Решение № 132 от 16.10.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. В., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20261300500399 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна жалба на „***“ЕООД против Решение №386 от 16.06.2026г. по гр.д. №2841/25г. на ВРС , с което са уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ .

Твърди ,че ищецът не е представил предписание за трудоустрояване по смисъла на чл.314 КТ,поради което за работодателя не е възникнало задължение да иска мнение то ТЕЛК и разрешение от ИТ по чл.333 ал.1 т.2 от КТ.

Оспорва също размера на присъденото обезщетение по чл.225,ал.1 КТ като счита,че в тази сума не следва да се включва сумата от 998,34лв.,която представлява ДМС и не се начислява по право към трудовото възнаграждение,а се начислява при постигнати резултати за съответния месец.Поради това счита,че обезщетението по чл.225 КТ следва да не включва тази сума на месечна основа и за исковия период се дължи обезщетение по чл.225 КТ в размер на 5 373,79лв./2 747,57евро/,а не присъдените с обжалваното решение на ВРС 8 547,61лв.

Оспорва също обстоятелството,че ВРС е присъдил обезщетение на база нетно тр. възнаграждение,а не брутния размер като 1 счита,че така е нарушен чл.225,ал.1 КТ.

Иска от съда да отмени решението като неправилно и постанови ново,с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.При условията на евентуалност иска от въззивната инстанция да измени решението в частта на присъденото обезщетение по чл.225 КТ като намали размера от 8 547,61лв. на 5 373,79лв./бруто/ като отхвърли иска до пълния размер.

Претендира разноски по делото за двете инстанции.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба К. М. М.а,уведомен чрез адв. Д.Д. не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание и в представените писмени бележки по делото процесуалният представител на ответника по жалба-адв. Д. оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред ВРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал. 1, т. 1, т. 2 и т .3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ от К. М.

М.. като иска да бъде отменена Заповед № 44/ 29.10.2025г.за прекратяване на трудовото му правоотношение с „***“ ЕООД считано от 29.10.2025г. на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ- прекратяване на трудовия договор при намаляване обема на работа.В ответното дружество ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор".

Подържа се,че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно, тъй като не е налице визираното в чл.328, ал.1, т.З от КТ основание за прекратяване на трудовия договор , тъй като реално няма намаляване обема на работата, извършвана ищеца,както и поради това, че при уволнението не е извършен подбор между ищеца и останалите служители, извършващи същата дейност.

Сочи се,че съгласно щатното разписание на дружеството длъжността на ищеца „шофьор" не е единствена щатна бройка, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор съгл. чл. 329 от КТ, но такъв не е бил извършван.

Счита,че е налице незаконосъбразност на

2 заповедта за уволнение,поради това,че към момента на връчване на заповедта за уволнение, не е била преодоляна предвидената в чл. 333 от КТ закрила при уволнение, от която ищецът се е ползвал.

Твърди,че страда от болест, предвидена в Наредба №5 от 1987г. на МНЗ, основание за закрила по чл.333, ал.1, т.З от КТ , а именно инсулинонезависим захарен диабет (ИНЗД),В тази връзка е представено Експертно решение на ТЕЛК,според което ищецът се ползва и от закрилата на чл.333, ал.1, т.2 от КТ ,в качеството му на трудоустроено лице- с 66% призната трайна неработоспособност и съответни противопоказания на труд.Излага ,че доколкото заболяването попада в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.

333, ал. I от Кодекса на труда, работодателят незаконосъобразно не е поискал, както предварително разрешение на инспекцията по труда, така и мнение на трудово-експертната лекарска комисия (чл. 333, ал. 1 и 2 КТ),поради което работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333. ал. 1, т. 3 КТ, а също и тази по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, от която ищецът също се ползва.Сочи ,че ответникът е имал обективна възможност да стори това,доколкото неговите длъжностни лица са разполагали с решенията на ТЕЛК,вкл. последното такова, с които освен признаване на намалената работоспособност на ищеца, са посочени и противопоказните условия на труд.

Ищецът твърди ,че поради уволнението е останал без работа.

Искал е от съда да признае уволнението на за незаконно и да отмени Заповед № 44/ 29.10.2025г. на управителя на „***“ ЕООД за прекратяване на трудово правоотношение като незаконосъобразна, да възстанови ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност ,,шофьор" в "***" ЕООД и да осъди „***" ЕООД да заплати на ищеца сумата от 4370.32 евро/равностойност в лева 8547.61 лв/, представляваща полагащото му се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от датата на уволнението29.10.2025г. до 28.02.2026г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане.

С отговора по чл.131 от ГПК ответната страна „***“ ЕООД е оспорил предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Застъпено е становище, че уволнението е законосъобразно.

3

Подържа ,че работодателят е извършил подбор между всички служители,заемащи длъжността „шофьор“,като е издадена съответна заповед и е назначена комисия.

Твърди ,че ищецът не е представил предписание за трудоустрояване по смисъла на чл.314 КТ,поради което за работодателя не е възникнало задължение да иска мнение то ТЕЛК и разрешение от ИТ по чл.333 ал.1 т.2 отКТ.

Пред ВРС са представени декларация от ищеца и служебна бележка от Д“БТ“,от която е видно,че е безработен и се установява, че от уволнението си ищеца не е работил по друго трудово правоотношение в исковия период.

От основното заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за претендирания период от 29.10.2025 г. до 28.06.2026г. ,обезщетението по чл. 225 от КТ възлиза в размер на 4370.32евро, като вещото лице е съобразило нетното трудово възнаграждение на ищеца с включено ДМС.

От допълнителното заключение на ССЕ е видно,че обезщетението по чл. 225 от КТ за исковия период от 29.10.2025 г. до 28.06.2026г. без ДМС е в размер на 5 373,79лв.-брутно възнаграждени и 4 836,41лв. /2 472,82евро/ -нетно възнаграждение.

При тези данни ВРС е уважил исковете по чл344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ и е присъдил обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 8 547,61лв.нетно възнаграждение за периода от 29.10.2025 г. до 28.06.2026г..

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Въззивната жалба е подадена от лице,имащо право да обжалва първоинстанционното решение,подадена е в срок и е редовна от външна страна,поради което е допустима.

По същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжността „шофьор“ „Главен специалист административно и техническо обслужване“ с месторабота с място на работа „***“ ЕООД,което е видно и от приложеното 4 допълнително споразумение към трудов договор.

Не е спорно, че със Заповед № 44/ 29.10.2025г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.328, ал.1, т.З от КТпрекратяване на трудовия договор при намаляване обема на работа ,считано от 29.10.2025г..

Не е спорно също така, че ищецът страда от заболяване, а именно инсулинонезависим захарен диабет (ИНЗД)/,което попада в списъка на защитените заболявания по Наредба №5/1987 г.,което е видно и от приложеното по делото Експертно решение на ТЕЛК №92390 от

01.08.2025г.,съдържащо необходимите реквизити и подписано от членовете на Обща ТЕЛК.

От това Експертно решение на ТЕЛК,е видно,че ищецът е трудоустроен с 66% призната трайна неработоспособност и съответно посочени противопоказания на труд.

От трудовото досие на ищеца се установява,че в него, освен посоченото експертно решение ,фигурират и ЕР на ТЕЛК № 91057/ 16.05.2022г., ЕР на ТЕЛК № 90650/ 06.04.2022г., ЕР на НЕЛК № 90932/ 26.09.2022г., ЕР на ТЕЛК № 93085/ 31.10.2022г., ЕР на ТЕЛК № 93685/ 26.09.2023г., ЕР на ТЕЛК №1869/ 26.05.2020г.

Посочените данни са дали основание на първостепенния съд преди да вземе отношение по същество на спора да извърши проверка за спазване процедурата по чл.333 от КТ,наведено като възражение в ИМ от ищеца.

С оглед ангажираните по делото доказателства за наличието на заболяване/ инсулинонезависим захарен диабет/,което е включено в Наредба №5/1987 г.,ВРС приел за безспорно,че ищецът се ползва от закрилата по чл.333 ал.1, т.3. КТ

Същевременно същия се ползва ,с оглед Експертно решение на ТЕЛК №92390 от 01.08.2025 г.,с което е призната 66% трайна неработоспособност и от защитата по чл.333 ал.1 т.2 КТ.

По делото не са представени и ангажирани доказателства от страна на работодателя ,че е поискал предварително разрешение на инспекцията по труда, както и мнение на трудово-експертната лекарска комисия (чл. 333, ал. 1 и 2 КТ) за уволнението.В трудовото досие на ищеца 5 фигурира процесното Експертно решение на ТЕЛК,поради което съдът е приел ,че работодателят е уведомен за съставомерните обстоятелстваналичието на заболяване,попадащо в списъка на защитените заболявания по Наредба №5/1987 г.,както и призната намалена работоспособност на ищеца,с посочени противопоказни условия на труд.Работодателят е задължен да се съобразява, като в случая решението на ТЕЛК е напълно достатъчно и има силата на задължително предписание за работодателя.

Във връзка с изложеното се налага извода,че работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а също и тази по чл. 333, ал.

1, т. 2 КТ, от която ищецът се ползва,поради което уволнението се явява незаконосъобразно.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд,който въз основа на така установените факти е отменил заповедта за уволнение като незаконна само на това основание ,без да разглежда трудовия спор по същество.

Правилно искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е уважен като основателен и е отменена Заповед №44/ 29.10.2025г. на управителя на „***“ ЕООД,с която на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.

С оглед основателността на иска по чл.344 ал.1т.1 КТ иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” също е уважен като основателен,както и иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ.

От представените декларация от ищеца и служебна бележка от Д“БТ“ е видно,че от уволнението си ищецът не е работил по друго трудово правоотношение в исковия период.

От основното заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за претендирания период от 29.10.2025 г. до 28.06.2026г. ,обезщетението по чл. 225 от КТ възлиза в размер на 4370.32евро, като вещото лице е съобразило нетното трудово възнаграждение на ищеца.Именно в този размер е присъденото обезщетение по чл.225 КТ от ВРС.

С въззивната жалба жалбоподателят „***“ ЕООД навежда оплаквания,че така присъденото обезщетение е направилно,като следва от 6 него да се приспадне сумата от 998,34лв. месечно,съставляваща ДМС.

Това твърдение не се споделя от настоящият състав на ВОС.

Съгласно представените вътрешни правила за организация на работна заплата в дружеството-в чл.6,ал.2 е посочено кои параметри се включват в средствата на работната заплата,а именно:основни месечни заплати по трудов договор,допълнителни и други тредови възнаграждения,определени в КТ,НСОРЗ и ВПОРЗ,допълнителни материални стимули за постигнати месечни резултати и целеви награди.В чл.15 е посочено ,че месечните индивидуални работни заплати са определят според текущо постигнатите резултати по количествени и качествени параметри, като се определят не само според действително отработеното време, но и според индивидуалния принос ,отразен като коефициент на трудово участие.