Протокол № 545 от 25.04.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 545 гр. Пазарджик, 25.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев

Съдебни

МАРИЯ К. ШАТАРОВА заседатели: ПАВЛИНА Д. ВАРЕВА при участието на секретаря Росица Караджова и прокурора М. Н. В.

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от общ характер № 20245220201566 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:03 часа се явиха:

Подсъдимият П. И. К. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

Явява се защитникът адв. Иван Лулчев - редовно уведомен от предходното съдебно заседание и надлежно упълномощен.

За РП-Пазарджик се явява прокурор В..

Свидетелят М. С. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелят Д. П. – редовно призована, явява се лично.

Свидетелят А. Д.- редовно призован, явява се лично.

Свидетелят Л. Д. – нередовно призован, не се явява. Лицето не е открито на посочения адрес.

Свидетелят С. Д. – нередовно призован, не се явява. Лицето не е открито на посочения адрес.

Вещото лице С. Б. – нередовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. ЛУЛЧЕВ: Моля да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ:Моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема самоличността на явилите се свидетели, както следва:

М. М. С. – 52 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ в РУ – с., със средно образование, без родство със страните.

Д. А. П. – родена на ... в гр. Пазарджик, живуща в същия град, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, работеща в РУ – с., с висше образование, без родство със страните.

А. Б. Д. –52 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ в РУ – с., със средно образование, без родство със страните.

Всички свидетели предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

Разясниха се правата на свидетеля по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.

119 от НПК.

Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

С. И. Б. - 58 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, без родство.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

АДВ. ЛУЛЧЕВ: Моля да се промени ход на съдебното следствие и да се изслуша първо вещото лице.

ПРОКУРОРЪТ: - Не възразявам да се изслуша първо вещото лице.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА заключенията на вещото лице С. Б. по протокол № 1410 и по протокол №1839.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Б. –

Поддържам представените заключения.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приемат заключенията.

2

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е ЛИ:

ПРИЕМА заключенията на вещото лице С. Б. по протоколи № 1410 и №1839.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице С. Б. в размер на 50.00 лева, платими по сметка на ОДМВР – Пловдив, както и да се изплати сумата от 10.00 лева пътни разноски, платими от бюджета на Районен съд – Пазарджик.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ М. С. – Не си спомням датата. Бяхме с колежката Д. П. и работихме по СПО. Бяхме с цивилен автомобил по група на криминална полиция. Прибирахме се към РУ на свечеряване видях подсъдимия да излиза от една къща, за която имам информация, че къщата която живее С. Д. разпространява наркотични вещества. При излизането на подсъдимия с очите си видяхме, че едната му ръка беше в джоба му и по всичко си личеше, че държи нещо вътре, а в ляво на къщата чакаше автомобил в тъмната част. Лицето се насочи към автомобила и се качи в него. Последвахме го и на едно от кръстовищата в града, което е осветено го изпреварихме и спряхме на знака СТОП и по този начин те се принудиха да спрат зад нас. Колежката Д. П. отиде, представи се и се зае с проверката на водача на автомобила. Аз отидох при въпросния господин, той ми е известен, защото преди това също съм го хващал с марихуана. Той прие, че аз имам някакви лични мотиви, за да го тормозя, тези работи ги наговори впоследствие. В момента на проверката колежката си извърши нейните задължения, аз бях плътно до него и не му давах да слезе и наблюдавах всяко едно негово движение. В един момент направи действия, които от задната страна на облеклото си извади пари 20,00 лева и един пакет с тютюн. В същият момент от тези неща от които ги извади се опита да се освободи от бяла бучка с неправилна форма, но самото подхвърляне не се получи да излезе самата бучка от автомобила, а самата бучка падна между прага на автомобила и седалката. При това положение бях убеден, че това е наркотично вещество и му поставих отпред белезници. Разпоредих на колежката да се обади за съдействие на колегите. Впоследствие дойдоха свидетелят А. Д. и други колеги. След като пристигнаха на място, извиках колегата Д. и му показах бялата бучка. К. го изкарахме от автомобила, извикахме група, направи се 3 оглед и започнаха едни закани спрямо мен, че на следващия ден може да не обядвам и дали е осветено пред дома ми. При това положение казах на един от колегите да изпрати колежката Д. П. и да донесе боди камера, за да му заснемем заканите. Тя одите, взе боди камера и имаме запис, който аз нямам претенции за заканите, тъй като сме свикнали в нашата професия да имаме обиди и закани. Направи се оглед, дръпнах настрани водача на автомобила, разговарях с него, беше видимо притеснен и знаеше за какво става за въпрос.

Попита ме дали ще бъде отнет автомобила, тъй като той каза, че е на баща му.

Позвънихме на баща му на високоговорител разговарях с него и думите на момчето бяха „Тате, загазих“. Бащата без да пита какво се е случило само каза „Аз казал ли съм ти да не се разправяш с тези наркомани“. Впоследствие всички отидохме в районното, снехме обяснение от водача на автомобила, бащата дойде и си го забра. Аз работих предимно с подсъдимия и на него пуснах заповед за задържане, обяснения нямам спомен дали е давал или не.

Свидетелят - водачът на автомобила и баща му бяха в полицията и бяха разпитани. Тъй като колата е на баща му автомобила не е задържан.

Подсъдимият стоя на предна дясна седалка. Когато автомобила беше спрян, вратите не бяха отворени, защото не им дадохме възможност да отварят или да слизат от автомобила. Аз отворих лично вратата на автомобила отвън и той си стоя на предната седалка, като ръцете първо му бяха на скута. С отварянето на вратата водихме разговор с него и го попитах, къде са ходили и дали има наркотици в него. Беше рутинна полицейска проверка. Колежката установи водача на автомобила, а аз познавам лицето – подсъдимият, тъй като съм работил по друг случай с него пак за наркотици. Колата беше осветена, светеше. Той се опита да изхвърли въпросната бучка през вратата, тъй като е отворена. Вратата аз я отворих, за да мога да наблюдавам действията му. Аз му сложих белезниците, попитах го „какво е това“, той каза, че аз съм му го подхвърлил и след като разговаряхме впоследствие с водача на автомобила и му обяснихме, че той трябва да знае какво има в автомобила, а водача беше наясно къде са били и накъде са тръгнали. Водачът чу за падналата бучка, каза че не знае за тази бучка. В началото каза водача, че не е знаел, че е ходил до къщата, изчакал го е да се върне и са тръгнали за едно заведение на главната улица. Аз не познавам водача на автомобила и автомобила също не ми е известен. Подсъдимият беше изнервен, тъй като осъзнаваше постъпката си - това е мое мнение и още повече съм аз човека ,който го хващам и от там 4 го приема, че това е лично отношение, че аз го тормозя, че искам да го вкарам едва ли не в затвора. Аз нямам никакво лично отношение и му обясних, че ако не бях аз щеше да е друг колега.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ – Искам да се извиня на полицая за думите си и затова, че ги е приел по някакъв начин като заплаха. Не е така, не бях на себе си и не разсъждавах правилно. Изплаших се и не разсъждавах какво говоря.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д. П. – С колегата С. бяхме екипна двойка, тъй като аз отговарям за РУ- с. за с. Ковачево и с.

Злокучене. Беше петък и работихме по СПО предимно за наркотици. Аз карах служебния автомобил. Беше около 20,00 часа, бяхме с цивилен автомобил, беше започнало да се смрачава. Забелязахме К. да излиза от дома на С. Д..

Видях го да се качва в един автомобил „...“. Той беше пътник, от дясната страна. Тръгнахме по тях, като техният автомобил се движеше по нас и на кръстовище с бул. „...“ спрях нашия автомобил, слезнахме от автомобила с колегата. Аз отидох до автомобила до водача, а колегата отиде при другия пътник. Тогава колегата С. каза, че вижда бяло топче, което К. е изпуснал. Те изключиха автомобила. Обадих се на колегата Д. да дойде за подкрепление, тъй като К. започна да се държи малко провокативно към колегата С..

Извикахме екип, дойде екип и от ПП, тествахме водача за алкохол и наркотични вещества, като и двете пробит на водача бяха отрицателни и след това дойде и дежурна оперативна група за топчето. Аз го видях как си премята ръката назад, но той го изпуска до вратата. Аз нямам видимост и няма как да видя когато пада топчето. Аз осигурявах водача на автомобила по това време. Аз чувах какво си говорят двамата, колегата го попита „какво е това, наркотик ли е“ и той започна да се държи провокативно с колегата и му сложи белезници. Той лъхаше на алкохол, беше агресивен и разбрахме, че са били в съседно заведение в гр. с. с Д. и колегата му сложи белезниците.

Водачът на автомобила го виждам за първи път, каза че нищо не знае. К. го е помолил да го закара до дома на Д., за да си вземе багажа, тъй като ще пътуват до морето.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А. Д. – Беше лятото на 2024 г. ден и месец не си спомням. На работа бях от 15.30 ч. до 24,00 часа.