850 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330203727 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432001736/28.11.2022г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, 01 РУПловдив, с което на В. Д. К., ЕГН ********** са наложени наказания: глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред. По отношение на срока за подаване на жалбата, съдът съобрази, че видно от отбелязването върху обжалваното наказателно постановление, административно-наказващият орган е приел, че 1 същото е било редовно връчено на 04.01.2023г. на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За проверка на този извод, с разпореждането за насрочване съдът е изискал представянето на всички налични доказателства, обуславящи извода за приложение на процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. От въззиваемата страна в тази връзка в хода на съдебното производство е представена единствено докладна записка от служители на 01 РУ-Пловдив – С.В. и Р.М. от 04.01.2023г., съгласно която на 04.01.2023г. е бил посетен известният адрес на жалбоподателя – ул. *** № ***, ет. ***, ап. *** относно връчване на НП, но лицето не било установено на адреса след многократни посещения, както и не е бил установен друг адрес. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че за да се приеме, че е проявен съставът на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, не е достатъчно еднократно посещение на адреса, при което нарушителят да не е намерен, доколкото инцидентното ненамиране на жалбоподателя на декларирания от него адрес за кореспонденция не може да обоснове извод, че той трайно не се намира на този адрес. Необходими при неоткриване на лицето действия включват извършването на поне две посещения на адреса на нарушителя през минимум 7 дни, изпращането по пощата или оставянето на съобщение на нарушителя във връзка с връчването на НП или други действия – така и Определение № 1952 от 22.08.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. ч. а. н. д. № 1933/2023 г. В случая, за твърдените в докладната записка „многократни посещения“ липсват данни кога са били извършени, като такива не са били протоколирани. Видно е и че процесното НП е издадено на 28.11.2022г., а отразеното посещение е от дата 04.01.2023г., тоест извършваните действия по връчване, развили се в рамките на най-много около месец, са се осъществили точно в периода на коледно-новогодишните празници, поради което неоткриването на лицето не се явява нелогично, но и по никакъв начин не обуславя изводът, че същото е напуснало трайно посочения от него адрес, а още по-малко обуславя приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Поради това и съдът прие, че отбелязването, че НП е било връчено на 04.01.2023г. при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, се явява необосновано и неправилно, поради което и не следва да влече неблагоприятни последици за 2 жалбоподателя. При така посоченото, с оглед липсата на други данни за връчване на НП, съдът намери, че жалбата се явява подадена в срок и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:

В АУАН и НП нарушенията са описани по следния начин: на 20.11.2022г., в 08,15ч. в гр. Пловдив, на ул. Скопие до № 11, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.

№ ****, като извършва следните нарушения – управлява горепосоченото МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС с номер 281741152, валидно до 10.08.2022г; водачът не носи контролен талон към СУМПС; като собственик управлява горепосоченото МПС, което не е представено в срок на годишен технически преглед. Така извършените деяния от жалбоподателя били квалифицирани като нарушения съответно на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

За така описаните

№ 817747/20.11.2022г., който възражения. нарушения бил съставен

АУАН бил подписан от жалбоподателя без

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна не са опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока, нито е изложил твърдения, оборващи констатациите. В хода на производството жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, изразява съгласие с изложеното в АУАН и по негово желание не е бил разпитван актосъставителят К. или други свидетели, поради което и съдът прие, че така посоченото в АУАН и НП е осъществилото се в обективната действителност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя (т. 2.1. вр. т. 3.1.2.) и на административно-наказващия орган 3

(т. 3.8.).

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.11.2022г., на датата на извършване на твърдяното нарушение, а НП - на 28.11.2022 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

За нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:

Чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че з а да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

При така посоченото, видно е, че законодателят е предвидил множество различни форми на изпълнителното деяние по посочената разпоредба, като от текстовото описание на нарушението в АУАН и НП е видно, че административнонаказателното обвинение е за това, че жалб. К. е управлявал процесното МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. В случая нарушението се явява безспорно доказано в хода на процеса, като видно от справката за нарушител-водач е, че СУМПС на нарушителя с номер 281741152 е изтекло на 10.08.2022г.. т.е. преди да бъде предприето управлението на процесното МПС на 20.11.2022г.

Правилно и в съответствие със санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП наказанието „глоба“ в размер на 20 лева е наложено на субекта на отговорност – водача на МПС-то, поради което и същата следва да бъде потвърдена. В случая правилно е ангажирана отговорността именно по чл.

185 от ЗДвП, тъй като липсва друга санкционна норма в ЗДвП или в друг нормативен акт, предвиждаща наказването за субекта, предприел 4 управлението на автомобила със СУМПС с изтекъл срок на валидност. По отношение на възраженията на жалбоподателя за неправилно посочване на санкционната норма, съдът счете същото за неоснователно. Видно от цитираната от него санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, същата предвижда санкции за други изпълнителни деяния, включително такива, съдържащи се в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а именно за водач, който управлява МПС:

- без да е правоспособен водач,

- без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, - след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 - след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.

69а от Наказателно-процесуалния кодекс,

- след като СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Че приложимата санкционна норма за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е именно чл. 185 от ЗДвП е и трайната практика на касационната инстанция – така и Решение № 2219 от 19.11.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2161/2021 г., Решение № 2217 от 18.11.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2296/2021 г. и др.

Процесното деяние, изразяващо се в управление на МПС със свидетелство за управление, чийто срок на валидност е изтекъл, е инкриминирано за първи път с изменението на нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр. 2/2018г., в сила от 03.01.2018г. Едва в тази редакция на разпоредбата за първи път изрично е посочено, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, което да е в срок на валидност, видно отличаващо се като задължение от притежание на СУМПС, валидно за съответната категория. По същото време е настъпило изменението на санкционната разпоредба на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, като в нея не е предвидена възможност за налагане на санкция на водач, чието свидетелство за управление не е в срок на валидност.

Посочената разпоредба възпроизвежда почти изцяло разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, като добавя управлението на МПС от неправоспособен водач и 5 водач, който е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП и с отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1, 4 или чл.69а от НПК, но пропуска случая, при който водачът управлява МПС със свидетелство за управление, което не е в срок на валидност, тоест самият законодател е преценил, че деянието не е толкова обществено опасно, щото да налага определянето на по-високата санкция на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Доколкото последното нарушение - за изтекъл срок на СУМПС, не е скрепено изрично с предвидена санкция, следва да се приеме, че същото се санкционира въз основа на общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, както в случая е направил наказващият орган, поради което и санкцията се явява правилна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази част.

За нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. При извършената проверка на процесното МПС е било установено, че същото не е преминало периодичен технически преглед, като не се излагат твърдения, нито се представят доказателства, управляваното от жалбоподателя МПС да е преминало ГТП. Правилно и в съответствие със санкционната норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП наказанието е наложено на собственика на автомобила, а именно – на жалбоподателя.