Решение № 6161 от 12.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6161 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20261100100431 по описа за 2026 година

Предявен е иск от ищеца С. Х. С., ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, ул.

„******** срещу ответника Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с адрес в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 за заплащане на следните суми:

- 4 800 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платена брокерска комисионна, претърпяна като пряка и непосредствена последица от невъзможността да бъде сключен окончателен договор поради поддържането на възбраната без правно основание, ведно със законната лихва от 08.12.2025г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до плащането;

- 8692 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в договорна неустойка, дължима в резултат на обективната невъзможност ищецът да изпълни поетите договорни задължения следствие на противоправното ограничаване на правото му на разпореждане със собствения имот, ведно със законната лихва от 08.12.2025г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до плащането;

- 5 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психически дискомфорт, тревожност, 1 безсъние, стрес, чувство за несигурност, безпомощност и накърняване на личното спокойствие, които по своя интензитет, продължителност и характер надхвърлят обичайния житейски дискомфорт и представляват пряка и закономерна последица от противоправната държавна намеса, ведно със законната лихва от 08.12.2025г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до плащането.

Ищецът твърди, че през 2019 г. е придобил правото на собственост чрез публична продан върху недвижим имот – апартамент № 15, тип „мезонет“, находящ се в гр. Варна, ул. „******** и ул. „********, въз основа на Постановление за възлагане № 5609 от 27.02.2019 г. на ЧСИ Д.П.-Я., по ИД № 20157110400363 за сумата от 162 500 лева. Имотът е бил собственост на „Леони-14“ ЕООД, ЕИК 130987829. Върху имота била вписана възбрана, допусната по искане на ответника КОНПИ като обезпечение на бъдещ иск срещу бъдещите ответници Б.М.П. и М.Г.К.-П. като негова съпруга/, срещу когото било образувано наказателно производство. Твърди, че обезпечението е било допуснато по бъдещ иск, който в последствие не е реализиран успешно, доколкото била постановена влязла в сила оправдателна присъда от месец декември 2025 г. по отношение на лицата, срещу които е било предвидено предявяване на иска.

През 2022 г. ищецът решил да продаде закупения от него имот, като за реализиране на сделката използвал услугите на брокер „Имотека“ АД с ЕИК 203504228, с когото сключил договор. На 11.03.2022 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота с цена 153 600 евро.

При подготовката на документите ищецът разбрал за наложената възбрана от издаденото удостоверение за вещни тежести. Твърди, че тази възбрана е възпрепятствала извършването на сделката, тъй като купувачът е отказал да придобие имота, обременен с тежест. По тази причина ищецът е върнал заплатеното му капаро в размер на 15 360 евро и претърпял значителни имуществени вреди, както следва: заплатена договорна неустойка по предварителния договор в размер на 17 000 лева, равняваща се на 8 692 евро; заплатена брокерска комисионна в размер на 4800 евро.

Твърди, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поддържане на възбраната върху имота, което е осуетило реализирането на сделката.

2

Ищецът също така твърди, че е претърпял и неимуществени вреди в размер на 5 000 евро, изразяващи се в безпокойство и безсъние, следствие на създадената несигурност и невъзможност да се разпорежда свободно със собствения си имот като тези преживявания надхвърлят обичайния житейски дискомфорт и представляват съществено, трайно и дълбоко засягане на психическото му равновесие и личното му спокойствие. Силният стрес се отразил не само на психическото, но и на физическото му състояние, водещо до хронично главоболие, постоянна умора, раздразнителност, понижена концентрация и затруднено нормално функциониране в ежедневието и професионалния му живот. Той се чувствал изключително неспокоен, трудно заспивал, губел апетит и изпитвал трайно чувство за несигурност, което представлявало типична психоматична реакция на продължително психическо напрежение, породено от противоправна и непропорционална държавна намеса.

Ищецът претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът оспорва иска и твърди, че в случая не е налице незаконосъобразен акт от страна на КОНПИ във връзка с наложената възбрана, както и че не е налице нито едно незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие от страна на комисията. Твърди, че КОНПИ е изпълнявала задължения вменени й със закон, като в нито един момент нейните органи не са действали извън рамките на закона. В момента, в който КОНПИ е била уведомена за влязлата в сила оправдателна присъда на Б.М.П. се е произнесла с Решение № 358/11.02.2026 г., с което е прекратено образуваното производство срещу последния и с молба по чл. 402 ГПК с вх.

№ 260211/16.02.2026 г. по описа на ОС – Варна е поискана отмяна на всички допуснати обезпечителни мерки. Твърди, че ищецът е бил уведомен за наложената възбрана, тъй като на основание чл. 487, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен в обявлението да посочи има ли ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем.

Въпреки знанието у ищеца за наложената възбрана, той е решил и е сключил договор за покупко-продажба на имота. От страна на ищеца била подадена молба с основание чл. 402 ГПК до ОС-Варна за отмяна на наложената възбрана като обезпечителна мярка като с Определение № 403/19.07.2022 г. на 3

АС -Варна по въз.ч.гр.дело № 324/2022 г. молбата на ищеца С. С. е отхвърлена, а с Определение № 50405/08.11.2022 г. на ВКС по ч.гр.дело № 3369/2022 г. не е допуснато касационно обжалване.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 20.07.2012г.

ДСИ с район на действие при СРС е поискал вписване на възбрана върху процесния недвижим имот в полза на КУИППД въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. №340/2012г. на АС- гр. Варна.

От приложените съдебни актове се установява, че с Определение № 441 от 05.07.2012 г. по ч.гр.д. № 340/2012 г. Апелативен съд – Варна е допуснал обезпечение на бъдещ иск на КУИППД срещу Б.М.П., М.Г. К.-П. и свързаните с тях юридически лица Леони 14 ЕООД, Орка филмс ЕООД, Мега медия АД и Глобал инвест ЕООД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, с цена на бъдещия иск 65 965 647,21 лв., чрез налагане на възбрана и върху апартамент № 15, тип мезонет, находящ се в гр. Варна, ул. ******** и ул. ******** 6, със застроена площ 148,21 кв.м., с прилежащо избено помещение № 12 с площ 7,20 кв.м. и 4,4653 % идеални части от общите части на сградата.

С Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 5609/27.02.2019 г. по изп.д. № 20157110400363 на ЧСИ Д.П.-Я., след проведена в периода от 18.01.2019 г. до 18.02.2019 г. публична продан и обявяването му с протокол от 19.02.2019 г. за купувач, на С. Х. С. е възложен процесният апартамент № 15, с идентификатор ***, за сумата 162 500 лв. Към момента на публичната продан имотът е бил собственост на Леони 14 ЕООД.

Постановлението за възлагане е влязло в сила на 22.03.2019 г.

От представения Протокол за извършена услуга от 11.03.2022 г., сключен между С. Х. С. и Имотека АД, се установява, че ищецът е приел без възражения извършената посредническа услуга по договор за посредничество от 14.02.2022 г. във връзка с продажбата на апартамент № 15 и се е задължил 4 да заплати на посредника възнаграждение в размер на 4 600 евро с ДДС в срок до 15.03.2022 г. От представената декларация на Имотека АД се установява, че дружеството счита всички задължения на С. С. по договора за посредничество от 14.02.2022 г. за изпълнени и няма претенции към него във връзка с условията на договора.

С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2022 г. С. Х. С. и Б. Х.а С.а, последната представлявана от С. С., като продавачи, са поели задължение да прехвърлят на Т.П.П. собствеността върху процесния апартамент за цена 153 600 евро, с левова равностойност към датата на договора 300 415,49 лв. Уговорено е купувачът при подписването на договора да заплати като капаро сумата 15 360 евро, а окончателният договор да бъде сключен в срок до 17.05.2022 г. В договора продавачите са декларирали, че са единствени собственици на имота и че същият не е обременен с вещни тежести, включително ипотеки и възбрани, не е предмет на висящи съдебни или изпълнителни производства и върху него не съществуват права на трети лица, които биха препятствали купувача да упражнява правото си на собственост в пълен обем. С анекс от 12.05.2022 г. страните са изменили срока за сключване на окончателния договор, като са уговорили нотариалното изповядване на сделката да се извърши на 17.06.2022 г. в 10.00 часа.

Междувременно С. С. е сезирал Окръжен съд – Варна с молба по чл. 402 ГПК за отмяна на обезпечението в частта относно придобития от него имот. С Определение № 260153 от 13.05.2022 г. по гр.д. № 1608/2012 г. Окръжен съд – Варна е отменил допуснатото с Определение № 441 от 05.07.2012 г. по ч.гр.д.

№ 340/2012 г. на Апелативен съд – Варна обезпечение в частта относно апартамент № 15. По частна жалба на Комисията с Определение № 403 от 19.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 324/2022 г. Апелативен съд – Варна е отменил определението на окръжния съд и вместо него е отхвърлил молбата на С. С. за отмяна на обезпечението върху имота.

От договора за извънсъдебна спогодба от 01.12.2022 г., сключен между продавачите С. Х. С. и Б. Х.а С.а и купувача Т.П.П., се установява, че страните са прекратили действието на предварителния договор от 11.03.2022 г. В спогодбата е отразено, че окончателен договор за покупко-продажба не е сключен поради наличието на възбраната, наложена по гр.д. № 1608/2012 г. на 5

Окръжен съд – Варна преди придобиването на имота от продавачите на публичната продан, отказа на съда да я отмени и нежеланието на купувача да придобие имота с тази тежест. Страните са удостоверили, че с банков превод от 18.11.2022 г. продавачите са върнали на купувача полученото капаро в размер на 15 360 евро. Поради невъзможността имотът да бъде прехвърлен без тежести продавачите са поели задължение да заплатят на купувача неустойка за прекратения предварителен договор в общ размер 17 000 лв., от които 7 000 лв. чрез банков превод в деня на подписване на спогодбата и 10 000 лв. в срок до 01.12.2023 г. От представеното платежно нареждане от 01.12.2022 г. се установява извършен от С. С. в полза на Т.П. превод на сумата 7 000 лв. с основание плащане по договора за спогодба от същата дата, а от платежното нареждане от 04.12.2023 г. – превод от ищеца на купувача на останалите 10 000 лв. с основание договора за извънсъдебна спогодба от 01.12.2022 г.

С Решение № 528 от 08.12.2025 г. Върховният касационен съд, I наказателно отделение, е оставил в сила въззивно решение № 180 от 05.05.2025 г. по внохд № 402/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърден оправдателният резултат по постановената по нохд № 4469/2019г. присъда на Специализирания наказателен съд, включително по отношение на Б.М.П.. Решението на ВКС е окончателно.

От разпита на допуснатия свидетел се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди във връзка с невъзможността да се разпореди с имота, когато семейството му е имало нужда от това – станал нервен, мълчалив, страдал от безсъние, намалил социалните контакти. От показанията освен това се установява, че ищецът се е доверил на съдебния изпълнител, че е извършил необходимите проверки относно тежестите върху имота и не е извършил собствена проверка.