Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 542 от 06.11.2023, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 408/2022
Вид
Решение № 542
Подписан
06.11.2023
В сила
09.05.2025
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.23, ал.3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.25 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.3, ал.4 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.42,б."б" · Закон за наследството
  • чл.37б, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.70, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.74, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Я., 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330100408 по описа за 2022 година

Производството се води по предявен от А. С. С. от гр.Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. Н.Г.- ЯАК, против „Пеликан Агро“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я., представлявано от Т.Г.С.-Т., в качеството й на ***, активно субективно съединени искове, с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване със сила на пресъдено нещо, че ищеца е собственик на пет поземлени имотаземеделски земи, находящи се в землището на с. Ч., общ. Т., обл. Я., подробно описани в исковата молба и за осъждане на ответника да му предаде фактическата власт върху имотите, владяни от него без основание.

В исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на описаните в същата поземлени имоти, които придобил на основание КНА от 17.07.2021 г. на *** рег. № *** НК, с район на действия ***РС, надлежно вписан в службата по вписванията, с който е признат за собственик по наследство и на основание Решение № *** г., по възз. гр. дело № *** г. по описа на ***ОС, влязло в законна сила на 01.04.2021 г.

Твърди се, че ответното дружество с договор за аренда от 19.11.2019 г., надлежно вписан в службата по вписванията, държало посочените пет поземлени имота, които му били предоставени от С. И. Т., който не бил техен собственик. С нотариална покана от *** г., получена лично от *** на ответното дружество на 02.08.2021 г. ищеца поканил ответното дружество да предприеме необходимите действия за прекратяването на посочения договор за аренда, както и да му предаде собствеността и владението на земеделските земи доброволно, след изтичането на стопанската година, но най късно до края на месец октомври 2021 г. В поканата изрично било посочено, че договора за аренда бил сключен в 1 нарушение на разпоредбите на Закона за арендата в земеделието с несобственик, като в тази връзка ответното дружество ползвало посочените земеделски земи, без правно основание.

Също така с поканата било изрично заявено на ответната страна, че не следвало да включва посочените земеделски земи, като обработвани от тях за следващата 2021/2022 г. Твърди се, че с нотариална покана от *** г., получена лично от С. И. Т. на 06.08.2021 г. като несобственик и сключил договора за аренда, като същия в отговора заявил, че не упражнява фактическата власт върху имотите, като с оглед на това, че договора бил двустранен и не можел да го прекрати едностранно. По отношение на С. И. Т. било прието за установено в хипотезата на чл.124 ГПК, със сила на присъдено нещо, че ищеца бил собственик на описаните в исковата молба имоти, за което имало влязло в сила решение № *** г. постановено по възз. гр. дело № *** г. по описа на ***ОС. Също така в отговор на посочената по-горе нотариална покана ответното дружество било заявило, че има сключен договор за аренда, който им позволявал на правно основание да ползват имотите и били добросъвестни държатели на същите, като не били основания за прекратяването на договора.

В отговора било посочено, че за посочените в исковата молба ниви предлагали сключване на договор на преферициална аренда цена, което било индиция, че били наясно кой е собственик на имотите. Твърди се, че ищецът няколко пъти посетил офиса на ответното дружество, като изрично заявил, че желае да му бъдат предадени нивите и не желае сключване на договор за аренда, като в предоставеният на ответното дружество срок от няколко месеца и до момента на подаване на исковата молба ответника не бил предал на ищеца имотите, предмет на настоящата искова молба. Твърди се, че ответното дружество и към настоящия момент владеело и ползвало имотите без правно основание, с оглед на това, че договора за аренда бил сключен от несобственик и в тази връзка не бил противопоставим на ищеца.

Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез пълномощник адв. В. К.- ***АК. Счита се, че предявения иск по чл.108 ЗС бил допустим, но неоснователен. Твърди се, че по делото било безспорно установено, че ищецът с нотариален акт от *** г. бил признат за собственик на петте имота, намиращи се в землището на с. Ч. подробно посочени и описани в исковата молба, като същия бил признат за собственик съгласно решение на ***ОС. Счита се, че по предявения иск по чл.108 ЗС не била налице втората хипотеза, а именно имотите да се владеят или държат от ответното дружество, без основание. Посочва се, че същите били държатели на имотите, въз основа на валидно правно основание, а именно договор за аренда на земеделски земи, сключен на 19.11.2019 г. със С. И. Т. в качеството му на арендодател, като договора бил сключен за срок от десет стопански години, считано от стопанската 2020/2021 г. Също така се твърди, че към момента на сключването на договора арендодателя С. И. Т. бил собственик на процесните земи и можел спокойно да ги отдава под аренда. Твърди се, че съгласно съдебната практика договора за аренда можело да бъде сключен и от несобственик, като договора бил действителен и пораждал всичките си правни последици, но не можел да бъде 2 противопоставим на действителния собственик, като за последния съществувала възможност да се защити с ревандикация и при уважаването му, страните следвало да уредят отношенията си по правилата на чл.25 ЗАЗ. В тази връзка дори и да се приемело, че договорът за аренда бил сключен от несобственик, същия бил действителен и пораждал съответника правни последици.

Твърди се, че в с. Ч. между земеделските производители било сключена комасиционно споразумение, в резултат на което въпросните земи се палзвали реално от различни земеделски производители за стопанската 2021-2022 г., като ответното дружество реално не упражнявало фактическа власт върху всички земеделски земи, с оглед извършената комасация.

Иска се отхвърляне на иска и присаждане на разноски за настоящата инстанция.

С отговора на исковата молба от страна на ответното дружество е направено искане на основание чл.219 ГПК за конституирането на страна на ответника трето лице- помагач С. И.

Т., като в случай на уважаване на иска по чл.108 ЗС ответното дружество предявява срещу арендодателя С. И. Т. на основание чл. 25 вр. чл.23, ал.3 ЗАЗ осъдителен иск за сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договора за аренда, в размер на направените от ответното дружество разходи за сключване на договора за аренда, които са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство.

По същите е постъпил писмен отговор от С. И. Т., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. ***, чрез адв. М. А.- ЯАК.

В същия се твърди, че за да е основателен предявения ревандикационен иск следвало ответника да вледее или държи имотите без основание, като в случая бил налице сключен договор за аренда от 19.11.2019 г. и следователно ответното дружество държало имотите на правно основание, посочения по-горе договор за аренда, който бил валиден, действителен и не бил развален нито съдебно, нито извънсъдебно, нито било провъзгласена неговата нищожност по съдебен ред. Отделно от това се твърди, че ищеца по първоначалния иск бил получил от ответното дружество сумата от 1770, 95 лв. представляваща рента за процесните земеделски земи за стопанската 2021-2022 г., с което потвърждавал сключения договор за аренда. Също така се твърди, че С. И. Т. сключил с ответното дружество договора за аренда, когато е бил собственик на процесните земеделски земи. Счита се, че предявения срещу него обратен иск е неоснователен, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Иска се неговото отхвърляне и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалният представител на ищеца, ангажира доказателства и моли за уважаване на предявения иск.

В с.з. отговора на исковата молба и предявения насрещен иск се поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират доказателства и молят за отхвърляне на предявения иск.

В с.з. третото лице помагач и ответник по обратния иск се представлява от процесуален представител, сочи доказателства и моли за отхвърляне на обратния иск.

3

Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

В настоящото производство не е спорно между страните, че с договор за собственост върху недвижими имоти № ***, том ***, рег. ***, дело № *** от *** г. ищеца по първоначалния иск А. С. С. е признат за собственик по наследство и на основание Решение № *** от 09.03.2020 г., постановено по възз. гр. дело № *** г. по описа на ОС- Я., вл. в сила на 01.04.2021 г., върху следните недвижими имоти, а именно :

ПИ с идентификатор № ***, трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива, с площ от 9176 кв.м., трета категория, находяща се в землището на с. Ч., общ. Т., обл. Я., местността „***“, с номер по преходен план ***.

ПИ с идентификатор № ***, трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива, с площ от 7401 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на с. Ч., общ. Т., обл. Я., местността „***“, с номер по преходен план ***.

ПИ с идентификатор № ***, трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива, с площ от 8893 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на с. Ч., общ. Т., обл. Я., местността „***“, с номер по преходен план ***.

ПИ с идентификатор № ***, трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива, с площ от 2763 кв.м., трета категория, находяща се в землището на с. Ч., общ. Т., обл. Я., местността „***“, с номер по преходен план ***.

ПИ с идентификатор № ***, трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива, с площ от 2762 кв.м., трета категория, находяща се в землището на с. Ч., общ. Т., обл. Я., местността „***“, с номер по преходен план ***.

За установяване собствеността на ищеца върху посочените по-горе недвижими имоти е приложено Решение № *** от 09.03.2020 г. постановено по възз. гр. дело № *** г. по описа на ***ОС, вл. в сила на 01.04.2021 г., по силата на което на основание чл.124 ГПК е прието за установено по отношение на ответниците, че М.Г.В. от гр. Я., починала в хода на процеса и заместена от ищеца А. С. С. от гр. Я. е собственик в посоченото решение недвижими имоти, включително и посочените по-горе ниви. Приложени са скици на процесните ПИ, удостоверения за данъчни оценки по чл.264, ал.1 ДОПК.

Също така е установено, че с договор за аренда на земеделски земи от 19.11.2019 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ- Я. ответника по обратния иск С. И. Т., в качеството му на арендодател отдал под наем на ответното дружество „Пеликан Агро“ ЕООД в качеството им на арендатори, за временно и безвъзмездно ползване собствените си недвижими имоти, предмет на настоящия иск и посочени по-горе, за срок от 10 години, считано от стопанската 2020/2021 г., като арендното плащане било в размер на 50 лв. за дка от обработваемата земеделска земя, което следвало да се извършва в срокове при натура в срок от 15.07. до 01.08. ежегодно, а при левова равностойност от 01.10. до 31.10. ежегодно.

С нотариална покана А. С. С. поканил ответното дружество „Пеликан Агро“ ООД да 4 извършат необходимите действия за прекратяването на договора за аренда, като сключен в нарушение на разпоредбите на ЗАЗ с несобственик и да му предадат собствеността и владението на земеделските земи доброволно, след изтичането на настоящата стопанска година, най- късно до края на месец октомври 2021 г., като не следва да включват посочените земеделски земи за обработване през следващата стопанска година 2021/2022 г.

До ищеца А. С. С. е изпратен отговор с нотариална покана от ответното дружество „Пеликан Агро“ ООД , с което го уведомяват, че имат сключен договор за аренда на земеделска земя, по силата на който ползват посочените земеделски земи на правно основание, като не били налице правни основание за прекратяване на договора, като основанията за прекратяване били посочени в чл.18 от същия и ако желае можели да сключат договор с него на перефенциални арендни цени.