Решение № 11967 от 07.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11967 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110113356 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ЗАД „А.“, с която са предявени осъдителни искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и по чл. 86 ЗЗД срещу С.О.. Ищецът твърди, че сключил договор за застраховка „Каско“ относно лек автомобил „Ауди А7“, с рег. № *********, собственост на „Д.А.Л.“ ЕООД, със срок на действие от 19.05.2016 г. до 18.05.2017 г. Посочва, че на 25.04.2017 г. в гр. София, на бул. „Ш.П.“, в посока от ул. „А.Ж.“ към бул. „С.“ е настъпило ПТП с лек автомобил „Ауди А7“, с рег. № *********, който попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка.

Вследствие на инцидента били нанесени щети по автомобила – две спукани леви гуми и изкривени леви джанти. За ПТП-то бил съставен и подписан протокол за ПТП № 1677302/25.04.2017 г. В резултат на инцидента, при ищеца било подадено уведомлениедекларация за щета по застраховка „Каско на МПС“. Твърди се, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като е стопанин на процесния участък съгласно ЗОС и ЗМСМА. Сумата, необходима за материали за ремонт на увредения автомобил възлиза на 1234 лева, която е била платена, твърди ищецът, като поради необходимост от репатриране на автомобила, се наложило да се заплати и сумата от 52 лева за тази услуга, т.е. общо платеното от ищеца било в размер на 1286 лева. Ищецът поканил ответника да заплати съответните суми, като писмото било получено на 28.06.2017 г., но плащане не постъпило. Ето защо моли да се осъди ответникът да заплати сумата от 1286 лева за нанесените щети върху л.а. „Ауди А7“, с рег. № *********, 10 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 394,95 лева за периода 14.03.2019 г. – 14.03.2022 г. Претендира разноски.

Препис от същата е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен 1 отговор. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване. Посочва, че на трето лице е било възложено поддържането на процесния участък, като прави искане за привличане на това лице. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

По делото е постъпило становище от третото лице – помагач „ДЛВ“ ЕООД, на страната на ответника. Оспорва твърденията в исковата молба, твърди, че процесната пътна неравност се е намирала в очертаното допълнително разстояние за сигурност на трамвайната линия – т.е. било налице извършено нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗП от страна на водача на увредения автомобил. Въвежда възражение за съпричиняване. Отделно оспорва твърденията на ответника, съгласно които на третото лице било възложено да поддържа процесния участък. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 25.04.2017г. към 11:20 часа в гр. София, по бул. „Ш.П.“ в посока от ул. „А. Жендов“ към бул. „С.“ се движел лек автомобил „Ауди А7“, с рег. № ********* и преминавайки през дупка в района на кръстовището с ул. „Симеонов век“, предните две леви гуми се спукали, а двете леви джанти били увредени. За процесното събитие е бил съставен Протокол за ПТП № 1677302 от 25.04.2017 г. от служител на МВР.

Приложена е комбинирана застрахователна полица с № 0000530614, със срок на валидност 19.05.2016 г. – 18.05.2017 г., видно от които процесното МПС е било застраховано по застраховка „Каско“ при ищеца.

Приети по делото са уведомление за щета, опис-заключение по щета, съгласно които определената за репариране на вредите сума е в размер на 1234 лева, както и платежно нареждане за тази сума в полза на сервиза, извършил ремонтните дейности.

Представена е регресна покана до ответника на 28.06.2017 г. относно процесното вземане.

Видно от договор от 18.06.2015г., сключен между ответника и привлеченото от него трето лице – помагач, на последното е възложено извършване на дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като съгласно приложение 11 към договора, процесният участък е включен в обхвата на договора.

От показанията на свидетелката Д. Н. В. /водач на увредения автомобил/ се установява, че е имало движение, а св. не могла да избегне дупката, поради което попаднала в нея с двете гуми. Твърди, че от едната страна на пътното платно имало спрели коли, а от другата – трамвай, като свидетелката се движила от посока „Борисова градина“, в посока „Цариградско шосе“, покрай МВнР, завивайки наляво по бул. „Ш.П.“. Сочи, че не е стъпвала по трамвайните релси, като за да се заобиколи дупката е било необходимо да се мине през тях, свидетелката е извършила завоя преди пропадането в дупката. След удара, автомобилът бил преместен с репатрак.

2

При предявяване на свидетеля на снимки от мястото на ПТП, твърди по спомен, че именно там е настъпило процесното събитие.

От изслушаната и приета САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е както следва - на 25.04.2017 г. към 11:20 часа в гр. София, по бул. „Ш.П.“ в посока от ул. „А.Ж.“ към бул. „С.“ се движел лек автомобил „Ауди А7“, с рег. № ********* и преминавайки през дупка в района на кръстовището с ул. „Симеонов век“, предните две леви гуми се спукали, а двете леви джанти били увредени, като при анализ на доказателствената съвкупност, вещото лице е стигнало до извод, че уврежданията по лекия автомобил се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в протокола, като вредите възлизат на 1235,63 лева, ликвидационни разноски – 15 лева, а обичайните разходи за репатриране на територията на гр. София към 2017 г. – около 45-50 лева без ДДС.

В открито заседание вещото лице е изложило устно заключението си като е посочило, че дупката в процесния случай е била с много остър ръб на излизане в шахтата, а гумата на увредения автомобил е нископрофилна, т.е. този вид гуми по лесно се поддавали на скъсване. Изложено е още, че ръбът на шахтата е чугунен, съответно би могъл да увреди алуминиевата джанта, като скоростта не е от определящо значение. Съобразено е, че този автомобил е по-тежък отпред, съответно логично е да се получат такива увреждания.

Относно мястото на настъпване на ПТП, в.л. посочва, че там има обособено трамвайно трасе, което е разделено от пътното платно с пътна маркировка „прекъсната линия“, а процесната дупка се намирала между трамвайното трасе и маркировката. Разстоянието между маркировката и релсата било около метър, като не може да се посочи с категоричност защо водачът на автомобила е преминал оттам.

Останалите приети по делото доказателства не носят съществена доказателствена стойност, поради което съдът не е длъжен да ги обсъжда.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.

Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.

В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал 3 застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 25.04.2017г. е възникнало застрахователно събитие.

Относно възраженията на ответника по повод доказателствената сила на протокола за ПТП, съдът намира за нужно да отбележи, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди, доколкото в тази си част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което го съставя, относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП е направил пред него участника в пътния инцидент. Затова дори и за настъпилото събитие да няма представен протокол за ПТП, обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателствени средства. Регресната отговорност се обуславя от доказване на събитието, довело до вредите, като законът не обуслява това доказване с наличието на протокол за ПТП. Нещо повече - при ПТП с имуществени вреди и един участник, той няма задължение да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол.

В случая от показанията на св. Д. В. и приобщените писмени доказателства, се установи, че застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от свидетеля лек автомобил в необезопасена дупка на пътя, т. е. установен е механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Съгласно § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.

Спорен в производството е въпросът кой носи вина за настъпването на ПТП. Според настоящия състав по делото се доказа, че водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като от събраните доказателства не се установи да е липсвала възможност за избягване на препятствието, както е посочило и вещото лице – не е ясно защо водачът е преминал през това място. От друга страна предвид това, че дупката е била по-отворена и съответно, създаваща предпоставки за подобни инциденти, следва че същата не е била отремонтирана веднага след образуването ѝ, а поради бездействие на отговорните лица, е продължила да се руши. Предвид изложеното, съдът приема, че съпричиняване е налице в размер на 10 %, т.е. ответникът дължи да покрие щетите по процесното ПТП в размер на останалата част – т.е. на 90 %.

По размер съдът намира претенцията за доказана в размер по приетата САТЕ, като при намаляване с 10 %, сумата възлиза на 1166,40 лева, които ответникът дължи като главница, ведно със законната лихва от 14.03.2022г. За горницата исковете подлежат на отхвърляне.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД

Претенцията по акцесорния иск според настоящия състав е доказана по основание. По 4 размер същата следва е предявена за 394,95 лева обезщетение за забава за периода от 14.03.2019г. до 14.03.2022г. Въз основа на горния извод същата също се дължи в намален размер – 319,78 лева, като за разликата до пълно предявения размер от искът ще бъде отхвърлен.

Относно искането на третото лице-помагач, съдът да се произнесе в мотивите, по повод отговорността за поддръжката на пътя, съдът намира, че не дължи произнасяне по този въпрос, тъй като не е предявен обратен иск от ответника, а в настоящия случай установителната сила на мотивите, която ще действа между третото лице – помагач и ответника касае правоотношението между ищеца и ответника, за което правоотношение е ирелевантно дали конституираното трето лице е действително отговорно за поддръжката на пътя или съответно ответникът е възложил това другиму.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41bfc1f6-884c-453e-bacf-6b22898f39bc