Решение № 4320 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4572/2025
- Вид
- Решение № 4320
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- Дафина Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 и ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- §1 т. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4320 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330104572 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ***, бул.*** № **, против „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между страните, а при условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9.1 от Договор за потребителски кредит № *** от *** г., предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който на ищеца била отпусната сумата от 10400 лв., при ГЛП – 46,60% и ГПР – 49,53%. Ищцата се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разноски, както следва: общ размер на кредита – 20063,55 лв., от които – 10400 лв. – реално усвоена сума по заема, 9663,55 лв. – общ размер на възнаградителната лихва, брой вноски по Погасителен план – 38 броя, размер на месечната погасителна вноска – 527,99 лева.
Излага съображения за недействителност на договора за кредит, съответно на отделни негови клаузи. Твърди, че договорът не бил съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, като не е ясно как е формирана всяка месечна вноска. Не било ясно и защо при отпуснат заем в размер на 10400 лв., лихвен процент от 46,06% и ГПР – 49,53%, крайната 1 дължима от ищеца сума възлиза на 20063,55 лв., т.е. оскъпяването е в порядъци, надхвърлящи допустимия от закона ГПР от 50%. В процесния договор липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също било неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на договора, тъй като е в разрез с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Счита, че при липсата на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска, а именно – каква част от нея представлява главница, каква – възнаградителна лихва, каква – такси или други вземания на кредитора, договорът е недействителен. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,53%, освен лихвен процент – 46,60%./.
Неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти. При това положение не може да бъде извършена преценка и дали ГПР няма да нахвърли законоустановения максимален размер, регламентиран в ЗПК, а със сигурност това е така, тъй като крайната сума, която ищецът следва да върне по заема е в размер на 20063,55 лв. при усвоена сума от 10400 лв. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и последният е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Отделно от това, поддържа, че недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден – чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, както и договор, който ако е сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя. Счита, че липсата на безусловно определяне на лихвения процент на ден, влече до недействителност на целия Договор за паричен заем.
Заявява, че договорната възнаградителна лихва в размер на 46% противоречи на добрите нрави. Нищожността на посочената клауза води до недействителност на целия договор за кредит, тъй като кредиторът не би сключил процесния договор за кредит без посочената нищожна клауза.
С уточнителна молба от 27.03.2025 г., ищецът сочи, че Договорът не е написан по ясен и разбираем начин на шрифт с размер 12 или по-голям, както и приложимите към него общи условия. В случая е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, като в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. В процесния ДПК липсва наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК , както и за размера на лихвения процент на ден. В случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Счита, че клаузата на чл. 9.1 от процесния договор, регламентиращ договорната възнаградителна лихва в размер на 46,60% противоречи на добрите нрави като това е искът, който предявява в условията на евентуалност.
2
Предвидената в процесния договор договорната лихва е в размер на 46,60%, а годишният процент на разходите е 49,53 %. Независимо, че привидно ГПР отговаря на законовите изисквания, то размерът на възнградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, което от своя страна води до противоречие на добрите нрави на клаузата за договорна лихва предвидена в договора. Дейността и целта на търговеца е именно реализиране на печалба от лихви (чрез предоставяне на заеми) - от тук нищожността на уговорката за възнаградителна лихва влече след себе си недействителност на целия договор.
С оглед изведените в практиката на ВКС (вж. решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., решение № 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК и др.) принципни положения относно изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави счита, че клаузата, регламентираща фиксирания лихвен процент в договора се явява в противоречие с така възприетите принципи, поради което е и нищожна.
По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Но волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. Уговорката от Договора предвижда фиксиран годишен лихвен процент по заема, който надвишава максимално допустимия трикратен размер на договорната лихва съгласно така възприетите в практиката разрешения по въпроса за нейния максимален размер. След като с процесната клауза се уговоря размер на лихвата, по-голям от трикратния размер на законната лихва, възприет от практиката, то категорично е налице противоречие с добрите нрави и тези клаузи следва да бъдат признати за нищожни и респективно недължими от доверителката ми.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между ищцата и ответното дружество да бъде прогласен за недействителен/нищожен, поради противоречие със следните разпоредби:
3 чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.
При условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 9.1 от Договор за потребителски кредит № *** от *** г., регламентиращ фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 46,60%, поради противоречие с добрите нрави.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ти би ай Банк“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който счита същия за допустим, но неоснователен.
Счита, че Договорът за потребителски кредит отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като в чл. 11.2 от същия, таблично е представен погасителният план, включващ броят на вноските, техният падеж, размерът им, вкл. стойността на главницата и лихвата, формиращи стойността на месечната вноска, както и остатъкът от главницата след погасяването на вноската. Неоснователно е твърдението, че не става ясно каква част от главницата и лихвата се погасяват с всяка от вноските, тъй като разбивката, направена в погасителния план, дава ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска. Следва да се направи уточнение, че изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделна погасителна вноска, въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. В чл. 12 от договора е предвидена възможността, в съответствие на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, потребителят при писмено поискване безвъзмездно да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който съдържа разбивка на всяка от вноските, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Такова искане от страна на ищеца не е постъпвало, а Договорът за потребителски кредит изцяло отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Твърди, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, като наведеното в исковата молба твърдение в обратния смисъл е неоснователно.
Счита за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не става ясно по какъв начин ищецът стига до извода, че размера на ГПР по кредита е неправилно посочен. Формулата за изчисление на годишният процент на разходите (Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК) е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Излага, че в случаите, в които ГПР надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора. Безспорно е, че ГПР „изразява общите 4 разходи по кредита“, но задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т 10 е да информира потребителя за размера на ГПР изразен като годишен процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР дадено в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. ГПР е параметър, чиято цел е да позволи на потребителя да направи лесно сравнение между две и повече оферти за потребителски кредит. Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и посочената там формула. Считаме, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите - главница и лихва. Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин. В тази връзка, процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а твърденията на ищеца в обратен смисъл са недоказани.
Разпечатката съдържа 25 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41c09ed6-93d9-4265-8ca0-821cec74d5da