Определение № 1633 от 01.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1633 гр. Варна, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500524 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили:

1 / въззивна жалба с вх. № 99274/27.11.2025г., идентична с въззивна жалба вх. No 99277 / 27.11.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ************, срещу решение № 3789/28.10.2025г., постановено по гр.д.№ 16253/2024г. по описа на ВРС, 7 –ми състав, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу И. А. И., ЕГН **********, с адрес:

*******************, с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ за неоснователно обогатяване в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, произтичащо от запис на заповед от 15.03.2017 г. с падеж 31.03.2018 г., като неоснователен.

2 / частна жалба с вх. No 104625 /16.12.2025г., подадена от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: *******************, срещу Определениe No 16924 /04.12.2025г., постановено по гр.д.№ 16253/2024г. по описа на ВРС, 7 – ми състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 91646/03.11.2025 г., подадена от жалбоподателката за изменение на Решение № 3789 от 28.10.2025г., постановено по гр.д. № 16253/2024г. по описа на Районен съд Варна, VII състав, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Оспорва решаващия извод на съда за недействителност на процесния запис на заповед, като твърди, че същият не е недействителен поради невъзможност да се определи неговата дата на издаване. Не споделя фактическата констатация на съда, че ръкописният текст с изписване словом на датата на издаване в края на документа (в реда обозначен като дата на издаване) касае 2018 год. Напротив, 1 видно от него, първата буква от ръкописната дума, изписваща годината е ясно изписана „с“, а не „о“, което сочи, че същата не се отнася до осемнадесета, а до седемнадесета година. Дори и нечетлива в ръкописния текст, датата на записа на заповед е ясна по съображението, че е изписана и цифром, и словом в четири отделни съвпадащи изявления в документа (2 цифром и 2 словом), сочещи че годината на издаване на процесния запис на заповед е 2017 год.

Поради това счита, че е повече от ясно, коя е годината на неговото издаване, като достигането до този извод не налага извличането му по тълкувателен път.

Не може да има спор по отношение на датата 15.03., като не се кредитират твърденията на ответницата, че в документа се сочи дата 13.03. Заключава, че документът е редовен от външна страна.

Отделно от горното, в производството са безспорно доказани и останалите предпоставки на иска по чл.534 от ТЗ, които поддържа пред въззивния съд, както и допустимостта на предприетото изменение на основанието на иска, предприето своевременно в хода на делото. Процесният запис на заповед е прескрибиран, като в производството по чл.534 от ТЗ не подлежи на изследване въпроса дали между страните по спора е имало размяна на имуществени блага. Основателността на иска следва от обстоятелството, че поемателят обеднява, тъй като не би могъл да увеличи имуществото със сумата по ефекта, упражнявайки правата по него, а от друга страна издателят се обогатява със сумата по ефекта, тъй като спестява разхода за изпълнение на задължението по него. Предвид това са изцяло несъстоятелни възраженията на ответницата, че в производството е следвало да се установяват вреди, произтичащи от каузално правоотношение между поемателя и издателя на менителничния ефект.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата, за погасяване по давност на иска по чл.534 от ТЗ, тъй като в хипотезата на чл.214 от ГПК, искът не се смята за предявен от датата на изменението, а от датата на първоначалното му предявяване. Изменението на иска, от друга страна, е напълно допустимо и не могат да бъдат кредитирани доводите на проц. представител на ответницата, нито по отношение на твърдението, че е предявен изцяло нов иск в производството, нито по отношение на предпоставката на чл.214, ал.1 от ГПК, касаеща защитата на ответницата.

Искът е изменен по основание в първо по делото съдебно заседание.

Изменението на иска не е и неуместно, тъй като основанията на иска преди и след изменението, произтичат от един и същ юридически факт – процесният запис на заповед, чието прескрибиране единствено е наложило позоваване на предпоставките по чл.534 от ТЗ. Това позоваване по никакъв начин не налага отклонение от защитната линия на ответницата, която очевидно не е и навела нови факти, обстоятелства и възражения, противопоставими на новото основание на иска. В тази връзка, неоснователно е и съображението за недопустимост на извършеното изменение на иска, касаещо указанията на ВКС от кой етап да продължи производството по делото, съотв. процесуалната съдба на съдопроизводствените действия, извършени след съответния етап в 2 първоначалното разглеждане на делото. Не могат да бъдат споделени и доводите на отв. за това, че активно легитимираната страна не е поемател по процесния запис на заповед. Първо - ЕГН не е реквизит по чл.535 от ТЗ, и второ – подобно възражение не може да е противопоставимо на приносител на поименна ценна книга, в която същият е посочен като поемател, още помалко когато ответницата не навежда твърдение на кого от другите лица със съвпадащи имена е издала процесния запис на заповед. Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенцията, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Правилно ВРС приел, че процесният запис на заповед е нищожен на основание чл. 536, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 535, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради липса на ясна и определена дата на издаване. Правилен е формираният от съда извод, че в процесния случай наличието на две различни години, посочени алтернативно на две самостоятелни места в текста на документа - веднъж в неговото начало (15.03.2017/15.03.2018) и втори път в специално обозначения реквизит „Дата на издаване" (две хиляди и седемнадесета/две хиляди и осемнадесета), прави невъзможно еднозначното определяне на датата на издаване на записа на заповед. Тази двойна алтернативност и противоречивост води до извода, че записът на заповед не съдържа ясна и определена дата на издаване, което е равностойно на липса на задължителен реквизит по смисъла на чл. 535, ал. 1, т. 6 ТЗ. В обжалваното решение ВРС правилно посочил, че при формирания извод за нищожност на записа на заповед не е било необходимо съдът да изследва наличието на останалите предпоставки за съществуването на менителнично неоснователно обогатяване, респ. релевираните възражения срещу него, а искът подлежи на отхвърляне на посоченото самостоятелно основание. Въззиваемата страна прави и допълнителни възражения, които обуславят неоснователност на претенцията: 1. Освен годината, не може да бъде установен и денят на издаване на процесния т.нар. запис на заповед. 2.

Не може да бъде направен категоричен извод, че издателят на процесния запис на заповед се е задължил именно спрямо ищеца, доколкото ЕГН на поемателя е изписан изключително нечетливо, а липсвали други идентификатори освен имената му. 3. Процесният иск за менителнично неоснователно обогатяване е погасен по давност, доколкото падежът на процесния запис на заповед е 31.03.2018 г., поради което преките искове срещу издателя И. И. са се погасили на 31.03.2021 г., а съобразно чл. 534, ал. 2 ТЗ искът за менителнично неоснователно обогатяване се е погасил на 31.03.2024г. Несъмнено в о.с.з. на 16.05.2025 г. ищецът изрично и недвусмислено е десезирал съда от предявения от него иск по чл. 538 ТЗ и го е сезирал с нов иск по чл. 534 ТЗ, за който нов иск с изричното Определение № 6899 от 27.05.2025г. ВРС правилно е дал и нов срок по чл. 131 ГПК за отговор на ответницата. 4. Въззивникът не е доказал нито наличието на настъпила в 3 патримониума му имуществена вреда, нито увеличаване на имуществото на въззиваемата страна. Ответницата И. И. никога не се е обогатявала за сметка на лице на име Г. П. Г., включително и не е получавала парични средства от такова лице. 5. Въззивникът не е доказал и наличието на каузално правоотношение между него и въззиваемата страна, по повод на което да е бил издаден процесният запис на заповед. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

В частната жалба, подадена от И. А. И., се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Конкретното производство по отмяна е със значително поголям материален интерес от исковото производство. С влязлото в сила Решение № 3294 от 16.10.2023 г. по гр. д. № 12295/2022 г. на PC - Варна съдът е осъдил И. И. да плати на Г. Г. не само сумата от 15 000 лв. - главница по запис на заповед с падеж 31.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (12.09.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението, но и сумата от 4570 лв. (по отношение на която при новото разглеждане на делото ищецът е оттеглил иска си в о.с.з. на 16.05.2025 г.) лихва за забава върху главницата за периода от 12.09.2019 г. до 12.09.2022 г., както и сумата от 3922.80 лв. - разноски по делото и по ч. гр. д. № 9316/2022 г. на PC - Варна, респ. материалният интерес по молбата за отмяна е 23 492.80 лв., тъй като молителката чрез процесуалния си представител е поискала (и постигнала) отмяна на атакуваното решението във всичките му части.

Съгласно чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в производство по отмяна на влязло в сила решение при материален интерес от 23 492.80 лв. е 2514.35 лв. Фактическата и правна сложност на производството по отмяна a priori е отчетена на законодателно ниво. Неслучайно производството по отмяна се разглежда от тричленен състав на най-висшата юрисдикция по граждански и търговски дела - ВКС, с провеждане на открито заседание с призоваване на страните и съдебно дирене (чл. 307 ГПК), като в това производството страните могат да бъдат защитавани само от адвокати с най- малко 5-годишен юридически стаж (чл.

24, ал. 2 от Закона за адвокатурата) и именно такъв адвокат е следвало да намери и ангажира и молителката, като подобни завишени изисквания не са налице по отношение на първоинстанционното производство. Отделно, процесуалният представител на молителката е трябвало в кратък срок да се снабди с голям брой писмени доказателства, представени в производството пред ВКС, които са изисквали посещения на място заедно с молителката в Общинската администрация - Варна, район „Одесос", и в етажната собственост, в която молителката живее, както и множество срещи и постоянна комуникация с клиентката. В производството пред ВКС са изготвени и представени и относително голям брой писмени документи молба за отмяна, молба вх. № 13777/07.08.2024 г., молба-списък на разноските 4 по чл. 80 ГПК, подробна писмена защита. Проучена, цитирана и приложена към тях е и относимата към казуса практика на ВКС, която е споделена от касационната инстанция в решението й по делото. По делото е проведено и едно о.с.з. в гр. София на 14.11.2024 г., което е наложило упълномощеният от ищцата адв. Н. И. от АК - Варна да ангажира и преупълномощи адв. В. Р. от Софийската адвокатска колегия, доктор по право, който именно се е явил в посоченото заседание и е взел подробно становище по направените от ответника възражения, по представените от него доказателства и по съществото на спора, но въпреки това молителката коректно и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК претендира възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл.