Решение № 181 от 13.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. ХАСКОВО, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500004 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260004/10.10.2022 година, постановено по гр.д. № 280/2018 година по описа на РС-Свиленград е извършена съдебна делба между съделителите Г. М. Ф., с ЕГН: **********, М. И. Д., с ЕГН:

********** и Д. И. П., с ЕГН: **********, на следния техен съсобствен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: ***, с площ: 455 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер от предходен план: **, ***, квартал 46, парцел 16, при съседи: ***, ***,***, ***, като върху 1/2 ид. част от същия имот има учредено вещно право на ползване в полза на Д. И. Г.

Делбата е допусната при квоти: 1/2 ид. част - за Г. М. Ф.; 1/4 ид. част - за М.

И. Д., 1/4 ид. части - за Д. И. П.. Предприетият от РС-Свиленград способ за извършване на делбата е изнасяне на публична продан, при пазарна цена на имота 79 546 лева. С оглед изхода на делото, страните са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на съдебната власт.

1

Недоволни от така постановеното решение са останали М. И. Д. и Д.

И. П.. Въззивниците оспорват възприетия от съда начин на извършване на делбата и считат, че съдът не е следвало да го изнася на публична продан.

Правят оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт – съдът не бил изяснил в нужната степен дали процесният имот е реално поделяем, още повече, че не била приключила преюдициалната административната процедура. В с.з. процесуалният представител на въззивниците настоява, че е възможно да се обособят два реални дяла за съсобствениците на имота и моли за отмяна на решението на РС-Свиленград. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Г. М. Ф. заема становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Моли същото да бъде потвърдено, а на представляващия го адвокат да се присъди възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв.

Хасковският окръжен съд като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в законна сила р ешение № 338/31.07.2019 година, постановено в делбеното производство по гр.д. № 280/2018 година по описа на РС-Свиленград е допусната съдебна делба между страните Г. М. Ф., М. И.

Д. и Д. И. П., при съответни квоти от правото на собственост, върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: ****, с площ: 455 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер от предходен план: ***, ***, квартал 46, парцел 16, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Сега производството е във фаза по извършване, като между страните е безспорно, че в хода на съдебния процес е проведена административна процедура, в резултат на която от два поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, е образуван нов поземлен имот, а именно: делбеният поземлен имот с идентификатор ***. Освен това, преди финализиране на горепосочената административна процедура ищецът Г. М. Ф. е учредил в полза на трето за спора лице - Д. И. Г., вещно право на ползване върху 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор **** и върху 1/2 ид. част от поземлен имот с 2 идентификатор ***. РС-Свиленград е взел становища на главния архитект на Община Свиленград, дадени на основание чл.201, ал.1 от ЗУТ, според които допуснатият до съдебна делба УПИ е реално неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на ЗУТ за необходимата площ. В хода на първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, от заключението на която следва, че справедливата пазарна стойност на делбения имот е 79 546 лв. В.л. изразява становище, че процесният имот е с предназначение „за жилищно строителство“ и може да бъде разделен на два поземлени имота, всеки един с площ 227,50 кв.м. - само ако се приложат разпоредбите на чл. 16 ал. 5 или ал. 6 от ЗУТ. В противен случай, ако не се смени предназначението на имота чрез процедура по изменение на ПУП и ПР, в този си вид имотът е неделим, доколкото за имоти, предназначени за жилищно застрояване, има изисквания за минимална площ и минимално лице.

На тази доказателствена база и след като ответниците не са представили доказателства за проведена успешно процедура по чл. 16 ал. 5 или ал. 6 от ЗУТ, РС-Свиленград е приел, че допуснатият до съдебна делба поземлен имот е реално неподеляем и прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез основния предвиден в ГПК способ — изнасяне на имота на публична продан.

Във въззивното производство пред ХОС са събрани допълнителни доказателства: Видно от представеното и прието като доказателство по делото решение № 2664/06.03.2024 година, постановено по адм.дело № 4297/2023 година по описа на ВАС и влязло в законна сила като необжалваемо, ответниците са инициирали административна процедура за изменение на ПУП – ПР. Но със заповед № 994/12.07.2022 година на кмета на Община-Свиленград одобряването на представения от тях проект за изменение на ПУП-ПР е било отказано, с основен довод за липса на съгласие от страна на всички съсобственици на процесния имот.

От заключението на СТЕ с в.л. М. се установява, че имотът е неподеляем съобразно квотите на съделителите и изискванията на чл. 19 ал. 1 от ЗУТ за минимални размери и площи на поземлени имоти в урбанизирани територии – най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност. В.л. М. потвърждава извода, до който е стигнала СТЕ, извършена в първоинстанционното производство – в случай, ако бъде проведена процедурата по чл. 16 ал. 5 или 6 от ЗУТ, като за двата поземлени имота остане отреждането на общ УПИ, с цел по-благоприятно застрояване на същите, то в този случай от процесния имот би било възможно да се обособят два отделни имота, всеки с площ по 227,50 кв.м. – един за въззивниците в общ дял и един за въззиваемия.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд 3 достигна до следните изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване и от лице, което има право на жалба. Поради това е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Изводите на районния съд се споделят изцяло. Делбената маса е формирана и кръгът на съделителите , както и квотите им в съсобствеността, са определени с влязъл в сила съдебен акт. Т.е. тези въпроси не подлежат повече на коментар. Възприетият от РС-Свиленград способ за извършване на делбата съответства на закона, тъй като в конкретния случай, поради неподеляемост на имота и липса на предпоставки за извършване на делбата по някой от способите по чл. 349 и чл. 353 ГПК, единствения възможен начин на извършване на съдебната делба е този по чл. 348 ГПК – изнасяне на неподеляем недвижим имот на публична продан.

От събраните по делото доказателства, в това число решението на ВАС за приключила без положителен успех за въззивниците административна процедура по изменение на ПУП-ПР, а и от изразените пред ХОС становища на страните е без съмнение, че между тях липсва съгласие за изпълнение на условията, визирани от вещите лица по двете СТЕ – приложение на разпоредбите на чл. 16 ал. 5 или 6 от ЗУТ, като за двата поземлени имота остане отреждането на общ урегулиран имот, с цел поблагоприятно застрояване на същите. От тук е изводът, че при настоящия статут на делбения имот, той се явява неподеляем поради непокриване на изискванията на чл. 19 ал. 1 от ЗУТ за минимални размери и площи на поземлени имоти в урбанизирани територии. Следователно, не е възможно да се спази принципът по чл. 69 ал. 2 от ЗН - всеки съделител да получи дял в натура и прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез основния предвиден в ГПК способ — изнасяне на имота на публична продан.

РС-Свиленград е достигнал до същия извод, поради което решението му в тази част следва да бъде потвърдено.

Що касае опредЕ.та от първоинстанционния съд пазарна цена на имота: В тази насока съдът кредитира депозираното в първоинстанционното производство заключение на СТЕ с в.л. Д. К., което е компетентно и обективно. При изготвяне на експертизата са приложени подходящи и 4 допустими методи за оценка на имоти, извършен е надлежен сравнителен анализ и са взети предвид конкретните специфики на процесния имот. Ето защо съдът приема, че справедливата цена на процесния имот, която да послужи като начална цена при провеждането на публичната продан е тази, опредЕ. от в.л. К. – 79546 лева. Поради това, кредитирайки изцяло заключението на експерта Колев, съдът счита, че атакуваното решение е правилно и в тази му част.

С оглед гореизложеното ХОС приема, че решението на РС-Свиленград в се явява законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изводите за потвърждаване на първоинстанционното решение и на основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение на РС-Свиленград.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260004/10.10.2022 година, постановено по гр.д. № 280/2018 година по описа на РС-Свиленград Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5