Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 430 от 29.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 577/2026
Вид
Определение № 430
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Радина Калинова Калева, Петър Ненчев Славчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

П. Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600577 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на подсъдимия П. М. А., подадена чрез адв. И.А. в качеството й на служебен защитник, срещу определение от 27.11.2025 г., постановено по н. о. х. д. № 644/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 101-ви състав, с което подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител К.Г.Е. сумата от 2400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник.

Според жалбоподателя присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи, че са налице няколко отложени заседания, в едно от които представителят на частния обвинител не се е явил, едно разпоредително заседание и едно заседание за одобряване на постигнатото споразумение между подсъдимия и представителя на Софийска районна прокуратура, поради което обосновава извод, че уговореното възнаграждение е прекомерно с оглед характера и сложността на делото.

С оглед изложеното е отправена молба до настоящата инстанция за намаляване на присъдените разноски за адвокатски хонорар, направени от частния обвинител, до сумата от 1500 лева.

В законоустановения срок от частния обвинител К.Г.Е. чрез адв. Г.Х. е постъпило възражение по жалбата и е взето становище за неоснователност на същата. Частният обвинител не споделя доводите на жалбоподателя за прекомерност на присъдените разноски, като сочи, че договорът за правна защита и съдействие е сключен още преди датата на провеждане на 1 разпоредителното заседание, в който етап все още е трудно да се определи какви ще бъдат процесуалните действия, извършвани от адвоката и каква ще бъда фактическата и правна сложност на делото. За неоснователно намира и твърдението на жалбоподателя, че не е била необходима активна защита, тъй като делото е приключило със споразумение, доколкото към момента на приключване на досъдебното производство такъв изход не е бил предвидим. В този смисъл сочи, че в хода на досъдебното производство подсъдимият не бил признал вината си в дадените от него обяснения, което поведение предполагало разглеждането на делото по общия ред. Последното от своя страна пък изисква пълноценна и активна защита от страна на повереника, включително подготовка и участие при разпити на свидетели, обсъждане и оспорване на доказателствени средства, изслушване на експертни заключения и т.н.

От друга страна, частният обвинител намира, че впоследствие постигнатото споразумение между подсъдимия и прокуратурата не дерогира положения адвокатски труд, тъй като делото, макар да не се отличава с изключителна правна сложност, е изисквало последователна и активна процесуална защита в продължение на цялото съдебно производство.

В условията на евентуалност и в случай, че въззивният съд, счете, че адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено с посочения минимум в Наредбата, се моли да бъде отчетено, че същото следва да е с начислено ДДС, доколкото адвокатът е регистриран субект по ЗДДС.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият П. А. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 15.01.2025 г., с повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 128, ал. 2, предл. 1, алт. 1, вр. ал. 1 НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 644/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 101-ви състав.

На 27.05.2025 г. е депозирана молба от пострадалия от престъплението К.Е. за конституирането му като частен обвинител по делото, като същата е подадена чрез упълномощения му повереник адв. Г.Х.. На 20.11.2025 г. по делото е проведено разпоредително заседание, в хода на което като частен обвинител е конституиран К.Е.. Делото е приключило със споразумение, сключено между подсъдимия и СРП в открито съдебно заседание на 27.11.2025 г., с което подсъдимият се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и страните са се споразумели по вида и размера на наказанието.

В същото съдебно заседание повереникът на частния обвинител е направил искане за присъждане на разноските, направени от последния, в размер на 2400 лева за адвокатско възнаграждение. За удостоверяване на това обстоятелство адв. Х. е представил договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г., ведно с вносна бележка от същата дата. С договора страните са 2 уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева, което да бъде изплатено по банкова сметка. Изплащането на възнаграждението пък е надлежно удостоверено с приложената вносна бележка, видно от която частният обвинител е платил по сметка на адв. Х. сумата от 2400 лева.

По въпроса за разноските районният съд се е произнесъл с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия да плати на частния обвинител сумата от 2400 лева за заплатеното от последния адвокатско възнаграждение. Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на проверка в настоящото въззивно производство.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата обаче е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на въззивна проверка е определение на СРС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, с което съдът се е произнесъл по разноските, направени от частния обвинител в хода на производството пред него, след като е одобрил постигнато споразумение между СРП и подсъдимия.

Отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана в разпоредбите на чл. 187-190 НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение, както и разноските направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Процесният случай е именно такъв, доколкото със сключеното споразумение за решаване на делото страните са постигнали съгласие за това, че подсъдимият П. А. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Частният обвинител е направил своевременно искане за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил и доказателства за реалното му заплащане (гореописаните договор за правна защита и съдействие и вносна бележка от 10.06.2025 г.). Ето защо районният съд поначало правилно е приел, че направените от частния обвинител разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК.

Районният съд обаче не е коментирал направеното от защитника на подсъдимия адв. И.А. възражение за прекомерност на разноските, претендирани от частния обвинител, което последната поддържа и с частната жалба, предмет на настоящото производство. Според настоящата инстанция, въпреки че НПК не съдържа разпоредба за „прекомерност“ на адвокатското възнаграждение като част от присъжданите на съответната страна разноски по наказателното дело, те не следва да се използват като средство за възпиране и 3 ограничаване правото на защита на противната страна като евентуална бъдеща злепоставяща я икономическа последица от постигнатия резултат по делото. Както Конституцията, така и НПК гарантират правото на всеки гражданин на адвокатска защита и тъй като ползването на такава е свързано и с материални възможности, при договорно избран защитник или повереник, страната има право на възстановяване на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение. То обаче следва да е договорено в справедлив размер, като „губещата“ страна, която следва да ги възстанови, също не следва да бъде злепоставяна. В този смисъл е решение № 163 от 13.04.2010 г. по н. д. № 14/2010 г. на I Н. О. на ВКС, както и решение № 303 от 23.08.2023 г. по н. д.

№ 476/2023 г. на II Н. О. на ВКС.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че текстът на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се приложи „по аналогия“, доколкото възражението на защитата на жалбоподателя за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на повереника на частния обвинител не касае наказателната отговорност на подсъдимия (където аналогията по принцип е недопустима или крайно ограничена). Както бе посочено по-горе, делото пред първоинстанционния съд е приключило със споразумение, като преди това е проведено единствено разпоредително заседание и не е протекло съдебно следствие. В две поредни заседания преди това (на 12.06.2025 г. и на 02.10.2025 г.) не е даван ход на делото, с оглед на което не са извършвани и някакви процесуални действия. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че от процесуална гледна точка делото действително не се отличава с висока фактическа и правна сложност.

В разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която съдът използва като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения по справедливост, като минимален размер съобразно тежестта на повдигнатото обвинение е определена сумата от 1500 лева. За определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение обаче следва да бъдат преценени всякога освен фактическата и правна сложност на делото от процесуална гледна точка, така и характерът и тежестта на повдигнатото обвинение. В случая подсъдимият е предаден на съд за извършено престъпление с правна квалификация чл. 128, ал. 2, предл. 1, алт. 1, вр. ал. 1 НК и по-конкретно за причинена тежка телесна повреда на К.Е., изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, което представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Макар производството пред първоинстанционния съд да е приключило бързо, подготовката на адвоката за оказване на защита по дело с предмет такова тежко престъпление безспорно изисква полагането на повече усилия и старание, както и влагането на повече време. Ето защо според настоящия съдебен състав уговореният между повереника и частния обвинител размер на адвокатското възнаграждение не е несправедливо завишен и в случая съответства именно на вида и характера на повдигнатото обвинение.

Доводите на частния жалбоподател за прекомерност на адвокатското 4 възнаграждение въззивният съд намери за неоснователни, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 306, ал. 3 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 27.11.2025 г., постановено по н. о. х. д. № 644/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 101-ви състав, с което с което подсъдимият П. М. А. е осъден да заплати на частния обвинител К.Г.Е. сумата от 2400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5