Решение № 185 от 27.05.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. С., 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500058 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7027/04.11.2021г., постановено по гр.д.№ 224/2020г. по описа на Девинския районен съд е допусната съдебна делба между АЛ. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл.С., ***; Ш. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул.

А.м. № 4; ГЮЛН. Р. Ч., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ***; ДЖ. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ***; АЙШ. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ***, с настоящ адрес: гр.П., ж.к. Т., бл.42, вх.А, ет.8, ап.29; Н.

А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. С., ***; В. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл.С., ***; Ш. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., *** и Ф. ДЖ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., *** на следните недвижими имоти: 1. Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Б., одобрени със Заповед № РД -18- 34/15.06.2010г., с административен адрес: с.Б., обл. С., ул. А.м.

№ 4, със застроена площ от 112 кв.м., брой надземни етажи- два, с предназначение- Жилищна сграда- еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Б., одобрени със Заповед № РД -18- 34/15.06.2010г., с административен адрес: с.Б., обл. С., ***, със застроена площ от 83 кв.м., брой надземни етажи- един, с предназначение- Селскостопанска сграда, построени върху Поземлен имот с идентификатор 05462.501 622 по КККР на с. Б., одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен адрес: с.Б., обл. С., ***, с площ от 512 кв.м., при съседи на имота с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, който ПИ е идентичен с имот пл.№

622, за който е отреден УПИ III-622, кв.43 по ЗРП на с.Б., одобрен със Заповед № РД467/28.04.1984г., при квоти: по 4/16 ид. части за съделителя АЛ. ОСМ. Т.; по 2/16 ид. части за 1 съделителите Ш. ОСМ. Т. и Ф. Д. Т.; по 1/16 ид. части за съделителите Шасине О.а Т., Г. Р. Ч., ДЖ. Р. К. и Айше Р. Т.; по 2/16 ид. части за съделителите Н. АХМ. Т. и В. АХМ. Т..

Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот акт № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г. от нотариус Цветалин Пенков, с район на действие – РС-Девин, под № 455, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България в частта, в която Ш.О. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., *** и Ф. ДЖ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., *** са признати за собственици на процесните недвижими имоти /описани по-горе и в нотариалния акт/, за разликата от по 2/16 идеални части за всеки един от тях от признатото право на собственост до 14/16 идеални части за всеки един от тях от признатото право на собственост върху процесните имоти, като неправилно издаден.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2989/26.11.2021г. от Ш. ОСМ.

Т. и Ф. ДЖ. Т. чрез пълномощника им адв.П.М., с оплаквания за неправилност,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел за установено от показанията на всички свидетели, че след построяването на процесната жилищна сграда Ш. отишъл да живее в нея, като дал по една стая на братята си да живеят там докато си построят нови къщи. Приел е още, че и до момента в къщата живеят семействата на покойните А. Т. и Р. Т., а до преди 1-2 години там са живели и Али и Ш., който си е построил нова къща, но още имат багаж в процесната. Твърди се, че процесната къща е построена през 1967г., като след построяването й Ш.Т. е разрешил на останА.те си трима братя и майка му да ползват временно къщата, докато всеки от братята му се ожени и си построи негова къща, което не ги прави владелци, а ползватели и като такива няма право да се ползва от придобивна давност. По никакъв начин и с никакви действия те не са владели с анимус на собственици, а с ясното съзнание, че Ш. им позволил временно да ползват стаите. Тези обстоятелства не взети под внимание от съда и това е довело до неправилност на решението.

Неправилно при обсъждане на писмените и гласни доказателства съдът е направил извода, че ищците са осъществявА. фактическа власт върху имота с намерение за своене, продължило повече от десет години, което е известно на останА.те наследници, без те да се противопоставят. Сочи се, че ищците не са доказали как и по какъв начин са осъществяв али фактическа власт върху къщата, като съдът не е направил разлика между ползване на една вещ и владение на същата.Ищците през цялото време са знаели, че Ш. е собственик на къщата, поради което неправилно съдът е приел, че същата е съсобствена. Ищците никога през нито един период от време те на са имали претенции към собствеността на Ш.Т. и не са демонстрирали пред него, че държат като свои стаите, които им е позволил за ползват. Ш. ги е гонил и искал те да освободят стаите. Неправилно съдът е приел, че ответниците са бездействали, като са позволили на ищците спокойно и необезпокоявано да ползват имота, демонстрирайки открито намерението си, че го държат като свой. Неправилно съдът е приел още, че едва през 2020г. ответниците са се снабдили с Нотариален акт за собственост № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г., с който са признати за собственици в режим на СИО, на основание отстъпено право на строеж и извършено строителство, към който ищците на основание чл. 79 от ЗС са били придобили много по-рано право на собственост. В случая учреденото ОПС е на името на Ш.Т. и всички строителните книжа са издадени на негово име. Не е вярно твърдението в ИМ, че проектите са на името на Ш.,тъй като майка му била неграмотна. Обстоятелството, че част от свидетелите твърдят, че част от ищците живеят в къщата не означава, че живеят на правно основание. Дори и след смъртта на майката на ищците, те никога 2 не са имали претенции към собствеността на Ш.Т., а са знаели, че цялата къща и стопанска сграда са негови.Ищците никога преди и след смъртта на тяхната майка не са демонстрирали, че имат претенции към собствеността на Ш. и не са показвали, че стаите, който Ш. временно им е позволил да ползват от къщата ги държат като свои. Същото се отнася и за стопанската постройка.

Поради това в тяхна полза не е започвала да тече придобивката давност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че искът за делба е допустим, тъй като делбените имоти не са съсобствени, а са еднолична собственост на Ш.Т.. Неправилно също на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отменил нот.акт № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г.,в частта за разликата от 2/16 ид. части до 14/16 идеални части за всеки един от тях от признатото право на собственост върху процесиите имоти като неправилно издаден. Съдът неправилно е приел за обективни показанията на свидетелите А. К. и А. П. без да посочи, защо не приема показанията на останалите водени свидетели. Показанията на тези свидетели не следва да се кредитират, защото противоречат на останалите събрани по делото доказателства, не са обективни и са заинтересовани. Неправилно не са анализирани от съда показанията на свидетелите Б. Т. и Р. А., които установяват, че къщата е построена от Ш. и той е разрешил на неговите братя и майка му да ползват временно къщата.

Съдът не е обсъдил възраженията в отговора на исковата молба и всички доказателства по делото, от които се установява, че ответниците са изключителни собственици на процесиите имоти на основание отстъпено право на строеж и извършено строителство. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Претендират за съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 3288/20.12.2021г. от АЛ. ОСМ. Т., Ш. ОСМ. Т., ГЮЛН. Р. Ч., ДЖ. Р. К., АЙШ. Р. Т., Н. А. Т. и В.

АХМ. Т. чрез пълномощника им адв.Н. П., в който се оспорва същата като неоснователна.

Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Безспорно е, че процесната къща е построена през 1967г. и това се установява от показанията на всички разпитани свидетели, но неоснователно се твърди в жалбата, че след построяването на къщата Ш.Т. е разрешил на останалите му трима братя и майка му да ползват временно къщата,докато всеки от братята му се ожени и си построи негова къща. В подкрепа на това твърдение не са представени писмени доказателства и се оборва от начина,по който четиримата братя и семействата им са владели жилищната сграда, от момента на нейното построяване до сега и от безспорният факт,че жалбоподателите построили нова къща и напуснали отдавна процесната.

Не е вярно твърдението,че братята на Ш.Т. са се съгласили и са приели условието временно да останат в къщата му, докато си построят техни къщи и това се опровергава от начина, по който четиримата братя и семействата им са владели жилищната сграда, от момента на построяването й до сега.Голословно и неподкрепено от писмени доказателства е твърдението, че между собственика Ш. и тримата му братя е сключен неформален договор да ползват стаите временно, поради което е невъзможно да се ползват от придобивната давност. Не са верни и твърденията, че по никакъв начин и с никакви действия,братята му и майка му не са владели това, което временно им е позволил да ползват. Тези твърдения се оборват от обстоятелствата, че построена жилищна сграда е триетажна с 2 отделни входа, преградена през средата,поради което е къща-близнак,а от двете страни на всеки етаж има по 2 стаи и 1 кухненски бокс. Лявата страна на къщата- близнак е разделена на ъгли, като Ш.Т. получил по 1 стая на всеки етаж, разположени от предната-южна страна на къщата и намиращи се една върху друга,а А. Т. получил по 1 стая на всеки етаж, 3 разположени от задната-северна страна на къщата и намиращи се една върху друга.Лявата страна на къщата-близнак е преградена през средата, като стената разделя стаите на Ш.Т. и А. Т.. Дясната страна на къщата-близнак е разделена по етажи, като Р. Т. е получил целия втори етаж, А.Т. е получил целия трети етаж,а двамата братя получили по една стая на първия етаж и А. Т. си е направил друг вход от задната-северна страна на къщата.Тези обстоятелства са безспорни, доказани са от показанията на свидетелите и се признават от Ш.Т. на зададените му въпроси по реда на чл.176,ал.1 от ГПК. Твърденията на жалбоподателите се оборват и от фактическите действия, предприети от ответниците и наследодателите им, със знанието и без противопоставяне от жалбоподателите, а именно: А.Т. е изградил тоалетна на 1 етаж от дясната страна на къщатаблизнак,която владял допреди 1-2 години.Р. Т. е изградил тоалетна с баня на 1 етаж от дясната страна на къщата-близнак,която владял до смъртта си на 15.05. 2005г.,като в момента тя се владее от съпругата му Ш.Т.. Р. Т. до смъртта си владял целия 2 етаж от дясната страна на къщатаблизнак, където сега живее съпругата му, която е подменила дървената дограма на 2 етаж от дясната страна на къщата-близнак с ПВС-дограма. А.Т. допреди 1-2 години е владял 3 етаж от дясната страна на къщата-близнак,където и досега съхранява багаж.А. Т. е изградил тоалетна с баня на 1 етаж и тоалетна с баня на 2 етаж в задната-северна част от лявата страна на къщатаблизнак,намиращи се една върху друга,които владял до смъртта си на 12.04.2021г., а съпругата му 3ейнеп Т. ги е владяла до смъртта си на 31.08.2021г. А. Т. и съпругата му 3ейнеп Т.,до смъртта си владели по 1 стая на всеки етаж, разположени от задната-северна страна в лявата половина на къщата-близнак,намиращи се една върху друга,в които стаи досега има техен багаж. Само жалбоподателите не са изградили тоалетна от предната-южна страна на лявата половина от къщата-близнак и са ползвали външна тоалетна, докато са живели в къщата. От показанията на всички свидетели и признанията на Ш.Т. се доказва твърдението на ищците,че първата селскостопанска сграда била построена общо от четиримата братя и майка им 3-4 години след къщата,като първия етаж бил изграден с камъни и представлявал обор, а втория етаж бил изграден с дъски и представлявал плевня. От показанията на свидетелите А. К. и А. П. се установява,че първия етаж бил изграден с два входа и е преграден през средата,като братята Р. Т. и А.Т. влиз али от десния вход, а братята Ш.Т. и А. Т. влизали от левия вход, докато втория етаж е бил преграден с дъски на 4 помещения-за всеки от братята.Установява се също, че през 1990г. е имало пожар,при който е изгорял втория етаж на селскостопанската сграда, след което четиримата братя общо го възстановили и преградили с дъски на 4 помещения, като всеки от тях е съхранявал сено в своята част. Правилно районният съд е приел, че така манифестираните от ищците действия са достигнали до знанието на ответниците, които не им са се противопоставяли и не са търсили съдебна защита, а в продължение на повече от 50 години са бездействали, като са позволили на ищците, заедно със семействата им, спокойно и необезпокоявано да ползват имота, демонстрирайки открито намерението си, че го държат като свой.Твърдението в жалбата, че много пъти Ш. се е карал с братята си и е искал да освободят стаите и стопанската постройка не се подкрепя от доказателствата по делото и се оборва от показанията на свидетеля Р. А. и признанията на Ш.Т.. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че ищците не са доказали по какъв начин са осъществявали фактическата власт върху къщата което според жалбоподателите е така,защото те изобщо не са осъществявали фактическа власт върху къщата. От момента на построяване на къщата и досега ищците и наследодателите им са демонстрирали пред жалбоподателите поведение, сочещо намерение да владеят жилищната сграда и селскостопанската сграда с анимус на собственици, което се изразявало в конкретни действия по обзавеждане, благоустрояване и обитаване на стаи и етажи от къщата, отглеждане на животни в 4 селскостопанската сграда, заплащане на данъци и такси за битови отпадъци за двете сгради, посочване в личните им карти като свой постоянен адрес: с.Б.,***, където се намират тези две сгради, което е видно и от представените писмени доказателства. Ищците сега са завели делото, тъй едва на 22.01.2020г.,жалбоподателите се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №021,том I,per.№276,дело №19/2020г. и от този момент са започн али да твърдят,че са изключителни собственици на процесиите имоти. Докато е била жива майката на страните, жалбоподателите не са имали претенции за изключителна собственост върху жилищната сграда и селскостопанската сграда, такива претенции са нямали и след 1990г.,до издаването на нотариалния акт. Правилно районният съд е приел за установено,че след построяването на жилищната сграда, четиримата братя и майка им заживели в нея, а по-късно братята заживели в нея,заедно със семействата си, като след построяване на селскостопанската сграда, тя също е владяна от четиримата братя,което владение е продължило повече от 10 години и доказва техния съсобствен характер.Не са верни твърденията в жалбата, че строителните книжа са издадени на името на Ш.Т., тъй като от приложения по делото архитектурен проект от 16.05.1967г. не е посочено името на Ш.Т., а освен това проектът се отнася за двуетажна жилищна сграда,с квадратура-48 кв.м.,докато иска за съдебна делба е за триетажна жилищна сграда,със застроена площ от 112 кв.м. и не може да се приеме,че проекта е издаден за тази къща. Неоснователно е и твърдението, че искът за делба е недопустим. Правилно районният съд е приел, че искът за съдебна делба е основателен и доказан, като с в Определение №20236/01.10.2020г. се е произнесъл по възражението за недопустимост. Правилно също е отменил частично и нотариален акт за собственост върху недвижим имот-акт №21,том I,per.№276,дело №19/22.01.2020г.,с който жалбоподателите са признати за собственици в режим на СИО,на основание ОПС и строителство върху целите процесни недвижими имоти в с.Б., тъй като не съответства на действителното правно положение. Неоснователно е и твърдението, че съдът не е анализирал показанията на разпитаните свидетели, а е приел само показанията на св. А. К. и св.А.