Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 16.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 760/2026
Вид
Решение № 252
Подписан
16.07.2026
Състав
Даниела Росенова, Десислав Любомиров, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.2 б."в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 25 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 ,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 59 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.115 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Емилия Колева

Десислав Любомиров при участието на секретаря Ваня Ил. И.а. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600760 по описа за 2026 година Производство е образувано по въззивна жалба на Д. С. А. А. против присъда № 35 от 16.03.2026 г. по н.о.х.д.7745/2025 г. на СГС,НО 11 състав.

С присъдата подс.Х. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.354а ал.1,пр.4 алт.1 от НК и при условията на чл.54 ,ал.1от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 2600 евро.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б“в“ от ЗИНЗС съдът е определил това наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.68 ал.1 вр. чл. 25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК съдът е постановил подс.Х. да изтърпи най – тежкото наказание от тези наложени му по н.о.х.д № 14699/2023 г. на СРС и по н.о.х.д. 16450/2025 г. ,а именно 10 месеца „лишаване от свобода“ .

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е постановил това наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг „ режим.

На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето,през което подс.Х. е бил задържан и търпял мярка за неотклонение „задържане под стража „ по н.о.х.д № 14699/2023 г. и по н.о.х.д. 16450/2025 г. на СРС ,и по 7745/2025 г. на СГС.

Съдът е постановил да бъдат отнети в полза на държавата наркотичните вещества предмет на настоящето дело и унищожени,както и транспортните опаковки и електронната везна като вещи без стойност.

Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото .

Недоволен от постановената присъда е останал подс. Х. В основна и 1 допълнителна жалба атакува присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие с материалния закон.Твърди се, че от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод,че подсъдимото лице е виновно.Посочва се,че необосновано са интерпретирани показанията на свидетелите полицейски служители и писмени доказателства, като не е извършен задълбочен анализ на тяхната достоверност,относимост и вътрешна непротиворечивост.На същото основание се оспорват изводите на съда, че обясненията на подсъдимия са ценени само като средство за защита.Според защитата неправилно и противоречиво съдът в своите изводи е приел , че привидно наркотичните вещества са притежание на св.Б. К.,но също така ,че показанията на св. Б. К. и св.С. П. - майка на подсъдимия кореспондират с показанията на подсъдимия, но са защитна версия.Според защитата съдът неправилно е приел,че съществуват „разминавания“ в показанията на св. К. относно етажа на процесното жилище,които несъответствия са съществени.Съдът не е проверил дали посочените несъответствия не се дължат на психичното и емоционално състояние на св.

К., защото е заявил,че употребява наркотични вещества, лекува се от зависимост и множествена склероза.

Защитата също така , счита, че не са спазени изискванията на чл. 305 от НПК,защото не е даден отговор на всички възражения.Особено съществени ,според защитата , са тези за начина на установяване на владението върху наркотичните вещества и процесуалната законосъобразност на събраните доказателства.С тези и други непълноти при изготвяне на мотивите е нарушено ,според защитата, правото на защита на подсъдимото лице и принципите за провеждане на справедлив процес.

Поради изложените съображения защитата намира,че постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а подс.Х. оправдан.Към въззивната жалба прилага писмени доказателства за св. Б. К. – епикриза от 28.04.2025 г. издадена от Втора МПБАЛ и служебна бележка от терапевтичен център „Жива“от 1.12.2026 г.

В съдебно заседание подс.Х. и неговия защитник се явяват.

Прокурорът предлага жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна , а присъдата като правилна,законосъобразна и съобразена с нормите на материалния и процесуален закон да бъде потвърдена.

Защитата поддържа жалбата и посочва ,че присъдата като неправилна и незаконосъобразна следва да бъде отменена като подс.Х. бъде признат за невиновен.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитата си.

В право на последна дума посочва ,че желае да бъде отменено наказанието тъй като е невинен.

Съдът като съобрази становищата на страните и провери изцяло обжалвания съдебен акт намери следното :

Въззивната жалба е неоснователна.Възраженията против присъдата са неоснователни.

2

На първо място не могат да бъдат приети за основателни възраженията ,че мотивите на присъдата не отговарят на изискванията на чл.305 от НПК.

Изискванията в посочената норма на процесуалния закон са относими за съдебните актове на въззивната инстанция.Първоинстанционният съд постановява съдебен акт въз основа на установените и проверени факти и обстоятелства, като излага своите съображения в мотивите към него. Съдът при постановяването на присъдата следва да отговори на въпросите посочени в чл. 301 от НПК.,което е сторено в мотивите към обжалвания съден акт.

Представените писмени доказателства отнасящи за св.Б. К. не оспорват фактически изводи на съда ,които почиват на проверените гласни , писмени и специални доказателства. Епикризата удостоверява факта ,че св. К. е с заболяване от 28.04.25 г. ,което не води до засягане на паметта на свидетеля.Служебна бележка от терапевтичен център „Жива“от 1.12.2026 г.,че лицето е било включено в рехабилицитационна програма за лечение на зависими лица от ПАВ и хазарт през периода 2018г. – 2019 г и 2021 г. Тези данни за здравословното състояние на свидетеля не оспорват изводите на съда,че подс.Х. е извръшил инкриминирано деяние.Това е така ,защото както е приел първия съд показанията на този свидетел са непоследвотелни по своето съдържание както относно обстоятелството къде точно се намира жилището на подсъдимото лице ,времето ,през което твърди че е пребивал , както и отсъствие на показания къде е съхранявал наркотичните вещества и какви са били те.Същото е относимо и към показанията на св.П.а майка на подсъдимото лице,за които решаващия съд е изложил обстойни и правилни съображения.Въззивният съд ги споделя изцяло и се съгласява с изложените доводи ,поради което не се налага тяхното преповтаряне.Съдът също така е преценил правилно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,които са обективно установени и дори при баланс на двете категории е определи наказание,което е в минимален размер от предвиденото в санкционната норма на чл.354а ал.1 от НК.

Въз основа на проверените доказателства, а именно г ласните доказателствени средства: показания на св.Б. К.,св. М., св.С. С.,св.А.

И.,св.П.в,св.П. Д.,св И. Е.,св. П., обясненията на подсъдимото лице и писмените доказателства: протокол за претърсване и изземване, протокол по чл.161от

НПК,приетите,следи изслушване на експертаизготвени физикохимични експертизи,писмените доказателства приети на основание чл.283 от НПК е приел приел следната фактическа обстановка :

На свидетелите М.,И., П. и С. - разузнавачи от 01 криминална група на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 07 РУ СДВР, било възложено да проверят постъпила оперативна информация,че подсъдимото лице Х. се занимава с разпространение на наркотични вещества ,които съхранява в гр.***, , ж.к „***“, ул.“***“№ 4,ет. *,ап. *.

При извършеното наблюдение на 16.07.2025 г. подс.А. бил спрян за проверка в гр. ***, в ж. к. „***", на ул. ”***” № * , за което била уведомена дежурната оперативна група при 07 РУ СДВР.Било извършено претърсване в ползваното от подс. Х. жилище,което се намирало в ж. к. „***", на ул. ’"***” № *, ет. *, ап. *.Жилището било отключено от подс.Х. , в присъствието на 3 поемни лица, свидетелите П. Д. и И. Е..В него били намерени на различни м е с т а и впоследствие иззети високорискови наркотични вещества,както следва коноп марихуан а разпределена в три обекта 1 обект № 1 - 17,75 гр.: обект N 9 2 0.23гр.иобект№ 3 - 0.58 гр.1 екстази /МДМА/ разпределен в два обекта във формата на таблетки/обект 4.1- 17,75 гр. и обект 4.2 - 0.85гр./, както и един обект-метаамфетамин с тегло 0,44грама. Била иззета и електронна везна, по която имало следи от наркотични вещества. С протокол за оценка на наркотичните вещества,приет като писменно доказателство от съда,е определана общата стойност на високорисковите наркотични вещества , която е 1332 лв. Подс.Х. не е имал разрешение за държането на наркотичните вещества

Правилни са изводите на съда ,че подсъдимото лице е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва : растителна маса - коноп с процентно съдържание на наркотичния компоненти - тетрахидроканабинол 20%, на обекти от 1 до 3 както следва: обект1-17.75гр.на стойност 355лв.; обект 2 - 0.23гр. на стойност 4.60лв.; обект3-0.58гр.на стойност 371.20лв. (МДМА) с процентно съдържание на наркотичния компонент МДМА - 28%, на обекти от 4.1 до 4.2, таблетки, както следва: обект 4.1. - 17.75гр. на стойност 887.50лв. и обект 4.2 - 0.85гр. настойност 42.50лв. с общо тегло 18.60гр. на обща стойност 930лв. , метаамфетамин обект 1 с процентно съдържание 60%,с тегло 0.44гр.настойност 30.80лв.

Тези фактически изводи на съда почиват на приетите съдебно – физически експертизи ,на експертиза 749 - Х/2025г.и 740-Х 2025 г. на ОЕКД – СДВР.

Правилно са оценени показанията на свидетелите ,служители на полицията и техния принос за установяване на времето,мястото и поведението на подсъдимото лице и намиране на наркотичните вещества в дома му.Коректно и точно са интерпретирани показанията на св.Е. и Д. ,поемни лице Съдът е извършил прецизен анализ на обясненията на подсъдимото лице като средства за защита и доказателствено средство съобразно изискванията на чл.115 НПК и съпоставил с тези на св. Б.К. и св.П., като обосновано е достигнал до извода,че автор на инкриминараното деяние „държане „на намерените в използваното от него жилище е именно подсъдимия.Видът и мястото , на което са намерини наркотични вещества,описани подробно в протокола за изземване в неотложни случаи л.6 д.п., са съобразени от решаващия съд за да направи обоснован извод ,че тези наркотичните вещества са съхранявани именно с цел разпространение.Също така ,че фактически подс.Х. е упражнявал фактическа власт върху тях т.е ги е държал.

Така съдът е достигнал до правилния ,обоснован и логичен извод ,че от обективна и субективна страна подс.Д. Х. е осъществил състава на чл.354а, ал.1 ,пр.4,алт.1от НК.

От обективна страна на 16.07.2025г. около 15:40ч. в гр. ***, в ж.к „*** “, на ул. „***“ 4, ет. *, ап. * без надлежно разрешително е държал с цел 4 разпространение описаните високорискови наркотични вещества .

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопаснипоследици и е искал тяхното настъпване.

Правилно са отчетени и обстоятелствата от значение за определяне на справедливо наказание на подс.Д. Х..Действително в конкретния случай с оглед събраните данни за личността му отегчаващо отговорността обстоятелства са предходните му осъждания ,а такова като смекчаващо обстоятелство е единствено маладата му възраст.Така при индивидуализацията на наказанието съдът е намерил,че наказание в минималния размер предвиден в санкционанта норма на чл.354а ал.1 НК би било справедливо и адекватно на не ниската степен на обществена опасност на подс.Х. и тази на извършеното престъпление.Въззивният съд споделя становището на съда,че наказание в минимален размер от 2 години „лишаване от свобода” , както и глоба в размер на 2600 евро е справедливо наказание по смисъла на чл.36 от НК.

Изводът за първоначалния режим,при който трябва да бъде изтърпяно така наложеното наказание „лишаване от свобода „ ,а именно „строг“ е определен основание чл.57, ал.1, б. „ В“ от ЗИНЗС.

Данните за предходна съдимост на подс. А., а именно по нохд №14699/2023г.по описа на СРС, което деянието е извършено на 20.12.2022г. , споразумението е влязло в сила на 19.12.2023 г. и осъждането по н.о.х.д.