Решение № 136 от 25.10.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Берковица, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П. като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100458 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против И. Г. Б. кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД установителни искове за вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 68/2022 г. по описа на РС Берковица, както следва:

4 922,44 евро -главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 09.02.2022 г.;

9 925,43 евро - договорна лихва от 27.10.2013 г. до 23.01.2019 г.;

2 236,71 евро - наказателна лихва от 27.05.2016 г. до 07.02.2022 г.;

32,77 евро - застраховки на обезпечението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 11.02.2008 г. е подписан Договор за кредит № 106 - 236 / 2008, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, между „АЛФА БАНК“ АД чрез клона си „АЛФА БАНК - БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, чийто правоприемник е ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, като кредитодател и И. Г. Б. като кредитополучател, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 30 1

000,00 E U R (тридесет хиляди евро). Поръчител по кредита, съгласно подписания договор, е Д.С.Д..

Длъжниците не са обслужвали редовно задълженията си по договора за кредит, поради което през 2013 г. кредиторът Алфабанк-клон България КЧТ образува заповедно производство само за просрочените по кредита суми, без да обявява целия кредит за предсрочно изискуем. По подаденото заявление Софийски районен съд издава изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43752 / 2013 г. на СРС, 72-ри състав. Въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение се образува изпълнително дело № 20138410411739 / 2013 г., по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с район на действие СГС, НЕДЕЛЧО ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ с per. № 841 в Регистъра към Камарата на ЧСИ.

След издаването на първия Изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение длъжниците продължават да не обслужват задълженията си, поради което на основание чл. 29.2 във връзка с чл. 28.1 от Общите Условия към договора и във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, Банката е обявила целия кредит за изцяло предсрочно изискуем. Банката е изпратила нотариални покани, за да уведоми длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Нотариална покана до кредитополучателя И. Г. Б. е представена за връчване на адресата на 17.12.2018г. с per. № 5880/2018, том 2, № 108 от регистъра на нотариус Е. П. с per. № 589 на НК. Адресът е посетен и на 23.01.2019г. и нотариалната покана е връчена лично срещу разписка.

След обявяване на предсрочната изискуемост на дълга по кредита е подадено заявление от банката-кредитор по реда на чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 от ГПК и е образувано ЧГД № 108 / 2019 г. по описа на Районен съд - гр. Берковица, въз основа на което заповедният състав е издал Изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение. С издадените Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело с № 20198410401638 / 2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н.Л.М. с per. № ....в Регистъра към КЧСИ и район на действие - района на действие на Софийски градски съд, тъй като първото изпълнително дело № 20138410411739 /2013 г., образувано само за просрочените през 2013 г. суми, е било прекратено поради погасяване на вземанията по предходния Изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение. Издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 108/2019 г. по описа н а PC-Берковица е бил също частичен - за част от дължимата по кредита главница.

Тъй като по договора за банков кредит е останала неплатена, но непретендирана до момента сума, банката предприема трето по ред заповедно производство, като на 11.02.2022 г. подава ново заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което се образува ч.гр.д.№68/2022 г. по описа на РС-Берковица.

Заповедният съд издава Заповед за изпълнение №40/14.02.2022 г. и Изпълнителен лист №42/15.02.2022 г., въз основа на които е образувано 2 и.д.20227480401442/2022 при ЧСИ М. Ц. И.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу част от издадената заповед за изпълнение - само срещу присъдените лихви и застрахователна сума.

Считат, че след като не е подадено възражение срещу подадената главница, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са влезли в сила по отношение на присъдената главница в размер на 4922,44 евро.

Заповедният съд обаче дал указания да се предяви иск за цялото вземане.

Поради което моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането за главница, договорни и наказателни лихви в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против И. Г. Б. в посочените размери, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 68/2022 г. по описа на на РС – Берковица.

Претендира направените разноски за исковото и за аповедното производство.

Ответната страна И. Г. Б. е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 68/2022 г. по описа на на РС – Берковица. Прави възражение, че вземането е погасено по давност.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за кредит, по силата на което неговия праводател е предоставил парични суми и за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника /включително настъпилото правоприемство/; че вземането е станало изискуемо, включително предсрочната му изискуемост, 3 респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера на търсените суми.

По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Относно ефекта на подаденото в заповедното производство възражение:

Съгласно т. 5.б. на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „След като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл.415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.“ Според изричната разпоредба на чл.414, ал.1, изр.2 ГПК не е необходимо обосноваване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Следователно възражение е налице винаги, когато е попълнен и подаден в срока по чл.414, ал.2 ГПК съответния образец, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на министъра на правосъдието. Според утвърдените образци за заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, вкл. за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Следователно, доколкото не е посочено друго, ако е попълнен образец на възражение срещу издадената заповед, без да е посочено, че същото се отнася само до част от вземането, следва да се приеме, че е налице именно възражение по смисъла на чл.414, ал.2 ГПК срещу цялото вземане.

В случая ответникът е подал възражение по образец по ч. гр. д. № 68/2022 г. по описа на на РС – Берковица , в което е посочено с печатен текст „не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“, без да е посочено изрично, че възражението се отнася само до част от вземането, като същовременно ръкописно е добавено, че не се дължат изброени във възражението суми. Ето защо предвид неясно изразената воля на длъжника без да е посочил, че възражението му се отнася само до част от вземането, правилно заповедният съд е приел, че е налице възражение срещу цялото 4 вземане и е дал указания на ищеца да предяви иск за цялото вземане съобразно дадените разяснения в т. 5.б. на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

О т н о с н о наличието на отношение между страните: валидно възникнало облигационно

По делото не се спори, а и от събраните доказателства / неоспорен Договор за кредит № 106 - 236 /2008, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт и погасителен план към него – приложени на л. 14-24 по делото/ се установи, че на 11.02.2008 г. между „АЛФА БАНК“ АД чрез клона си „АЛФА БАНКА - БЪЛГАРИЯ“, като кредитодател и И. Г. Б., като кредитополучател е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за кредит № 106 - 236 /2008, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 30 000,00 EUR (тридесет хиляди евро). Поръчител по кредита, съгласно подписания договор, е Д.С.Д..

Ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е правоприемник на кредитодателя „АЛФА БАНКА - БЪЛГАРИЯ“ /Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г. – л. 21 – 26 по приложеното ч. гр. д. № 68/2022 г. по описа на на РС – Берковица/.

Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя на кредитополучателя /което се потвърждава и от изготвената по делото експертиза от вещото лице Г. Е. на л. 103-л. 112 по делото/.

Съгласно чл. 2 от договора за кредит срокът на издължаване по него е 30 години /360 месеца/.

Поради неплащане на вноските по кредита същият е обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана чрез нотариус Елена П., находяща се на л. 28 по делото, която е връчена лично на ответника на 23.01.2019 г.

По делото е изготвена експертиза от вещото лице Г. Е. на л. 103-л. 112 по делото, която не е оспорена от ответника. Вещото лице след извършване на необходимите справки е установило, че неиздължените суми по кредита към датата на подаване на заявленеито за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.02.2022 г. /видно от входящата дата на заявлението по приложеното ч. гр. д. № 68/2022 г. по описа на на РС – Берковица /, са както следва:

4 922,44 евро-главница, ведно със законната лихва от датата на подаване 5 на заявлението в съда - 09.02.2022 г.;

9 925,43 евро - договорна лихва за периода от 27.10.2013 г. до 23.01.2019 г.;

2 236,71 евро - наказателна лихва от 27.05.2016 г. до 07.02.2022 г.;

32,77 евро - застраховки на обезпечението.

Спорът се свежда до това дали вземането на ищеца е погасено по давност.

Относно релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:

За главницата от 4 922,44 евро, застраховките на обезпечението от 32,77 евро и договорната /възнаградителна/ лихва от 9 925,43 евро:

За посочените вземания по договора за кредит е приложима общата 5годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, респективно от датата на обявяване на предсрочната му изискуемост.

В този смисъл е Решение № 50173 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр.д.

4674/2021 г., III г.о., в което се приема, че по отношение на договора за кредит нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б.