Решение № 5306 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5306 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110122822 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. С. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., със съдебен адрес: София, бул.

„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5-3 против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.

Ищецът твърди, че на 16.03.2021 г. е сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4090179, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството си на кредитодател е отпуснал заемна сума в размер на 600 лв. /шестстотин/, срещу задължението на ищеца-потребител Р. И. да върне същата на 16 /шестнадесет/ ежеседмични вноски и заплащане на договорна лихва в размер на 40 лв /четиридесет лева/.

Твърди още, че в чл. 4 от сключеният между страните договор за паричен заем е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. На датата на сключване на договора за паричен заем, ищеца е сключил и договор за предоставяне на гаранция № 4090179 с „Файненшъл България“ ЕООД.

По силата на договора за предоставяне на поръчителство Р. И. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество, възнаграждение в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, платимо на вноски, ведно с погасителните вноски по договора за паричен заем. Съгласно чл.

3 ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи на „Файненшъл България“ ЕООД, но „Изи Асет Мениджмънт“ АД е единствено овластено да приема плащания.

С влязлото в законна сила решение № 13846/12.07.2024 г постановено по гр.д. № 51746/2022 г. на Софийски районен съд, 150-ти състав, съдът е признал, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен, поради накърняване на добрите нрави. С оглед прогласяване на нищожността на договор, се твърди че платените по него суми от ищеца са дадени без основание, поради което ответното дружество дължи връщането им.

С исковата молба поддържа, че с добавянето на размера на неустойката към 1 изчисляването на ГПР, който е част от основния договор, ГПР се явява над 100%.

Обосновава недействителност на договора за потребителски кредит с неправилното посочване на ГПР в договора, което е противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се още на чл. 22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл. 10 (1), чл. 11(1), т.7-12 и т.20 и (2), чл. 12, ал. 1, т. 7-9 – договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато е обявен за такъв – потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

Иска от съда да осъди ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да му заплати сумата от 1 лев, представляваща част от общата сума 40 лева, лихва, която е била недължимо платена по нищожния договор за паричен заем. Претендира разноски.

С молба от 22.10.2025 ищецът е поискал изменение на размера на предявения иск, като същия се счита предявен за сумата в размер на 40 лв, което беше допуснато от съда.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с която оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че възнаграждението не е част от разходите по кредита и че не е налице недължимо плащане. Поддържа още, че клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.

С протоколно определение е допуснато изменение (увеличение) на размера на предявения иск, като същият се счита заявен за сумата от 40 лв.

Съдът, след като съобрази твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу пасивно процесуално легитимиран ответник. Към нея е представен документ за заплатена държавна такса в необходимия размер и същата отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявения с нея иск – допустим. Исковата молба е с предмет осъдителен иск за връщане на платено без правно основание, а самото установяване на нищожността на договорите имат единствено преюдициален характер, като такова искане не е заявено в исковата молба.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл.

143 от ЗЗП в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4090179 от 16.03.2021 г., съгласно който ответника- в качеството си на кредитодател е отпуснал заемна сума в размер на 600 лв., срещу задължението на ищеца да върне същата на ежеседмични вноски и да заплати договорна лихва в размер на 40 лева, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, включително задължението да заплати договорна лихва в общ размер 40 лв; ГПР в процесния договор за паричен заем надвишава законово установения максимален предел, като в него е включен и размера на възнаграждението за поръчителство; с влязлото в законна сила решение № 13846/12.07.2024 2 г по гр.д. 51746/2022 г по описа на 150 с-в на СРС, с което е прието че договорът за гаранция е нищожен. В тежест на ответника е да установи наличието на валидно сключен договор за паричен заем.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 16.03.2021 г между ищеца Р. И., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за паричен заем № 4090179. По силата на който договор „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 600 лева, като ищецът се е задължил да върне тази сума, ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40 % на годишна основа на 16 /шестнадесет/ равни ежеседмични вноски. Съгласно чл. 4 от договора, страните се уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1/ двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2/ банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, за сумата по чл. т. 7 от договора със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3/ одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата /16.03.2021 г./ между ищеца – като потребител и „Файненшъл България ЕООД, ЕИК 202513690 – като гарант е сключен договор за поръчителство № 4090179 в изпълнение на задължението по чл. 4 от Договора за паричен заем. По силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. А ищецът се е задължил да заплати на ответника възнаграждение в размер на 240 лв., което било разсрочено за изплащане заедно с седмична вноска по кредита. Съгласно уговореното в договора за поръчителство възнаграждението следвало да бъде заплащано на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество било упълномощено от ответника да събира в тяхна полза сумите по договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното: "Изи Асет Мениджмънт" АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което за валидност на процесните договори и последиците им приложение ще намерят изискванията на ЗПК и ЗЗП. При това положение съдът следи и служебно за наличие на неравноправни клаузи в сключените договори.

Съгласно представените справки за извършени плащания по договора за кредит и договора за гаранция, както и приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че заплатената възнаградителна лихва към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договора за паричен заем е в размер на 40 лв, направени са 4 плащания на обща стойност 916,14 лв., размер на сумата за поръчителството – 240 лв., формирани, както следва: 600 лв главница, 40 лв договорна лихва, 240 лв – възнаграждение по договор за гаранция, 36 лв – разходи за събиране на вземането, разходи за писма и SMS, 0,14 лв - лихви за просрочие;

Всички плащания са извършени в брой, а именно: на 11.05.2021 – 180 лв, на 09.07.2021 г. – 558,86 лв, на 26.07.2021 г – 177.14 лв.

При този предмет на исковете, получаването на сумите се явява установено, с което 3 ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други обстоятелства по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД той не е длъжен да доказва. По този иск в тежест на ответника е да докажат основанието, на което са получили плащанията. (Решение № 9 от 3.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., ГК)

С влязло в сила решение по гр.д. 51746/2022 г по описа на Районен съд София, 150 състав е осъдено „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на Р. И. сумата от 240 лв., платено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 4090179 от 16.03.2021 г., като в мотивите съдът е приел договорът за гаранция за нищожен поради неправилно изчисление на ГПР над императивния максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и заобикаляне на закона /чл. 26, ал.1 , предл. 1, алт. втора ЗЗД/.

Съгласно чл. 23 ЗПК - при нищожност на договора за потребителски кредит, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не каквито и да е било разходи, лихви, такси или възнаграждения, свързани с неговото усвояване или управление.

Според Решение 11291 от 03.02.2009 г. по ГД №5477/2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, били довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.