Определение № 3589 от 13.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3589 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100504877 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 вр. чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 53656/19.02.2024 г. на М. Д. Д. срещу определение № 1952/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 51100/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, дължима за разглеждане на предявените по горецитираното дело осъдителни искове срещу С. М. М..

Частният жалбоподател (ищец по гр.д. № 51100/2023 г. по описа на СРС) излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, доколкото няма сключени договори за управление, не получава доходи, не притежава дялове в търговски дружества, здравословното му състояние е влошено и е с намалена работоспособност. Желае отмяна на горепосочения съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса за разглеждане на исковете и връщане на делото на първоинстанционния съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не подлежи на връчване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Частната жалба е редовна. Разгледана по същество, те е неоснователна.

Софийски районен съд е сезиран с предявени от М. Д. Д. обективно кумулативно 1 съединени осъдителни искове срещу С. М. М. за заплащане на сумата от 11 150 лева, с която се е обогатила, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане и за сумата от 7 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

С исковата молба е отправено искане за освобождаване на ищеца от задължение за заплащане на държавна такса.

С разпореждане от 20.10.2023 г., по реда на чл.129, ал.2 ГПК, на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, включително за необходимостта о т представяне посочената в исковата молба, но неприложена, надлежно попълнена декларация за материално и гражданско състояние по искането чл. 83, ал. 2 ГПК, включваща произхода и размера на всичките месечни доходи на ищеца и на членовете на неговото семейство; имуществено състояние (движими и недвижими вещи, притежава ли банкови сметки (съответната наличност), участие в търговски дружества; семейното положение (не/женен, разведен, вдовец); здравословно състояние; при твърденяи за наличие на заболяване да представи актуален и надлежен медицински документ; трудовата заетост, като се декларира дали жалбоподателят работи или не по трудов и/или граждански договор и размер на получаваното възнаграждение; при твърдения, че е безработен да представи за това служебна бележка от Агенцията по заетостта или друг документ за това обстоятелство; данни за наличие на задължение за заплащане на издръжка и неговия размер към деца непълнолетни и/или пълнолетни, или други роднини, писмени доказателства за тези задължения; други обстоятелства, които по преценка на ищеца, които имат отношение към искането; в декларацията страната следва да направи изричното изявление, че й е известно, че носи наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства по чл. 313 от Наказателен кодекс, престъпление наказуемо до три години лишаване от свобода, след което да положи подпис и изпише три имена.

С молба от 19.12.2023 г. ищецът е представил декларация от 07.12.2023 г. за материално и гражданско състояние. В последната е посочено, че жалбоподателят получава месечен доход в размер на 545 лева от пенсия, има сключен граждански брак, доходът на съпругата му е в месечен размер от 461,40 лева от пенсия, отречено е да притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове и да има задължения за издръжка. Декларирани са периодични разходи за лечение в размер на 400 лева.

С;лед извършена служебна справка в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел и справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички служби по вписванията,с определение № 1952/15.01.2024 г. е отказано освобождаване на ищеца от задължение за заплащане на държавна такса по предявените искове. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че извършените справки се установява, че ищецът е регистрирал и упражнява дейност като търговец, притежава дялове в дружества, управител е на редица такива (ЕТ "Снемо Марс-М.

Добреq". "Белтрейдконсулт" ЕООД, "Академия на науките и изследванията на Княжество 2

Династия Д. Х." ООД, и др.) и притежава недивжимо имущество, които обстоятелства в писмената декларация по чл. 83 ГПК е декларирал като несъществуващи. Приел е, че съгласно чл. 10 ЗТР трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува.

Изложил е събражения, че процесуалната възможност по чл. 83 ГПК изисква от страната пълно, точно и добросъвестно да декларира гражданско и материално състояние по указанията на съда. Като е констатирал очевидно несъответствието между претендираната социална закрила и недекларираните обстоятелства, които водят до основателно съмнение за това, че имущественото състояние на ищеца е в такава степен утежнено, че да е пречка и основание за освобождаване от заплащане на такса за разглеждане на искова молба, е счел искането за неоснвоателно.

Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК цели облекчаване за същия при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, закрепено в новелата на чл. 56 КРБ, чрез предоставяне на равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.

По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т.е. доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.

Видно от приложената по въззивното производство справка жалбоподателят е пропуснал да декларира доходи от трудова дейност като юрисконсулт по сключения на 23.02.2015 г. трудовия договор с „Каракум“ ЕООД. В тази връзка съдът съобразява възмездния характер на трудовия договор (чл.66, т.1 КТ).

След извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че ищецът е пропуснал да декларира участието си като управител на „Бултрейдконсулт“ ЕООД, ЕИК 203028163, на „Академия на науките и изследванията на Княжество Династия Д. Х.“ ООД, ЕИК 204755888, „Княжество Династия Д. Х.“ ООД, ЕИК 200820880, „Хелттрасконсулт“ ЕООД, ЕИК 203028590, „Лайт енерджи груп“ ООД, ЕИК 204683232, „Хелтпродукт“ ЕООД, ЕИК 203208510, като по аргумент от разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна.

3

Жалбоподателят е пропуснал да посочи, че е член на съвета на директорите на „Д и М Д. Капитал“ АД, ЕИК 121145473, което акционерно дружество е с внесен капитал от 1 000 000 лева.

По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за влошено здравословно състояние, отразяващо се неблагоприятно на работоспособността му и изисквания периодични разходи за лечение, въпреки изричните указания на първоинстанционния съд с разпореждането от 20.10.2023 г. По делото не се установява същият да е в състояние, което не му позволява изобщо да работи и да реализира доходи, а от друга страна, по делото несъмнено се установява, че той е управител на търговски дружества, съдружник в акционерно дружество (което не е обявено в ликвидация или несъстоятелност), регистриран е като едноличен търговец и е страна по трудов договор.

Отречено е жалбоподателят да има алиментни задължения. Установява се от изготвената от първоинстанционния съд справка, че през втората половина на 2022 г. с договор за покупко - продажба е прехвърлил собствеността на поземлен имот и сграда в землището на с.Рударци.

Вън от горното, ищецът е пропуснал да посочи, притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки.

Горните обстоятелства не дават основание на съда да приеме, че жалбоподателят Д. не е в състояние да заплати дължимата държавна такса по предявените частични искове. Ищецът е в трудоспособна възраст, титулова се с редица социални и научни степени, индиция за наличие и на доходи във връзка с тези титли и дейност, въз основа на която се е сдобил с тях (напр.от продажба на изданията „Стихове, картини, размисли, цитати от теории на лорд проф. М. Д.“, „Как се узаконява чрез съд кражба на частен имот в полза на Столична Община“, „Рестарт на България: Без мафиотизма в съд, прокуратура, държава“). Следва да се отбележи, че за уважаване на депозираната молба не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява ищеца, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати. Последното не се установява по несъмнен начин, а сочи на изводи в друга насока, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от следваща се в производството държавната такса.

По изложените съображения първоинстанционното определение в атакуваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 53656/19.02.2024 г. на М. Д. Д. срещу определение № 1952/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 51100/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за 4 освобождаване от държавна такса, дължима за разглеждане на предявените по горецитираното дело осъдителни искове срещу С. М. М..

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в седмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5