Решение № 78 от 13.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20213000500336 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби против решение № 260056/17.05.2021 г. по гр.дело № 896/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен отчасти искът, предявен от В. СТ. К., срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и изцяло – за имуществени вреди, резултат от незаконно повдигнати и поддържани обвинения по ДП № 406/2009 г., по които ищцата е била оправдана, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищцата обжалва решението в отхвърлителната му част – за разликата от 25000 лева - над присъдените 35000 лева, до предявения размер от 60000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Прокуратурата обжалва решението в осъдителните му части – относно присъденото обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди.

1

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявените искове. Алтернативно е направено искане за намаляване на техния размер.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от В. СТ. К. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. и за имуществени вреди в общ размер на 62548.88 лева, от които - 9000 лева адвокатско възнаграждение, 52372.88 лв. трудово възнаграждение за периода от 20.02.2012 г. до 18.06.2017 г. и 1108.80 лв., платени здравни осигуровки за същия период – всички вреди, претендирани като резултат от незаконно повдигнати, поддържани и медийно отразени обвинения, по които е била оправдана, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. и разноските по делото.

Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове и изразява становище за тяхната неоснователност. При условията на евентуалност, моли за намаляване на размера на присъдените обезщетения;твърди, че обвинението е било повдигнато през 2011 г., а не през 2009 г.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че досъдебното производство срещу ищцата и срещу други подсъдими е започнало пред 2009 г. – ДП № 406/09 г., като неколкократно тя е била привличана като обвиняема за тежки умишлени престъпления по чл.256, ал.2, вр с ал.1, вр. с чл.26 от НК и/или по чл.282, ал.3, вр с ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Въпреки, че производството е било прекратявано и връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения, началният момент на репресията е първото повдигане на обвинение, тъй като към този момент е започнало упражняването на действия спрямо обвинения.

Със заповед № 298/25.08.2011 г. на изпълнителния директор на ТД на НАП – Варна, на основание чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител, 2 ищцата била временно отстранена от работа.

С присъда по НОХД № 227/2014 г. на Варненския окръжен съд, влязла в сила на 27.04.2017 г., ищцата е оправдана по всички обвинения.

Със заповед № ЗЦУ-715/9.06.2017 г. на изпълнителния директор на ТД на НАП – Варна, по молба от 29.05.2017 г. на ищцата, е отменена заповед № 298/25.08.2011 г. поради отпадане на основанието за издаването й – воденото наказателно производство и тя е възстановена, считано от 10.06.2017 г.

При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се преценят: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, неговата продължителност, начинът, по който то се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина му на живот, съобразено с обществените критерии за справедливост, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период.

Обвиненията срещу ищцата са били за тежки престъпления, предвиждащи наказания: за престъплението по чл.256, ал.2, вр. ал.1 НК - лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7; за престъплението по чл.282, ал.3 НК - лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от право по чл.37, ал.1, точка 6 от НК; за престъплението по чл.282, ал.2 НК - лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1, точка 6.

Наказателното производство срещу ищцата е продължило пет години и осем месеца с приложена мярка за неотклонение „парична гаранция“.

Към момента на образуване на досъдебното производство тя е била неосъждана и е заемала длъжност старши инспектор по приходите в НАП Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки".

3

Свидетелката Г.Т. установява, че преди повдигане на обвинението, ищцата била жизнерадостна и се справяла добре с работата си. Тъй като била сигурна в невинността си, след образуване на досъдебното производство се надявала обвинението да не бъде внесено в съда, но когато започнала съдебната фаза тя се притеснила и станала психически лабилна, непрекъснато плачела. Била шокирана от иска на МФ за заплащане на обезщетение за вреди; колегите й я отбягвали, тъй като считали, че е виновна.

Свидетелят С.Д. установява, че преди образуване на досъдебното производство ищцата била весела и позитивна, след това част от колегите й не искали да ги виждат с нея. Била притеснена от това, че родителите й узнали за обвинението. След започване на делото станала неспокойна, будела се нощем, скърцала със зъби насън и често плачела, тревожела се какво ще стане със семейството и децата й, ако отиде в затвора.

Свидетелката Д. К. – сестра на ищцата установява, че сестра й станала затворена и избягвала да се вижда дори с нея.

За установяване на здравословното състояние на ищцата, по делото са приложени писмени доказателства – амбулаторни листове, епикризи и заключения на съдебно-медицински експертизи.

Вещото лице д-р С.С. установява, че възпалението на околоплодния мехур и миомата биха причинили преждевременно раждане, но то може да се случи и без наличие на медицинска патология. Заключението не установява по категоричен начин стресът да е повлиял върху смущенията при бременностите на ищцата.

Вещите лица д-р С.В. и Д.П. приемат повдигнатото обвинение като стресогенен фактор за ищцата, довел до повишена тревожност, нарушен нощен сън и психическо напрежение, но не и до психично разстройство.

Вещите лица д-р С.С. и Н.С. приемат, че повдигнатото обвинение е обусловило протрахирана депресивна реакция, преминала в трайна промяна на личността и поведението на ищцата.

Фактът, че ищцата не е търсила помощ от психиатър или психолог се интерпретира различно от двете експертизи, но по делото е установен 4 безспорно страхът й да се върне на работа , че психическите смущения са резултат от поддържаното обвинение и са влошили сериозно качеството й на живот.

При така приета за установена фактическа обстановка, при съобразяване с принципа за справедливост, с икономическата обстановка в страната и с практиката на ВКС на РБ, справедливият размер на обезщетението е 35000 лв., като искът за разликата до 60000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Уважаването на иска за неимуществени вреди в предявения размер би довело до неоснователно обогатяване на ищцата, поради което в тази му част, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Приложените по делото писмени доказателства установяват, че ищцата е била отстранена от служба за периода от 20.02.2012 г. до 18.06.2017 г., през което време не е получила заплати в размер на 52372.88 лв. и е заплатила здравни осигуравки по 16.80 лева месечно – общо 1108.80 лева. С оглед доказаността относно незаконно повдигнато и поддържано спрямо нея обвинение, Прокуратурата носи имуществена отговорност за периода на отстраняването на служителя от работа, поради което искът за заплащане на претендираните суми е основателен и следва да бъде уважен.

Доказани са и сключените от ищцата договори за правна защита и съдействие, по които ищцата е платила в брой общо сумата от 9000 лева.

Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 62548.88 лева е доказан по размер, поради което следва да бъде уважен, а обжалваото решение – потвърдено, като в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 3010 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260056/17.05.2021 г. по гр.дело № 896/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на В.

5

СТ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 27, ет.4, ап.19, сумата от 3010 /три хиляди и десет/ лева, разноски за настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6