Решение № 590 от 08.11.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Горна Оряховица, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20224120100459 по описа за 2022 година

Искови претенции с правна квалификация чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Депозирана е искова молба по реда на чл.415 във вр. с чл. 422 ГПК от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юк. Р.И.И. срещу Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул.

*** срещу Д. И. Б. да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 2 556,65 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит /ДПК/ № ******** от дата 12.06.2019г., включваща главница в размер на 956,97 лв., договорно възнаграждение в размер на 306,31 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1077,70 лв., лихви за забава в размер на 215,67 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между "Профи Кредит България" ЕООД и Д. И. Б. бил сключен ДПК № ******** от дата 12.06.2019 г. при Общи условия, по силата на който на последната бил предоставен кредит в размер на 2 500 лв., със срок на кредита 24 месеца, с размер на месечната вноска 148,83 лв., годишен процент на разходите 44,97%, годишен лихвен процент 38,30%, лихвен процент на ден 0,11%, с общо задължение по кредита 3 571,55 1 лв.. Посочва се, че между страните било сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в общ размер на 3 093,84 лв., с размер на вноска по закупения пакет от 128,91 лв. Двете услуги формирали общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги в размер на 6 665,39 лв., с общ размер на погасителната вноска 277,74 лв., вносима до 5то число на месеца, за срок от 24 месеца.

Посочва се, ответницата е пожелала с част от отпусната сума по ДПК да рефинансира старо задължение в размер на 433,45 лв. към „Креди Йес" ООД.

Ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задължението си по процесния договор и превело остатъчната сума в размер на 2066,55 лв. по банкова сметка на ответницата, като от своя страна същата е поела задължението по изплащане на предоставения й кредит.

На 25.01.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № ********, с който размерът на две погасителни вноски - № 3,4 бил намален на 70,74 лв., като ответницата била задължена да заплати на падежа намаления размер на вноските, а остатъка на същите до пълния им размер да заплати в края на погасителния план. Погасителният план бил променен от 24 на 26 погасителни вноски.

На 27.12.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № ******** за отлагане на две погасителни вноски - № 6,7 като същите трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план, който бил променен от 26 на 28 погасителни вноски и е неразделна част от сключения Анекс.

Дружеството претендира и вземане, което определя като договорно възнаграждение, съгласно чл. 4 от ОУ към договора в размер на 3 571,55 лв., от които намира, че незаплатения остатък е в размер на 306,31 лв., дължимо за периода от датата на първата непогасена вноска 05.02.2021 г. до падежа на последната погасителна вноска 05.10.2021 г.

Дружеството претендира и вземане, което определя като възнаграждение, което длъжникът дължи по сключеното Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ към договора в размер на 3 093,84 лв.. Посочва, че ответницата е заплатила сума в размер на 2 016,14 лв. и остават да бъдат заплатени още 1 077,70 лв.

Ответницата не изпълнила поетите договорни задължения. Същата е направила 17 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 23.03.2021 г., поради което е изпаднала в забава, като падежът на 2 последната погасителна вноска е изтекъл на 05.10.2021 г.

Ищцовото дружество признава, че общият размер на погасеното от Д. И.

Б. задължение по процесния договор е в размер на 4 550,65 лв. С плащанията си същата е погасила част от номинала по заема в размер на 4 324,41 лв..

Сумата от 156,24 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на осн. т.12.1 от ОУ. Съгласно уговореното в чл.17.4 от ОУ ответницата е заплатила 70,00 лв. от начислените такси по тарифа, като по тях няма дължими суми. За периода от изпадане в забава 06.08.2019 г. до 05.10.2021 г. се претендират лихви за забава в размер на 215,67 лв..

Поради неизпълнение на договорното задължение „Профи Кредит България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 2161/2021 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица. В законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което ищцовото дружество депозира настоящия установителен иск.

Претендират се разноски.

С допълнителна молба от 07.06.2022 г. ищцовото дружество уточнява периодът, за който е начислена лихва за забава по процесния договор в размер на 215,67 лв., а именно от 06.08.2019 г. до 05.10.2021г. - падежа на последната погасителна вноска.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. Д. М., в качеството на пълномощник на Д. И. Б., в който заявява, че исковата молба е допустима, но изцяло неоснователна и недоказана.

Ответникът прави възражения за недействителност на сключения между „Профи Кредит България" ЕООД и Д. И. Б. Договор за потребителски кредит № ******** и за нищожност на договорни клаузи от същия, поради противоречие със Закона за потребителския кредит. Излага подробно становище в тази връзка, позовавайки се на съдебна практика.

Ако съдът счете, че процесният договор е действителен, прави изрично искане да бъде извършено прихващане със сумата заплатена от страна на ответницата по една недействителна клауза, а именно сумата заплатена по „пакет от допълнителни услуги" в размер на 2016,14 лв. /за която сума 3 свидетелстват както предоставените и признати в исковата молба факти, така й предоставеното по делото извлечение/, да бъде прихваната за дължимата главница и лихва. Счита, че по този начин ответницата отново ще е заплатила всичко дължимо по договора, което отново ще доведе до неоснователност на предявените насрещни искове.

Прави възражение за прекомерност на претендиралите съдебни разноски по заповедното и настоящето производство по описа на Районен съд Горна Оряховица.

С оглед изложеното счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство, за които предоставя списък с разноски по чл.80 от ГПК.

От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява следното:

На 12.06.2019 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******** с размер на отпуснатата сума – 2500 лева, при ГПР от 44, 97 % и ГЛП от 38, 39%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 3571, 55 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на равни месечни вноски от 148, 83 лева платима до 5-о число на месеца. Заедно със сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждение по това допълнително споразумение е сумата от 3093, 84 лева, плащането на което е разсрочено на вноски от по 128, 91 лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях.

Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по договора е извършено чрез банков превод по посочена от кредитополучателя банкова сметка и чрез рефинансиране на предходен 4 кредит на ответника, в доказателство за което е представено преводно нареждане.

Следователно, между страните е възникнало валидно заемно правоотношение с посочените параметри, по което ответникът е получил заем в размер на 2500 лева. В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план.

В настоящия случай ищецът твърди, че вземането е изскуемо предвид настъпил падеж на последната погасителна вноска.Не се спори от ответника.

Длъжникът не твърди и не доказва да е погасил изцяло дълга.

По отношение на претенцията за договорно възнаграждение, съдът съобразява следното:

Дължимостта му е уговорена в чл. 4 от ОУ, като размерът на това възнаграждение е предварително определен на база лихвения процент по договора и плащането му е разсрочено на вноски съобразно погасителен план.

То се дължи за срока на действие на договора. В размер VI "Параметри" от договора е предвидено, че ГЛП е 38, 30% или лихвен процент на ден 0, 11%.

Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Факт е, че липсват императивни норми регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва към момента на сключване на договора. Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се от защитата на специалните закони - ЗЗП и ЗПК и това са "добрите нрави". Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице именно тогава, когато се нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения.

Целта на спазването му, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Затова и максималният размер на лихвата, било възнаградителна, 5 било за забава, е ограничен. Обратното би означавало икономически послаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект да се използва за облагодетелстване на друг. В този смисъл, по договорите за заем обичайната минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва, т. е 10% годишно. Съдебната практика приема, че е възможно уговаряне и на повисок лихвен процент с цел генериране и на печалба, като допустимият праг за това е 20% годишно при обезпечени заеми и 30% годишно за необезпечени вземания. В случая е видно, че при ГПР от 44,97%, е на границата на приетия като допустим от закона чл. 19, ал. 4 ЗПК . В нормата на чл. 19 ЗПК предвижда, че ГПР изразява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т. е размерът на възнаградителна лихва представлява елемент от формулата при образуване на годишния процент на разходите по кредита, за който ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е фиксиран лимит, който не може да бъде надхвърлян, а именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 100/29.05.2012 г. В ал. 5 на чл. 19 ЗПК изрично се обявяват за нищожни клаузи в договора, в които са уговорени задължения в размери надвишаващи лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК .