Решение № 3145 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3145 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110137458 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Предявени са обективно съединени конститутивни искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца С. Н. Д., извършено със заповед № .г., подписана от управителя на ответника „С. и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за взъстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор на товарен автомобил Международни превози“ при ответника „С..

Ищецът С. Н. Д. твърди, че по силата на сключен с ответника „С. безсрочен трудов договор от 04.01.2023г. работил на длъжността „Шофьор на товарен автомобил Международни превози“ при него, като със заповед № .г., издадена от работодателя, връчена му на 19.05.2023г., договорът бил прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършване на следните дисциплинарни нарушения: преждевременни напускания на работа, всяко от които повече от 1 час на 03.05.2023г. и на 04.05.2023г., неявяване на работа на 02.05.2023г. и от 05.05.2023г. до датата на издаване на заповедта – 18.05.2023г., неуведомяване на работодателя за отсъствието си и непосочване на причина за това, нито представяне на документи, обосноваващи обстоятелства, които налагат неявяването на работа, както и че не е предал съхранените при него документи, в това число документите на автомобила и оборудване, не е представил тахографската си карта за снемане на информация, с което поведение затруднил сериозно организацията на работа, нарушил работния график, не изпълнил възложената му работа и уронил доброто име на работодателя пред негови клиенти и партньори – нарушения по т. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 КТ. Ищецът оспорва уволнението като незаконосъобразно, тъй като заповедта била немотивирана, а това, което било изложено в заповедта, не отговаряло на действителната обстановка и ищецът не бил извършил никое от вменените му нарушения. Твърди, че от средата на м.04.2023г. до 01.05.2023г. е бил в болничен за гледане на малко дете, за което работодателят е бил уведомен, болничният лист му бил предаден, но последният не подал същия към НОИ нито тогава, нито по-късно. През цялото време на ползване на отпуска твърди, че работодателят му искал обяснения защо не се е явявал на работа. През целия ден на 01.05.2023г. не получил обаждане или съобщение по вайбър (каквато била практиката във фирмата) от офиса на фирмата за поставена задача на този ден. На 02.05.2023г. отишъл в офиса на фирмата, заедно с лицето В., при което работодателят го нападнал вербално с 1 искане за даване на обяснения поради каква причина е бил в болничен и защо изобщо е излизал в болничен, както и защо не се е явил на работа на 02.05.2023г. в 08.00 часа, на което ищецът отговорил, че не е имало поставена задача от тяхна страна. След това ищецът написал молба за отпуск за оставащите два дни от предизвестието за напускане, което било категорично отказано от работодателя. Ищецът твърди, че на 01.04.2023г. е депозирал предизвестие за напускане до работодателя, като считано от 02.05.2023г. нямал задължение да работи повече при него поради прекратяване на трудовото правоотношение с оглед изтичане на срока на писменото предизвестие. Твърди, че независимо от това на 03.05.2023г. в 8.00ч. отишъл в гаража на фирмата, намиращ се в с. К., и се разписал в книгата за дневен инструктаж. След това му било разпоредено от офиса на фирмата да закара ремарке, собственост на работодателя, до гр. Д., който курс ищецът изпълнил, прибрал се около 18.00ч. в гаража на ответника, извадил тахографската карта и си тръгнал.

Твърди, че отишъл на работа и на 04.05.2023г. в гаража на ответника, отново придружаван от В., но не му било позволено да постави тахографската карта в тахографа на камиона и му казали да изчака. Ищецът чакал през целия ден да предаде камиона и полуремаркето на служител на фирмата, но не му било оказано съдействие и не било посочено лице, на което да ги предаде, дори след разговор с управителя на ответното дружество. Въпреки това ищецът бил цял ден на разположение на работодателя, който не го допуснал до работа. На 05.05.2023г. ищецът отишъл в офиса на фирмата, но там нямало никого. След около 2 часа дошъл управителят на дружеството, с когото бил проведен разговор относно прекратяването на трудовия договор и оформянето на трудовата книжка по подаденото предизвестие, като управителят заявил, че това ще стане през следващата седмица, тъй като в офиса нямало никого, поради което ищецът направил изрично пълномощно на В. да получи необходимите документи. Такива документи не му били предадени. Поради изложеното твърди, че не е извършвал вменените му дисциплинарни нарушения, свързани с преждевременно напускане и неявяване на работа, а отделно от това поддържа, че трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от него с предизвестие преди началната дата на периода, в който се твърди да е допуснал нарушенията. Твърди, че уговореното между страните предизвестие за прекратяване на трудовия договор за работника/служителя било от 1 месец, като такова ищецът отправил до ответника на 05.04.2023г. Оспорва да е извършил и нарушенията, свързани със сериозно затрудняване на организацията на работа, нарушаване на работния график и неизпълнение на възложената му работа и уронване доброто име на работодателя пред негови клиенти и партньори, като поддържа, че не било ясно с какво конкретно поведение и на коя дата е извършил същите, с какви конкретни действия е уронил доброто име на работодателя, не било посочено и кои са другите трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове, които ищецът не бил изпълнил. Твърди, че не е получавал лично покана за даване на обяснения с изх. № .г., която била получена от майка му и която не е могла да му я предаде в срока за даване на обяснения поради това, че по това време ищецът бил в чужбина, поради което не е имал възможност да даде обяснение в посочения 3-дневен срок. Твърди, че узнал за поканата след получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита също така, че наложеното му наказание не съответства на тежестта на нарушението и при налагането му работодателят не е взел предвид липсата на предходни извършени нарушения на трудовата дисциплина. С оглед изложеното моли за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност при ответника „Шофьор на товарен автомобил Международни превози“ , както и за присъждане на разноски за производството.

Ответникът „С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не спори, че страните са били обвързани от безсрочен трудов договор, сключен на 04.01.2023г., по силата на който ищецът работил на длъжността „Шофьор на товарен автомобил Международни превози“ при ответника, както и че със заповед № .г., издадена от работодателя „С., връчена лично на ищеца на 19.05.2023г., било прекратено трудовото му правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Не спори и че ищецът е подал на 05.04.2023г. едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Ответникът твърди, че в сключения трудов договор бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, до изтичането на който работникът можел да прекрати правоотношението с предизвестие от три, а не от един месец, което следвало от предвиденото в чл. 4, б. „в“ от договора, поради което трудовото 2 правоотношение било прекратено законосъобразно на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ през време на действието на договора. Твърди, че преди налагане на наказанието е поискал обяснения от ищеца с покана с изх. № .г., която поддържа да е получена лично от ищеца на 11.05.2023г., видно от отбелязването на разписката, на която било изписано собственоръчно името „Д.“. Счита, че дори и поканата да е получена от друг член на домакинството, същата се явява редовно връчена при спазване на чл. 36 от Закона за пощенските услуги и Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети на Комисията за регулиране на съобщенията и съответния пощенски оператор. Твърди, че е изпълнил задължението си да поиска писмени обяснения, изпращайки писмо чрез куриерска служба на домашния адрес на служителя, като ищецът след проведен разговор със служителя на куриерската служба, е поискал да узнае кой е изпращачът на пратката, след което е отказал да я получи. С оглед изложеното счита, че обяснения не са дадени по вина на ищеца.

Твърди, че ищецът не се е явил на работа в три последователни работни дни от 05.05.2023г. до 10.05.2023г., което било достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо уволнението. Твърди, че с решение на ЛКК от 10.07.2023г. издаденият на ищеца болничен лист от 19.04.2023г. е бил отменен, поради което не е имало законова причина за неявяването му на работа и за периода от 19.04.2023г. до 01.05.2023г., който макар и извън периода, посочен в заповедта за уволнение, обосновавал тежестта на извършеното нарушение и съответно наложеното дисциплинарно наказание. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за производството.

При така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове – иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с оспорената заповед, както и твърденията си да се е явявал на работа в посочените в исковата молба дни и да е извършил твърдените действия, както и поканата за даване на писмени обяснения с изх. № .г. да е получена от майка му по време, в което същият се е намирал в чужбина, поради което получателят не е успял да му предаде съобщението, съответно ищецът не е могъл да даде обяснения в искания срок.

В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение на посоченото основание, т.е. че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от компетентен орган, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения преди налагане на наказанието, както и твърденията си в трудовия договор да е уговорен тримесечен срок на предизвестие за прекратяване на договора от работника/служителя преди изтичане срока за изпитване, поканата за даване на обяснения с изх. № 26 от 10.05.2023г. да е връчена при отказ след проведен от ищеца разговор със служител на куриера и след като ищецът е узнал кой е изпращачът на пратката.

С доклада по делото като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало въз основа трудов договор от 04.01.2023г., по силата на който ищецът работил на длъжността „Шофьор на товарен автомобил Международни превози“ при ответника, че със заповед № .г., издадена от работодателя „С., връчена лично на ищеца на 19.05.2023г. договорът бил прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че на 05.04.2023г. ищецът отправил до ответника едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, което е достигнало до работодателя на същата дата.