Решение № 1139 от 11.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. София, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000501520 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 317/05.12.2025 г., постановено по гр.д. № 51/2025 г., по описа на Окръжен съд Перник, съдът е отхвърлил предявените от Б. Д. Е. срещу С. Л. А. и В. Д. Т., искове с правно основание чл. 189, във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор от 26.03.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт N 68, том I, peг. N 1066, дело 60/26.03.2010 г. на нотариус М. М., peг.№ *** в НК за апартамент, находящ се в град Перник, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид.

*** по КККР на град Перник, и по чл.189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД за разделното заплащане сумата 45 000 лв., от която С. Л. А. (лично и по наследство) 33 750 лева и В. Д. Т. по наследство 11 250 лева, представляваща платената продажна цена по сключения договор от 26.03.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт N 68, том I, peг. N 1066, дело 60/26.03.2010 г. на нотариус М. М., peг.№ *** в НК, ведно със законната лихва върху дължимата от всеки главница от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2025 г., до окончателното й изплащане, като неоснователни. С решението С. Л. А. и В. Д. Т. са осъдени да заплатят разделно на Б. Д. Е., на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 45 000 лв., от която сума ответницата С. Л. А. да заплати 33 750 лева и ответницата В. Д. Т. да заплати 11 250 лева, с оглед обявяване на договор от 26.03.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт N 68, том I, peг. N 1066, дело 60/26.03.2010 г. на нот. М. М., peг. N *** в НК за нищожен, като привиден на основание чл.

26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. С решението е оставен без произнасяне предявения евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД от Б. Д. Е. срещу Ю. М. И. и Д. С. М..

Срещу решението, в частта, с която съдът е уважил иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД е подадена въззивна жалба от С. Л. А. и В. Д. Т., които молят то да бъде отменено и въззивният съд да отхвърли предявения срещу тях иск. Решението било неправилно и 1 незаконосъобразно, постановено в несъответствие с установената по делото фактическа обстановка. Разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД постановявала, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Сочат, че С. А. /лично и като наследник на Д. А./ и В.

Т. /като наследник на Д. А./ са получили продажната цена на основание осъществена продажба на имот и следователно било налице основание за получаване на продажната цена. По делото били събрани свидетелски показания, от които било установено, че продажната цена е заплатена на продавачите от действителните купувачи Д. М. и Ю. И.. С Решение № 10 от 13.02.2020 г., постановено по гр.д. № 939/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, било признато за установено на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД в отношенията между Д. С. М. , Ю. М. И., С. Л. А., Д. М. А. и Б. Д. Е., че договор за продажба на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.

Перник, представляващ апартамент № 11 в ***, обективиран в нотариален акт № 68, том I, нот.дело № 60/2010 г. на нотариус М. М. № ** В НК, между С. Л. А., Д. М. А.- продавачи и Б. Д. Е. като купувач, бил нищожен като привиден, прикриващ действителните купувачи и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД било установено, че договор за продажба на недвижим имот идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Перник, представляващ апартамент № 11 в *** обективиран с нотариален акт № 68, том I, нот.д.№ 60/2010 г. на нотариус М. М. № ** в НК действителни купувачи за сумата 45 000 лева са Д.

С. М. и Ю. М. И., а не Б. Д. Е.. Със сила на присъдено нещо бил решен въпросът за заплащане на продажната цена и обжалваното решение недопустимо пререшавало спора. От събрани в хода на гр.д. № 872/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд доказателства било установено, че продавачите на имота са получили продажната цена от действителните купувачи Д. М. и Ю. И., които заплатили нотариалните такси и таксите на агенциите за недвижими имоти. Б. Д. Е. бил подставено лице и само фигурирал в договора за придобиване вещ и права с името си.

Ответникът по жалбата Б. Д. Е. я оспорва. Сочи, че във въззивната жалба е въведено за първи път фактическо твърдение, че процесната сума е била заплатена от ответниците по евентуалния иск: Д. М. и Ю. И.. По делото нямало доказателства за такова плащане. Въззивните жалбоподатели се основават на Решение № 10/13.02.2020 г. по гр.д. № 939/2019 г. на ВКС, I V ГО, но в същото липсвало произнасяне за такова плащане. В приобщеното гр.д. N 872/2015 г. на Пернишки окръжен съд, което е цитирано във въззивната жалба, също липсвали доказателства за плащане на цената по продажбата от страна на Д. М. и Ю. И.. В исковата молба по горепосоченото дело, където последните били ищци, те са твърдели, че не са имали средства да заплатят за покупка на имота като са твърдели, че спорната сделка за продажба всъщност представлява симулирана ипотека, като средствата за покупката са предоставени именно от Б. Е.. Въпреки, че в крайния съдебен акт те са обявени за действителни купувачи по сделката, в мотивите на решението на ВКС не е установено, че те се и платили цената.

Д. М. и Ю. И. не заявяват становище по жалбата

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени от Б. Д. Е. срещу С. Л. А. и В. Д. Т., както следва: 1./ с правно основание чл.189, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради наличие на пълно неизпълнение - съдебно отстранение /евикция/ по отношение на ищеца Б. Е. по силата на Решение № 10/13.02.2020 г. по гр.д. N 939/2019 г. на ВКС, IV ГО, с което е обявен за нищожен като привиден, сключения между купувача Б. Е. и продавачите С. Л. А. и Д. М. А.

/починал, наследен от С. Л. А. и В. Д. Т./ договор от 26.03.2010 г. за покупко-продажба на 2 недвижим имот с нот. акт N 68, том I, peг. N 1066, дело 60/26.03.2010 г. на нот. М. М., peг. N *** в НК за апартамент, находящ се в град Перник, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. *** по КККР на град Перник, като със същото съдебно решение за действителни купувачи на имота са признати трети лица; 2./ с пр. осн. чл.189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД за осъждане на продавачите: С. Л. А. лично и като наследник на съпруга си Д.

М. А., както и наследницата на последния В. Д. Т. да заплатят на ищеца Б. Д. Е. сумата 45 000 лева, представляваща заплатената от него цена по разваления договор, която първата и втората ответница са длъжни да му върнат, от която сума задължението на първата ответница /лично и по наследство/ е 33 750 лева, а на втората ответница по наследство е 11 250 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предявен е в условията на евентуалност, в случай че вторият главен иск бъде отхвърлен, евентуален иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу С. Л. А. лично и като наследник на съпруга си Д. М. А. и В. Д. Т., като наследницата на същия, като същите бъдат осъдени да заплатят на Б. Д. Е. сумата 45 000 лева, както следва: 33 750 лева С. Л. А. и 11 250 лева- В. Д. Т., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, която сума била дължима в резултат на постановяването на Решение N 10/13.02.2020г. по гр.д. N 939/2019 г. на ВКС, IV ГО, с което сключения между тях договор от 26.03.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот, описан в настоящата искова молба, е прогласен за нищожен. Вследствие на това отпаднало основанието за задържане от ответниците С. Л. А. и В. Д. Т. на платената по този договор цена общо 45 000 лева. В условията на евентуалност и в случай, че исковете срещу първите двама ответници С. А. и В. Т. бъдат отхвърлени, Б. Д. Е. е предявил и евентуален иск по чл.

59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване срещу евентуалните ответници Ю. М. И. и Д. С. М., като същите бъдат осъдени да заплатят на Б. Д. Е., в условията на разделност при равни квоти, сумата 45 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумите. Посочено е, че сумата представлява цената, платена от ищеца по прогласения за нищожен договор за покупко-продажба - 45 000 лева, като правото на собственост е получено именно от евентуалните ответници въз основа на съдебно решение N 10/13.02.2020 г. по гр.д. N 939/2019 г. на ВКС, IV ГО, без заплащане, които евентуални ответници със същото съдебно решение на ВКС са признати за действителни купувачи на имота, описан по-горе. Така Ю. И. и Д. М. се обогатили за сметка на Б. Е. с горепосочената сума.

Ответниците В. Т., Ю. И. и Д. М. са оспорили исковете като недопустими, тъй като Б. Д. Е. не бил страна по договор за продажба на недвижим имот обективиран с нот.акт № 68, том I, нот. дело № 60/2010г на нот. М. М. № ** в НК, и не можел да черпи или претендира права или задължения по същата. Оспорили са исковете и по основание и размер. Договорът за покупко-продажба не произвел изначално права за Б. Д. Е. като било установено, че действителните купувачи са Ю. И. и Д. М.. В случая била налице персонална симулация, при която привидността не е относно правните последици от сделката, а относно страната - приобретател по нея. Оспорени са и евентуалните искове като недопустими, а разгледани по същество- неоснователни. Ответниците С. А. и В. Т. били получили продажната цена на основание договор за продажба на недвижим обективиран в нотариален акт № 68, том I, нот. Дело № 60/2010г на нот. М. М. № ** в НК като основанието на което са получили продажната цена не е отпаднало. С решението на ВКС съдът установил персоналната симулация и действителните купувачи на имота. По отношение на вторите евентуални ответници иска също е неоснователен. Ответниците били действителни собственици по съдебно решение на ВКС.

Ответникът С. Л. А. не е подала отговор на исковата молба.

Не се спори между страните сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 19 от ЗЗД от 26.02.2010 г. между Д.

М. А. и С. Л. А. като продавачи и Б. Д. Е. като купувач, с предмет продажба на процесния недвижим имот за сумата от 45 000 лв., от която сума купувачът изплатил на продавача 3 капаро в размер на 3500 лв. в деня на подписването на договора, който служи за разписка на плащането и дадената сума се счита за задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД. Договорено е, че остатъкът от договорената цена в размер 41 500 лв. купувачът ще изплати на продавача при снабдяването му с нотариален акт в деня на изповядването на покупкопродажбата пред нотариус в гр. Перник.

С нотариален акт за покупко-продажба N 68, том I, peг. N 1066, дело 60 от 26.03.2010 г. на нотариус М. М., peг.№ *** в НК, продавачите Д. М. А. и съпругата му С. Л.

А. са продали на Б. Д. Е. апартамент, находящ се в град Перник, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Перник, с адрес ***, на продажна цена 45 000 лв., която сума продавачите са заявили, че са получили от купувача преди подписване на настоящия нотариален акт, видно от нотариалния акт за покупкопродажбата.

С Решение № 10 от 13.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 939/2019 г., IV г. о., ГК, влязло в сила на посочената дата, е признато за установено в отношенията между Д. С. М., Ю. М. И., С. Л. А., Д. М. А. /починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А. и В. Д. Т./, Б. Д. Е., че договор за покупко – продажба на недвижим имот от 26.03.2010 г., извършен с нот. акт № 68, т.I, рег. №1066, дело № 60/2010 г. на нотариус, вписан под номер ** в регистъра на Нот. камара, район на действие - РС Перник, вписан в Сл. по вписвания с рег. №773 на 26.03.2010 г., акт № 66, том III, дело № 407/2010 г., с който С. Л. А., Д. М. А. са прехвърлили на Б. Д. Е. правото на собственост на недвижим имот с ид. *** по КК на гр. Перник, одобрена със Заповед № РД1891/13.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, представляващ Апартамент №11, находящ се в *** ведно с избено помещение № 5, с площ от 10. 29 кв. м. и таванско помещение с площ от 8. 75 кв. м., ведно с 6. 437 ид. ч. от общите части на сградата, с продажна цена от 45 000 лева, е нищожен като привиден, прикриващ действителните купувачи по договора, и на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД е прието за установено по отношение на Д. С. М., Ю. М. И., С.