Определение № 640 от 26.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. Варна, 26.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ НЕПОСТОЯНЕН, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20263001000488 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от името на „Алфа Сървис БГ“ ООД, представляван от адвокат К. Т. срещу разпореждане № 4992/12.08.2026 г. на ОС – Варна по електронно дело 20263100900013 (ТД № 13/2026), с което е върната нередовна въззивна жалба, подадена от същата страна срещу решението по съществото на спора.

По предварителните въпроси: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК и след допълнително подписване на възпроизведен на хартиен носител електронен документ, отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 Г П К . Независимо че обжалвания акт е издаден в процедура, по която насрещни страни още не са били надлежно конституирани, частната жалба е била администрирана с връчване на ищеца, но той е пропуснал да заяви становище.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. чл. 279 вр. чл. 274 ал.1 т.2 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя преграждане на защита пред горестояща инстанция. Правото на жалба е упражнено от пълномощник – адвокат натоварен изрично от законен представител на дружеството – ответник по делото. Таксата за обжалване е авансово внесена. Производството е допустимо.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

Производството пред първата инстанция е приключило с решение № 267/06.06.2026 година, с което е бил уважен иск на съдружник О. К. предявен срещу ответното дружество „Алфа Сървис БГ“ ООД, ЕИК 103901339 за отмяна на решения на общо събрание на съдружниците и са били възложени разноски на ответника. Жалба, съдържаща оплаквания на недоволна от решението ответна страна е депозирана по електронен път през ЕПЕП като 1 изявление на регистрирания в портала адв. Т., действала до този момент като пълномощник на „Алфа Сървис БГ“ ООД и ползвала достъпа до електронното дело за процесуални действия и получаване на съобщения като представител на тази страна(л.38, 46, 56, 73 от дело на ВОС).

С разпореждане № 4047/03.07.2026 година, съдът е уведомил жалбоподателя за констатирани нередовности на това сезиращо изявление на пълномощника, като е изискал да се уточни лицето, от което изхожда жалбата - доколкото в титулната част е посочено, че същата произхожда от „Алфа Сървис“ ООД, ЕИК 103510172, а ответна страна по делото е „Алфа Сървис БГ“ ООД, ЕИК 103901339; да конкретизира искането си – дали жалбата съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК (в който случай компетентен да извърши произнасяне би бил първостепенния съд); да представи доказателства за дължима държавна такса – за въззивно обжалване 61,36 евро и и за заплащане на сумата от 0,10 евро за изготвяне на 1 брой фотокопие от въззивната жалба с цел връчването на насрещната страна.

Указанията, с предупреждение за санкцията на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, която следва за страната при евентуално неотстраняване на нередовностите, са били адресирани до адвоката на ответника с електронно съобщение през ЕПЕП, удостоверено като връчено в хипотеза на чл. 41а ал.1 ГПК на 14.07.26г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е констатирал пропускане на срока за отстраняване на недостатъците на въззивната жалба и е върнал нередовното изявление на подателя.

Частният жалбоподател „Алфа Сървис БГ“ ООД, чрез пълномощника си адв. Т. поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, като счита че констатираните от първата инстанция обстоятелства не представляват нередовност, на иначе надлежното сезиране на горната инстанция. Сочи, че нито техническото объркване в изписването на наименованието на дружеството, нито неточната квалификация на исканото изменение на размера на разноските, сами по себе си могат да препятстват администрирането на жалбата на ответника. Настоява, че неправилното отчитане в първоначалните указания на поправимо объркване като несъответствия с изисквания на чл. 260 ГПК, изключва законосъобразното връщане на жалбата, като се позовава на съдебната практика в този смисъл.

Заявява изрична поправка на данните в адресната част като посочва тези на ответника и обосновава искането за изменение на разноските само като резултат от поискания въззивен контрол по същество. С доводи за коригиране на поправимото объркване и липса на нередовност моли за отмяна на неправилното връщане на въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че така обоснованата частна жалба е неоснователна по следните съображения:

Преценката за законосъобразността на прекратителен акт за връщане на сезиращо изявление(искова молба или жалба) наистина е във функционална зависимост от законосъобразността на предхождащия съдебен акт, с който са били констатирани нередовности, произтичащи от предвидени в процесуален закон изисквания за съдържанието на съответното изявление и приложенията към него (Определение № 5667 от 5.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2960/2024 2 г., IV г. о., ГК, и цитираните от жалбоподателя други примери). Въззивният съд дължи служебна проверка за спазване тези процесуални норми.

В случая, съдържанието на постъпилия в деловодството на съда електронен документ съдържа явни вътрешни противоречия, изключващи еднозначното възприемане на реквизити, предвидени в чл. 260 т.1 и т.4 ГПК.

Процесуалният закон не разграничава причините, поради които съответната част от императивно предвиденото съдържание на въззивната жалба е останало неясно (т.е. дали се касае за случайна техническа грешка, извинително фактическо объркване или неизвинително неполагане на достатъчна грижа за интереса на страната). Във всички случаи на допусната нередовност администриращия съд процедира еднакво – длъжен е да даде ясни указания и разумен срок за съответно изпълнение. В случая несъмнено са налице две явни несъотвествия в съдържанието на процесуалното изявление: 1. между искането за защита на ответника -упълномощител на адвоката, действал като подател на документа през ЕПЕП и адресната част, където страната – въззвиник е индивидуализирана като неучастващо по делото лице(„Алфа Сървис“ ООД, ЕИК 103510172), и 2. между адресирано към въззивен съд искане за въззивен контрол върху разноските, дължими за първа инстанция(които биха се променили изцяло само при промяна на решението по същество) и оплакванията за прекомерен размер на възложени на осъден ответник разноски, обосноваващи искане за изменение на присъдения размер, дължим при потвърждаване на уважаването на иска. Тези противоречия не могат да се преодолеят с тълкуване на останалото съдържание на документа и съответно не са „отстраними“ без нарочно своевременно изявление на самия подател. Без преодоляването им със съответно изключване на единия или другия от двата възможни варианти, сезирането не може да бъде приемано за редовно, респективно насрещната страна да бъде ангажирана със размяна на книжа, тъй като и в двете части „поправката“ може да доведе до недопустимо пълно (ако се окаже, че адвоката не е действал от името на ответника, а е представлявал описаното в жалбата лице) или частично (ако се поддържа искането, съответно на процедурата по чл. 248 ГПК) сезиране. Отделно от тези несъответствия, въззивният съд не може да пренебрегне и липсата на приложение, изискуемо по чл. 260 т.4 ГПК, което нито е било посочено като доказателство в подадения документ, нито е удостоверено като част от електронния пакет, насочен към съда от подателя на жалбата.

Затова както първоначалната преценка, така и последващата санкция за неизпълнение на указанията по чл. 262 ал. 2 т.2 ГПК са изцяло в съответствие с процесуалните правила.

Извършените с подаване на частната жалба уточнения не могат да бъда зачитани. От една страна, след изтичане на напълно достатъчния за такъв вид поправка едноседмичен срок, каквито и да са действия по отстраняване на надлежно указаната вече нередовност биха били извън срок и на осн. чл. 64 ал.1 ГПК не следва да се съобразяват. От друга страна и към настоящия момент липсва пълно изпълнение на всички указания, тъй като дори не се твърди да е издаден документ за авансово внесена от ответника такса за въззивно обжалване.

С оглед съвпадащите правни изводи на двете съдебни инстанции няма 3 основание за отмяна на обжалваното разпореждане.

По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от името на „Алфа Сървис БГ“ ООД, чрез адвокат К. Т. срещу разпореждане № 4992/12.08.2026 г. на ОС – Варна по електронно дело 20263100900013 (ТД № 13/2026), с което е върната нередовна въззивна жалба, подадена от същата страна срещу решението по съществото на спора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4