Решение № 191 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900351 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЖАНИНА М КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 202381819, с адрес: област Варна, гр. Провадия, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 69, вх. А, представлявано от Ж.Т.М. – управител, срещу „ЕТ „НЕВЕНА-63-М-М. Р.“ ЕООД, ЕИК 103113837, със седалище и адрес на управление: област Варна, община Провадия, с. П. дол, представлявано от физическото лице - търговец М.Ф.Р., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: - с правно основание чл. 240 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 29 500 лв. /двадесет и девет хиляди и петстотин лева/, представляваща главница по договор за заем от 14.10.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; - с правно основание чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца общо сумата от 703,65 лв. /седемстотин и три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху дължимата главница от 29 500 лв. за периода от датата на падежа на задължението 02.04.2025г. до 04.06.2025г.;

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 14.10.2020г. между него и ЕТ „НЕВЕНА-63-М1 М. Р.“ е сключен Договор за финансова помощ, в изпълнението на който ищецът е превел по банков път сума в размер на 29 500 лева в полза на ответното дружество. Пояснява, че сключеният договор е договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, съгласно който ищецът е предал чрез банков превод на ответника процесната сума, която последният се е задължил да върне след покана. Сумата била надлежно осчетоводена от двете дружества. С покана от 24.03.2025г., получена на 25.03.2025г., ответното дружество е поканено да върне предоставената сума в седемдневен срок. В указания срок сумата не е била върната на ищеца. Ищецът счита падежа на задължението за настъпил на 02.04.2025г. Твърди, че ответното дружество е било канено неколкократно устно да плати задължението си, но все още не е погасило същото. Моли съда да уважи претенцията от 29 500 лв., ведно с мораторна лихва за забава за периода от 02.04.2025 г. до 04.06.2025 г. в размер на 700,65 лв. и законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в съда /04.06.2025г./ до окончателното й плащане дължима от ответника по силата на Договор за финансова помощ от 14.10.2020г. Прави искане за присъждане на съдебно деловодни разноски и адвокатския хонорар.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като счита, че тя неоснователна. Оспорва да дължи процесната сума на ищеца. Твърди, че през 2020 год. искал да закупи ресторант, находящ се в центъра на с. П. дол, като за целта се уговорил с вписания по това време управител на ищцовото дружество – П.М. П.. Последният му предложил ответникът да му даде сумата в размер на 29 500 лв., които П. да внесе в Банка ДСК и оттам да ги прехвърли на Потребителна Кооперация „Дружба“ с. Ветрино, за да може ответникът да придобие процесния ресторант. Ответникът предал сумата на ръка и П. внесъл парите в банката. След няколко дни П. П. помолил ответника да сключат договор за паричен заем за предадената сума, което било направено на 14.10.2020г. с Договор за финансова помощ. Мотивите за сключване на договора били, за да може ищецът да оправдае внесената в банката сума. Ответникът счита, че договорът бил направен „формално“, като срокът за връщане на сумата бил пет-годишен от датата на сключване на договора, с краен срок на 14.10.2025г. Твърди, че не дължи търсената от ищцовото дружество сума, тъй като сумата не е била в наличност на ищцовото дружество, а е била предадена от ответника.

2

В срока по чл. 372 от ГПК , по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че липсва правна и житейска логика на изведените от ответника доводи за основанието и мотивите за подписване на Договора за финансова помощ от 14.10.2020г. Противопоставя се на събирането на гласни доказателства, като се позовава на забраната на чл.

164 ал.1 от ГПК.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ не депозира отговор на допълнителната искова молба.

В насроченото открито съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител, а ответникът се явява лично и с упълномощен адвокат. Ищецът поддържа предявените искове и моли за уважаването им, както и за присъждане на разноски по представен списък. Ответникът оспорва претенциите. Прави уточнения по изложените от него факти, а именно, че г-н Р. е предоставил на г-н П. сумата в размер на 29 500 лева, които г-н П. да внесе в банковата сметка в „Банка ДСК“, която е и фирмена сметка на ЕТ „Невена63-М-М. Р.“. Пояснява, че за банковата сметка на ЕТ П. е имал пълномощно и оттам е следвало сумата да бъде наредена на Потребителна Кооперация „Дружба“ с. Ветрино. Вместо това обаче г-н П. е внесъл парите в собствената си банкова сметка в „Инвестбанк“ АД, откъдето впоследствие сумата е наредена по сметката в „Банка ДСК“ на ЕТ „Невена-63-М-М. Р.“, с основание Договор за финансова помощ. Моли за отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски по представен списък. И двете страни отправят възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от ангажираните платежно нареждане от 14.10.2020г. и извлечение от сметка, че ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 29 500 лв. с посочено основание „Договор за фин. помощ от 14.10.2020г.“ На 25.03.2025г. ответникът е получил покана от ищеца да му възстанови сумата от 29 500 лв., която му е била предоставена с превод по банковата му 3 сметка на 14.10.2020г.

От представеното на л.50 от делото пълномощно с нотариална заверка на подписа, се установява, че ответникът е упълномощил П.М. П. да го представлява пред банките и да оперира с всички негови сметки, както и да извършва дейности, свързани с ръководенето на цялата дейност на едноличния търговец. Включена е и точка да участва от името на ЕТ при провеждането на търгове за отдаване под наем на обекти, собственост на държавата, общини, държавни, общински или частни фирми и да сключва договори за наем със собствениците на обектите, след евентуалното спечелване на търговете.

По почин на ответника са разпитани свидетелите М.Б.М. и П.М.Р..

Свидетелят М. сочи, че през 2020г. е работил към фирмата на едноличния търговец и знае, че М. Р. се е явил на търг и е спечелил кръчмата. По молба на Р., свидетелят го закарал при П.М. П., който водел счетоводството, за да му занесе парите за кръчмата, които П. да внесе по сметката на Р.. Свидетелят не е присъствал на разговор между П. и Р. или на предаването на суми.

Свидетелят П. Р. е син на ответника М. Р. и сочи, че П.М. П., преди да почине, е бил счетоводител на фирмата на баща му. От баща си знае, че са имали уговорка с П., последният да внесе по сметката на Р. сумата за закупуването на кръчмата. Не е присъствал на разговори между двамата.

Установява се от приложените писмени доказателства на л. 88 – л. 118 от делото, а и не се оспорва от ответника, че ищцовото дружество е обслужвала счетоводно фирмата на ЕТ – ответник, както и няколко други търговски дружества на М. Р. и семейството му. Документацията е била предадена на М.

Р. на 27.01.2025г. изцяло и по опис, непосредствено след смъртта на П.М. П., починал на 24.01.2025г. Счетоводството на ответника е водено от ищеца до май 2022г., от който момент ответникът е спрял дейността си, като няма сключен в писмена форма договор за счетоводното обслужване, но ежемесечно са били издавани фактури за услугите в периода от януари 2020г – май 2022г.

От приетата по делото СЧЕ, неоспорена от страните се установява, че Процесната сума от 29 500,00 лева е отразена в счетоводствата и на двете дружества. В счетоводството на ищеца като вземане, съответно при ответника като задължение. В счетоводството на ищеца „Жанина М Консулт“ ЕООД, ЕИК 202381819, процесната сума е отразена с контировка № 1433 от 4

14.10.2020г. по дебита на сметка 498/1- Други дебитори, аналитичност „Невена 63М-М.Р. ЕТ“, като вземане, срещу кредитиране на сметка 503/1 Разплащателна сметка в лева, намаляване на паричните средства. Като основание за посочената операция в счетоводните регистри е посочена „финансова помощ“, но основание за счетоводния запис е банково извлечение № 791/14.10.2020г. на Инвестбанк АД и платежно нареждане за кредитен превод с референция № **********/14.10.2020г. В счетоводството на ответника ЕТ „Невена-63-М-М. Р.“, ЕИК 103113837, процесната сума е отразена с контировка № 8430 от 15.10.2020г. по дебита на сметка 503/2 Разплащателна сметка в лева, увеличаване на парични средства по банкова сметка срещу кредитиране на сметка 499- Други кредитори, партньор „Жанина М Консулт ЕООД“, като задължение. Като основание за посочената операция в счетоводните регистри е посочен „Договор за финансова помощ“, но основание за счетоводния запис е банково извлечение № 107/15.10.2020г. на обслужващата банка.

Като приложение към експертизата е приложен и самият писмен договор за паричен заем от 14.10.2020г. /л.70/, който е представен на вещото лице от счетоводството на ответника и не се оспорва да е подписан от последния. В договора е посочено, че заемната сума от 29500 лв.се предава за закупуване на сграда. Страните са уговорили лихва в размер на 500 лв. Уговорен е и падеж на задължението – до 14.10.2025г.

Страните не спорят, а и от извършената служебна справка в АВ – ТРРЮЛНЦ се установява, че като управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество за периода от 2013г. до 2025г. е П.М. П..

Няма спор и че същият е починал на 24.01.2025г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен за разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем, по силата на който процесната сума е предадена от ищеца на ответника /чрез превод на посочената дата/; че ответното дружество се е задължило да върне сумата в претендирания размер, както и настъпването на изискуемост на 5 задължението. От своя страна, съдът е указал на ответника, съобразно наведената от него защитна теза, че следва да докаже, че ответникът е предоставил на ищеца непосредствено преди внасянето на сумата по банковата му сметка същата.

С договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е реален договор и законът не определя форма на сключването му. С фактическото предаване на парична сума от заемодател на заемател е налице сключен реален договор за заем, като допълнителните уговорки – за начина на предаване на сумата, падежа и др., обаче, подлежат на допълнително доказване и установяване. От съвкупния анализ на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че се установи по делото ответникът да е получил в заем от ищеца процесната сума на 14.10.2020г. Това се потвърждава, както от преводното нареждане, извлечението от банковата сметка на ищеца, така и от изготвената съдебносчетоводна експертиза. Договорът за паричен заем, съдът намира, че е сключен в писмена форма, като този факт не се оспорва от ответника, дори напротив, именно в неговото актуално счетоводство, този договор се съхранява и е бил представен на вещото лице. Договорът е надлежно осчетоводен и в двете счетоводни отчетности – тази на ищеца и тази на ответника, като вземане и респ. задължение по договор за заем.