Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 13.05.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 641/2023
Вид
Решение № 216
Подписан
13.05.2024
В сила
20.06.2024
Състав
Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 362, ал. 6 · Кодекс за застраховането
  • чл. 383 · Кодекс за застраховането
  • чл. 383, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 456, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20233100900641 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от Н. Д. Б. против „Застрахователна компания Уника Живот“ АД, ЕИК 831626729, седалище и адрес на управление: гp. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, за осъждане на ответника да заплати на Н. Д. Б. следните суми: - 29050,00 лв. (двадесет и девет хиляди и петдесет лева), представляващи изплатени за периода от 21.01.2019 год. до 15.09.2023 год. в полза на Райфайзенбанк (България) ЕАД погасителни плащания, дължими съгласно договор за потребителски кредит № *** год., по който за обезпечаване на кредитните вноски на ищеца към банката е сключен договор по застраховка „Живот плюс", полица № *** год., в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по полицата – трайна загуба на работоспособност над 70%, вследствие на заболяване, диагностицирано за първи път в срока на застраховката, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; 4 677,65 лв. (четири хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща общ размер на мораторната лихва за забавено плащане на всяка една от сумите, съставляващи главницата от 29 050,00 лв., дължими за посочените в справка периоди преди датата на депозиране на исковата молба в съда. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че на 01.10.2018 год. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Н.

Д. Б. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** год., по силата на който банката е отпуснала на ищеца кредит в размер на 29 000 лв. за потребителски нужди, както и кредит в размер на 652,50 лв. за заплащане на премията по застрахователен пакет „Живот плюс" с краен срок на погасяване 05.10.2023 год. На 01.10.2018 год. между „Застрахователна компания Уника Живот" АД и Н. Д. Б., в качеството му на застрахован кредитополучател, била сключена застраховка „Живот плюс" за обезпечаване на кредитните вноски към банка, обективиран в застрахователна полица № *** год. Определената застрахователна премия в размер на 652,50 лв. била заплатена еднократно при усвояването на кредита на 08.10.2018 год. Застраховката покрИ.ла рисковете смърт и трайна загуба на работоспособност над 70%.

При настъпване застрахователно събитие, представляващо трайна загуба на 1 работоспособност над 70% от общо заболяване или злополука, застрахователят се съгласил да погасява дължимите погасителни вноски по кредита (включващи главница и лихва) към Райфайзенбанк (България) ЕАД през срока на инвалидизация, определена на застрахования кредитополучател. На 15.01.2019 год. ищецът Н. Б. получил хеморагичен мозъчен инсулт и бил приет в болница, откъдето бил изписан на 22.01.2019 год. На 04.09.2019 год. ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна, която определила 95% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, считано до 01.09.2020 год. в резултат от вътремозъчен кръвоизлив. С оглед настъпилата трайно намалена работоспособност от 95% вследствие на заболяване, диагностицирано за първи път в срока на застраховката, от ищеца била предявена застрахователна претенция № *****. След представяне на изискана допълнителна медицинска документация с писмо изх. № 73120219/08.11.2019 год. ответникът отказал да удовлетвори предявената претенция с мотив, че в конкретния случай се касаело до трайно намалена работоспособност на застрахованото лице вследствие на усложнения в развитието на заболяванията „дилатативна кардиомиопатия“, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и „застойна сърдечна недостатъчност“, които заболявания били диагностицирани и лекувани преди 08.10.2018 год. – началото на застрахователното покритие по договора. Според ищеца отказът на застрахователя е неправилен, тъй като не са налице сочените от ответника основания за отказ. Нито едно от сочените от застрахователя заболявания, от които е страдал ищецът преди 08.10.2018 год., не било довело до настъпване на застрахователното събитие.

Ищецът посочва, че на 17.09.2018 год. е подписал декларация относно здравословното си състояние и в същата не бил поставен знак за отговор на отправените въпроси, но поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 362. ал. 2 и 3 от КЗ това не е основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение. Независимо от отказа на застрахователя да изплати вместо застрахованото лице – кредитополучател дължимите погасителни вноски по кредита, между ищеца и Райфайзенбанк (България) ЕАД било постигнато предоговаряне на условията на сключения договор за кредит, за което на 17.07.2020 год. бил подписан Анекс № 1 с уговорен и нов краен срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит до 05.07.2025 год. Ищецът продължил да погасява задължението си към банката като за периода от 21.01.2019 год. до 15.09.2023 год. извършил погасителни плащания в общ размер на 29 050 лева в размери и на датите посочени в исковата молба. На 29.10.2020 год. ищецът отново бил освидетелстван от ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина" ЕАД – Варна като била поставена оценка на работоспособността му в степен на 60 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, считано до 01.10.2023 год. Решението на комисията било обжалвано като след повторно разглеждане комисията определила 85% трайно намалена работоспособност, за срок от 3 години, считано до 01.10.2023 год. Предвид изложените обстоятелства ищецът претендира възстановяване от страна на ответника на пълния размер на изплатените по договора за кредит суми, както и за заплащане на мораторна лихва за период до три години преди датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Преди първото по делото заседание ответникът е представил писмено становище, с което изцяло оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователен договор по застраховка „Живот плюс" за кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка, сключена във връзка с банков кредит № **** от 01.10.2018 г. със застрахован Н. Д. Б., в сила от 01.08.2018 г. Не оспорва предявяването на застрахователна претенция, по която е образувана щета № *****, по която е отказал изплащане на обезщетение. Поддържа, че настъпилата трайно намалена работоспособност на ищеца е вследствие усложнения в развитието на заболяванията „Дилатативна кардиомиопатия", „Хипетронично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност" и „Застойна сърдечна недостатъчност", които заболявания били диагностицирани и лекувани преди 08.10.2018 г., но не били декларирани от ищеца при сключване на договора за застраховка, поради което 2 било налице предвидено в т. 18. от Раздел „Общи изключения" основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение за трайна неработоспособност над 70 % от „заболяване, настъпило вследствие на предварително съществуващо заболяване..." .

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковите претенции така, както са предявени. Процесуалният представител на ответника е представил писмено становище с искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № *** год. се установява, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е отпуснала на ищеца Н. Б. кредит с лимит 1 в размер на 29 000 лв. за потребителски нужди и лимит 2 в размер на 652,50 лв. за заплащане на премията по застрахователен пакет „Живот плюс" с краен срок на погасяване 05.10.2023 год. Уговорено е в т. 3.1. сумата по лимит 2 да бъде преведена по сметка на „ЗК Уника Живот" АД. Издължаването на кредита е уговорено да се извърши на равни месечни вноски за главница ведно с начислената лихва съгласно погасителен план. На 17.07.2020 г. е подписан Анекс 1 към Договора, където дългът е преструктуриран и е изменен крайния срок за погасяване на всички дължими суми, а именно 05.07.2025 г.

От представената застрахователна полица № *** год. е видно, че между ищеца Н. Д.

Б. и ответника „Застрахователна компания Уника Живот" АД е бил сключен договор за застраховка в полза на кредитор по чл. 383 от КЗ съгласно общи условия за застраховане със застраховка „Живот плюс" на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка, които са неразделна част от полицата. Посочено е, че срокът на застраховката е съгласно Договор за кредит № *** г. като срокът на застрахователното покритие съвпада със срока на застраховката. Видно от полицата, до навършване на 65 г. на застрахованото лице, какъвто е настоящият случай, застраховката покрИ. смърт и трайна загуба на работоспособност над 70%, настъпила в срока на застраховката вследствие злополука или заболяване, диагностицирано за първи път в срока на застраховката. Уговорено е, че при смърт на застрахования от заболяване или злополука, застрахователят изплаща на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД непогасената част от кредита, намалена е размера на просрочените погасителни вноски. При трайна загуба на работоспособност над 70% от общо заболяване или злополука, застрахователят погасява дължимите погасителни вноски по кредита (включващи главница и лихва) към „Райфайзенбанк (България)" ЕАД през срока на инвалидизацията.

Видно от представената от ответника застрахователна преписка, и приложената към исковата молба кореспонденция между страните, ищецът е предявил застрахователна претенция чрез „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, получена от ответното дружество на 01.10.2019 г. (л. 114) по застраховка „Живот плюс“, сключена във връзка с банков кредит № *** г. Към писмото на банката са приложени: Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в оригинал; Експертно решение № 2682/04.09.2019 г.; Искане за кредит + кредитна карта; Формуляр за застраховане; Договор за потребителски кредит; Погасителен план при отпускане на кредита; Застрахователна полица; Извлечение от партидата на кредита, от което се установява, че към 01.09.2019г. (дата на събитието) Н. Д. Б. има следните задължения по договор за кредит № **** от 01.10.2018г.: редовна главница – 24 710,40 BGN; дължими лихви – 152,05 BGN, начислени за периода от 05.08.2019г до 31.08.2019 вкл.; погасителна вноска, дължима за месеца, в който е настъпило застрахователното събитие – 669,65 BGN. Ответникът е изискал допълнителна медицинска документация, същата е била представена, след което с писмо от 08.11.2019 год. ответникът е отказал да удовлетвори претенцията с мотив, че се касае до трайно намалена работоспособност вследствие на усложнения в развитието на заболяванията „дилатативна 3 кардиомиопатия“, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и „застойна сърдечна недостатъчност“, които заболявания били диагностицирани и лекувани преди 08.10.2018 год. – началото на индивидуалното застрахователното покритие. Ищецът е подал жалба срещу отказа, по която застрахователят се е произнесъл като е потвърдил отказа да изплати обезщетение с мотивите, че трайно намалената работоспособност е резултат от усложнение на съществувало преди датата на сключване на застраховката заболяване, което не е било съобщено на застрахователя при сключване на договора, и не съставлява покрит риск.

От представеното експертно решение от 04.09.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина" ЕАД – Варна (л. 96), се установява, че ищецът е освидетелстван и след преглед комисията е определила 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, от които съвкупно 85% в резултат от ХМИ (хеморагичен мозъчен инсулт) за срок от 1 година – до 01.09.2020 год. От експертно решение от 11.03.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина" ЕАД – Варна (л. 49), постановено след отмяната на предходно решение на ТЕЛК от 29.10.2020 г., е видно, че комисията е определила на ищеца 85% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, от които съвкупно 85% в резултат от хеморагичен мозъчен инсулт (л. 96) за срок от 3 години – до 01.10.2023 год.