Определение № 3147 от 28.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3147 гр. София, 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Х. като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Частно касационно търговско дело № 20248003902492 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. В. и В. И. В. против Определение № 1143 от 30.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 559/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено Определение № 161 от 22.05.2024 г. по гр.д. № 890/2023 г. на Районен съд – Кнежа, с което е допуснато изменение в определение №56/28.02.2024 г. по гр.д. № 890/2023 г. на Районен съд – Кнежа в частта на разноските, като е била уважена молбата на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по чл.248 ГПК и последното е осъдено да заплати на Е. И. В. сумата от 361, 80 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 240, 90 лв. - разноски в заповедното производство, и на В. И. В. сумата от 361, 80 лв. разноски в исковото производство, и сумата от 240, 90 лв. - разноски в заповедното производство.

В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Излагат се оплаквания, че определянето на възнаграждението на ответниците за процесуално представителство в размер на по 1/3 от възнаграждението на ищеца, или по 361,80 лв. за всеки от тях, е contra legem, тъй като само е направена съпоставка с възнаграждението на другата страна по спора. Считат, че за всеки от процесуалните представители се дължи отделно адвокатско възнаграждение, съобразено с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплатено в пълен обем. Навеждат се доводи, че предявените искове срещу ответниците са в условията на разделна отговорност, като са посочени квотите, за които отговарят, следователно няма основание да се определи едно общо адвокатско 1 възнаграждение. Твърдят, че при искове от един ищец срещу няколко ответници (при условията на разделна отговорност), всеки ответник брани свои права и интереси, респ. адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие следва да се определи на база интереса на всеки отделен ответник по делото. Считат, че при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, предметът на правния спор, броят и видът на релевираните възражения, броят и видът на извършените процесуални действия, включително и на съдебните заседания. Излагат се аргументи, че в настоящия случай ответниците са трима, проведени са две съдебни заседания, всеки от процесуалните представители е извършил разходи за пътуването до РС – Кнежа, а констатациите на въззивния и първоинстанционния съд за сходство между отговорите на исковите молби са ирелевантни. Твърдят, че въззивният съд не е анализирал дали уговореното и платено възнаграждание е в съответствие с пазара, за да бъде определено като „прекомерно“, както и че нито е съобразена практиката на СЕС, нито е приложена правилно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Считат, че доколкото ищецът е оттеглил исковете си, той е длъжен да възстанови разноските, направени от ответниците в пълен размер.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, не се формулира нито един правен въпрос, а отново се повтарят оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно определение. Сочи се и хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В отговора на частната касационна жалба ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва допустимостта и основателността на същата.

Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за предявени при условията на разделност искове със страна потребител (чл. 113 ГПК), цената на всеки от който е 2 014, 95 лв.

/общ размер на претенциите срещу тримата ответници от 6044, 85 лв./, т.е. под нормативния праг за достъп до касация. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване въззивното определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Е. И. В. и В. И. В. против Определение № 1143 от 30.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 559/2024 г. на Окръжен съд – Плевен.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3