Решение № 263189 от 26.10.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 26.10.2022 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8836 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 78569 от 29.04.2020 год., постановено по гр.дело № 63079/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 179 състав, е осъдена Главна дирекция “Гранична полиция“-Министрество на вътрешните работи, с адрес: гр.София, бул.“***********да заплати на Н.Б.Б., с ЕГН ********** и с адрес: ***, по иска с правно основание чл.187, ал.5, т.2, вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР сумата от 1917,35 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.179, ал.1 ЗМВР сумата от 1848,87 лв., представляваща възнаграждение за 222 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., включващ времето на инструктаж преди застъпване на смяна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 519,38 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска, ведно с лихвата за забава върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв. – разноски по делото. С решението на съда е осъдена Главна дирекция “Гранична полиция“-Министрество на вътрешните работи, с адрес: гр.София, бул.“***********да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 371,42 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 179 с-в е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, подадена чрез юрк.А.Н., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Н.Б.Б., чрез пълномощника си адв.И.Ш. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда жалбата на ответника, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи за наличие на предпоставките на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и на чл.86, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. С оглед на което на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца Н.Б.Б., срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, гр.София, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение.

Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно.

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В случая ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорил заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.

Спорно е по делото обстоятелството дали в процесния случай при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и Наредбата за структура и организация на работната заплата /НСОРЗ/ - в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 от НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – чл.140, чл.141, ал.2 от КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя - специална закрила /чл.140, чл.140а, чл.149 и чл.261 от КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм - чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по - голямо напрежение, води до по - бърза и по - голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ - виж чл.9, ал.2 от НСОРЗ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл.8 от НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, а съгласно чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР/в приложима редакция - изм. и доп. ДВ, бр.81 от 2016 г./, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187, ал.1 от ЗМВР /приложима редакция на закона - изм. и доп. - ДВ, бр.81 от 2016 г./.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период – чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Безспорно е обстоятелството, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр.4 от 14.01.2020 г. В чл.3, ал.3 от Наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл.31 - че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

Съгласно чл.31, ал.2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з779/29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената наредба от