Решение № 1345 от 10.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. Варна, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223110102706 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано след обезсилване на решение № 261018/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 10908/2019г. по описа на Районен съд – Варна и връщането му за ново разглеждане с решение № 1919/20.12.2021г. по в.гр.д. № 1243/2021г. на Окръжен съд – Варна, поради настъпила смърт на трето лице - помагач на страната на ответниците И.И., починал на 01.01.2021г. преди приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.

Образувано е по предявен от Ч. М. АТ. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ********** и Н. М. АТ. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ********** срещу СТ. СВ. Д., ЕГН ********** и АЛ. СВ. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 780кв.м., изчертана на скицата на л.

495 от делото от имот, представляващ ПИ с идентификатор *****.****.4805 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1279кв.м., находящ се в гр. Варна, район А., кв. „Г.”, м-ст Б. юг, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: *****.****.9756, *****.****.1724, *****.****.2161, *****.****.3854, *****.****.1726 и при граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: ПИ *****.****.3854, ПИ *****.****.1724, от ПИ *****.****.9756, ПИ *****.****.1726 и останалата част от ПИ *****.****.4805, основан на твърдения за придобиване на собствеността въз основа на наследяване от родителите им М.К. А., поч. на 09.09.2003г. и Н.Ч. А.а, поч. 14.12.2013г., а те с договор за замяна по НА № **, т. VII, д. № 2861/1979г., а в евентуалност въз основа на давностно владение осъществявано в периода 1972г. до м. 03.2019г., вкл. с присъединяване владението на праводателите им и осъждане на ответниците да предадат владението върху спорната реална част от имота.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост, твърдейки в исковата молба и уточняващите я следното: Собственици са на реална част от имот 3852 по КК с площ от 804кв.м., попадаща в стар ПИ 1725 по КП от 1

1979г. на „Западно от Г.“, м-ст С.л., актуализиран 1991г. и идентичен с ПИ 1725 по КП на мст Б. юг от 1996г., с площ от 1000кв.м. и граници по документ за собственост: Д.Н.

/собственик на ПИ 1724/, С. А., Т.Н. и ДЗС. Твърдят, че се легитимират като собственици на основание наследяване от родителите си М. А., поч. на 09.09.2003г. и Н. А.а, поч. на 14.12.2013г. От своя страна родителите им са придобили имота по силата на договор за замяна по НА **/1979г. сключен с И.Л.Ш., а той чрез договор за замяна по НА № ***/1972г. сключен с Д.Х.К.. Твърдят, че имотът не е бил обобществяван, вкл. в ТКЗС, ДЗС или други организации, не е одържавяван и съответно не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. До м.март 2019г. имотът е представлявал лозе и овощна градина. В периода от 1972г. до 1979г. е бил владян необезпокоявано от И.Ш., след това от родителите на ищците и от тях, което владение е продължило от ищците и след смъртта на родителите им. М.март 2019г. установили, че е премахната оградата на имота, променени са нивото и релефът на мястото.

След справка установили, че имот 1725 по КП от 1996г. е с променени граници и реална част от него с площ от 804кв.м. е включена в процесния имот 3852, закупен от ответниците през 2018г. от лице, явяващо се купувач на наследството на Д.К.. Твърдят, че доколкото през 1972г. Д.К. се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на праводателя на родителите им, то към датата на открИ.е на наследството й, този имот не е бил част от него и оттам ответниците не са придобили правото на собственост върху спорната реална част. Доколкото имотът не е подлежал на реституция, то е нямало как и наследниците на К. да заявяват право на възстановяване на реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл твърдят, че реституционното решение на ПК за този имот не е породило действие. Въз основа на него обаче е бил изработен ПНИ и неправилно част от техния имот с площ от 804кв.м. е бил включен в имот 3852. Впоследствие ПНИ е бил интегриран и в КК. В евентуалност се сочи имотът да е придобит по давностно владение осъществявано в периода 1972г. до м.03.2019г., присъединявайки владението на праводателите си. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска като неоснователен. Оспорват ищците да се легимитират като собственици на спорната реална част на сочените основания.

Твърдят, че ищците и наследодателите им не се легитимират като собственици въз основа на договора за замяна сключен с И.Ш., защото праводателят на последния Д.К. не е притежавала правата признати й с НА за собственост на недвижим имот по давност с № 4/1972г. Оспорват имотът някога да е бил владян от ищците, респ. техните праводатели.

Оспорват да е налице идентичност между спорната реална част, стар имот 1725 по КП от 1979г. на Западно от Г. и имотите описани в НА № **/1979г., НА № ***/1972г. и НА № */1972г. Твърдят, че вписванията в разписния лист към КП от 1979г. са неверни. Твърдят, че двата имота описани в НА № */1972г. са част от придобития с НА за покупко- продажба № 125/1946г. от Д.Х.К. /по мъж К.Н./ в съсобственост с Д.Г. К. /по мъж Г.Н./, имот представляващ нива с площ от 17,2дка в м-ст П.н.л. при граници по крепостен акт № 250/08.12.1908г.- Г.Р., Д.Г., П.И. и гора. Този имот е бил отнет безвъзмездно и включен в ДПФ на основание чл. 21, ал.1 ЗТПС /отм./. Имотът е бил със статут земеделска земя, намирал се е извън строителните граници, а по- късно включен в територия на имоти предоставяни за ползване по реда на пар. 63 ПЗР на ПМС № 456/1997г. Затова, дори и да не е бил включван в ТКЗС, като отнет от бившия му собственик е подлежал на реституция на основание чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ. С НА за замянка № ***/1980г. с ДЗС Д. К., Д.И. е получила нива от 3дка в м-ст С.л. като се сочи, че този имот е представлявал част от имота притежаван от нея по НА № ***/1946г. Твърди се, че замяната е произвела своето действие съгласно чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и е останала в сила, защото е имало последващи разпоредителни сделки от Д.И. по НА № 21/1980г. и НА № *3/1981г. Затова и с решение № 574/07.12.1998г. на ПК Варна е било признато правото на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници за нива от 4,600дка в терен по пар. 4. Твърдят, че имотът по НА № */1972г. описан като лозе от 2150кв.м. е съставлявал ПИ 1728 и 1727 по 2

КП, а този придобит от наследодателя на ищците с НА № **/1979г. е бил имот № 1728, който имот е бил придобит с НА № **/1994г. от В.К. на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на предоставено й право на ползване по ПМС 11/1982г. Доколкото наследодателят на ищците М. А. е бил ветеринарен лекар по занятие, то по силата на чл. 12 ЗСГ /ДВ бр.26/30.03.1973г./ имотът му е станал държавна собственост при влизане в сила на закона, независимо че не е провеждана процедура по одържавяване. Затова и този имот е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, което право се сочи да не е било упражнено от наследниците му.

Евентуално се твърди, че имотът придобит с НА № **/1979г. е стар ПИ 1726, който обаче е придобит с НА № 24/1994г.от З.С. на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на предоставено й право на ползване по ПМС 11/1982г. и предвид липса на заявени реституционни претенции от наследниците на М. А.. В евентуалност и при установяване идентичност на имота по НА № **/1979г. с процесната реална част, се сочи този документ да не е легитимиращ ищците титул за собственост, защото той е подлежал на реституция, като одържавен на основание чл. 12 ЗСГ /отм./ и тези права не са били заявени от наследодателя на ищците в установените в закона срокове. Оспорват твърденията до м.03.2019г. имотът да е представлявал лозе и овощна градина, да е бил ограден и впоследствие тази ограда да е била премахната. Оспорват и твърденията, че имотът не е бил вкл. в ТКЗС, ДЗС или др., че не е бил одържавяван или отнет по др. начин, съответно че не е подлежал на реституция. Твърдят, че се легитимират като собственици на имота въз основа на договор за покупко- продажба по НА от 21.09.2018г. сключен с И.И., М.И. и Я.А..

Праводателите им са признати за собственици въз основа на наследяване и реституция. С решение № 574/07.12.1998г. на ПК Варна в полза на Д.И., явяваща се праводател на Я.А., е признато право на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници на нива от 4,60дка в м-ст П.н.л., установено с НА 125/1946г., представляващ имот 3852 по ПНИ и КККР. Правото на собственост е възстановено с влязла в сила Заповед № Г- ПР297/13.12.2012г. на кмета на район А.. Оспорват Д.К. да е придобила правата по НА № */1972г. по давностно владение в периода 1962-72г., като твърдят, че тогава е била в сила забраната на чл. 29 ЗСГ /отм./. Оспорват и ищците, респ. техните праводатели да са могли да придобият имота по давност, тъй като на основание чл. 21, ал.1 ЗТПС /ДВ бр.

81/09.04.1946г./ държавата е станала собственик на имота на Д.К. и е действал мораторуима на чл. 86 ЗС. Давност е могла да тече, но от 23.11.1997г., когато влиза в сила чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която давност обаче по отношение на земеделските земи се сочи да тече от издаване на заповедта по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, като приключваща реституционната процедура. Потвърждават, че владеят имота, като владението им е било предадено с изповядване на сделката по покупката му. Твърдят, че преди тази дата имотът е бил във владение на праводателите им и владян от Я.А. от одобряване ПНИ на м-ст Б. юг със заповед № РД-1-7706/467/04.12.2002г. на Областния управител. В евентуалност, твърдят да са собственици на основание добросъвестно владение упражнявано от придобиване на имота или обикновено такова, чрез присъединяване владението на праводателите си осъществявано от 2002г. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

С определение № 12694/30.09.2019г. в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответниците по делото са конституирани И. Н. И. и Я.А.А. С писмено становище Я.А. оспорва исковата молба по съображения идентични на изложените от ответниците.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Третото лице поддържа становище си.

Правоприемниците на починалото трето лице – помагач Н.Н. и А.В. са редовно призовани. В ОСЗ, Н.Н. настоява за отхвърляне на претенцията. А.В. не е изразила становище.

3

В първото по делото съдебно заседание и по повод отговора, ищците уточняват исковата си претенция. Твърдят, че имотът е бил ограден още при придобиването му през 1979г. от родителите им, като границата откъм имот 1726 е била синор, до началото на 2019г., когато са установили, че е била премахната. Оспорват твърденията праводателите на ответниците да са владяли имота. Оспорват Д.К. да е притежавала права върху имота въз основа на НА № */1972г., като твърдят, че същата е била собственик на имот 1725 към момента на замяната с НА ***/1972г. вероятно въз основа на НА № ***/1946г. или протокол на ТПС при ГНС от 28.02.1964г., признато впоследствие с КНА № ***/31.03.1980г., евентуално по наследяване от съпруга си К.Н.К. а той с продавателно от 04.03.1947г. или договор за доброволна делба от 24.02.1947г., или по давност. Оспорват имотът да е бил отчуждаван от Д.К., респ. вкл. в ДПФ. Твърдят, че при постановяване на решението на ПК № 574/1998г. не е било съобразено извършеното от Д.К. разпореждане с НА № ***/1972г.

Оспорват се и твърденията имотът- лозе от 2150кв.м. в м-ст Н.с.л. по НА № */1972г. са е съставлявал имоти 1728 и 1727 по КП. Твърдят, че имотът по НА № **/1979г. е имот 1725, а не както ответниците твърдят 1728 или 1726 по КП. Оспорват имотът да е бил отчужден от бащата им по реда на чл. 12 ЗСГ, доколкото същият се е занимавал със селско стопанска дейност и е нямал друг земеделски имот. Твърдят, че към 1957г., когато с решение № 24 по протокол 17/03.10.1957г. е отчужден от Д. и К.К. имот е бил в действие чл.8 ЗТПС, а Окръжно № ***0/06.12.1963г. е било издадено след отчуждаването, респ. не е имало действие. В евентуалност се сочи да не е налице идентичност между отнетата част от имота и процесния. Оспорват се и твърденията да са били налице пречки за придобиване имота по НА № */1972г. по давност от Д.К., която с НА № ***/1972г. се е разпоредила чрез замяна със собствения си имот № 1725 по КП. С тази връзка оспорват реституционното решение.