Решение № 261056 от 24.03.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 24.03.2022

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на десети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.БОЖИДАР СТАЕВСКИ при секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2577 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 40726/07.08.2018г. и постановено по реда на чл. 250 от ГПК Решение № 20021006/21.01.2021г. по гр.д. № 38399 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 73-ти състав, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 20021008/22.01.2021г. е отхвърлен иска на „Д.Е.С.”ЕООД, *** срещу З. „А.”АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 208 от КЗ /отм/ вр. с чл. 79 вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2973,89лв. - частичен иск, целият за 3300лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.07.2016г., до изплащането й, представляващо застрахователно обезщетение по договор за застраховка полица № 0306Х0105942/01.04.2015г. сключен междуД.Е.Т.и З. „А.”АД, вземането за което е прехвърлено на „Д.Е.С.”ЕООД с договор за цесия от 30.06.2016г., като Д.Е.С.”ЕООД,

ЕИК ******** е осъдено да заплати на З.

„А.”АД, ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 250лв.

Срещу така постановените Решения са е депозирани въззивна жалба вх.№ 5139064/03.09.2018г. и въззивна жалба вх. № 25016715/01.02.2021г. по регистъра на

СРС от ищеца „Д.Е.С.”ЕООД, ЕИК ********, в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните по делото доказателства установявали основателността на исковете. Единствено спорно обстоятелство бил механизъм на настъпването на вредите и той бил установен от показанията на свидетелите.

Неправилно те не били кредитирани от СРС.

Заключението по техническата експертиза допускало настъпването на вредата както при спряло положение, така и по време на движение. Св. Т. не сочел, че е свидетел на удар между две МПС, а само изказвал предположение. Този свидетел е посочил, че фар на процесния автомобил не е бил счупен , когато свидетелят паркирал автомобила. Водачът се обадил на мобилна група на застрахователя и е можело да се посети местопроизшествие, но това не било направено от застрахователя. Поведението на водача сочел, че той няма какво да крие и не създава съмнение в добросъвестността му . Без значение било дали вреди са настъпили от инцидент или са причинени умишлено от ІІІ-то лице. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете З. „А.”АД, ЕИК ******** в предоставения срок е оспорил жалбите. Навело е твърдения, че решението в обжалвана част е правилно. Посочило е, че по делото било установено, че процесните вреди не могат да настъпят по сочения от ищеца механизъм. Установено било, че събитието е изключен застрахователен риск по смисъла на чл. 14.8 от ОУ вр. с чл. 211, ал.2 от КЗ /отм/-въвеждане в заблуда застрахователя по отношение на застрахователното събитие чрез представяне на неверни данни. Заключението по авто-техническата експертиза установявало, че не може да се определи механизъм на настъпването на вредите, че щетите са по целия автомобил, те са от протриване и одраскване от всички страни на автомобила, така не могат да настъпят от едно ПТП. Не се установило по несъмнен начин, че вреди са настъпили в паркирано състояние. Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8014954/12.07.2016г. по регистъра на СРС на Д.Е.С.”ЕООД, *** срещу З. „А.”АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** с която е поискало от съда да осъди ответника на основание чл. 405 от КЗ идентичен с разпоредбата на чл. 208 от КЗ /отм/ вр. с чл. 79 вр. с чл. 99 от ЗЗД да му заплати сумата от 2973,89лв.

/първоначално иск е предявен за 1250лв. – частичен иск целият за 3300лв., а в последствие увеличен на иск за общо 2973,89лв. на 09.10.2017г/- частичен иск, целият за 3300лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.07.2016г., до изплащането й, представляващо застрахователно обезщетение по договор за застраховка полица № 0306Х0105942/01.04.2015г. сключен междуД.Е.Т.и З. „А.”АД, вземането за което е прехвърлено на „Д.Е.С.”ЕООД с договор за цесия от 30.06.2016г. Навело е твърдения, че на 01.04.2015г. Р. „ООД сключило с ответника договор за застраховка „Каско” за лек автомобил „Мерцедес с220”, рег. № ******, нов рег. № ********с уговорено допълнително отремонтиране на вреди в официален сервиз и оригинални резервни части, този автомобил бил продаден от Р.”ООД наД.Т. и с добавък от 23.04.2015г. към полицата правата и задълженията по застрахователния договор преминали към застраховано лицеД.Т.. Посочил е, че на 23.06.2016г. около 19,00ч. братът на застрахования паркирал автомобила на ул. „************в гр. София срещу „Еленска механа” до строеж на жилищна сграда, и около 11,30ч. на 24.03.2016г. установил, че автомобил е със счупен десен фар, повикал мобилна застрахователна група, но такава не дошла, образувана била застрахователна щета за тези вреди, но застрахователят отказал да изплати обезщетение, пазарната стойност на фарът била в размер на 2913,89лв. по проформа фактура, а с труда за отстраняването на вредата цената била 3300лв . Вземанията били прехвърлени на ищеца по договор за цесия от 30.06.2016г. Претендирал е разноски.

Ответникът З. „А.”АД, ЕИК ******** в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че при извършения оглед на автомобила установил, че има несъответствие между заявен механизъм и възможния такъв за настъпването на вредата, повредите не било възможно да настъпят при паркирано състояние, а само при движение на автомобила по време на което е имало съприконсновение с твърдо препятствие и на място, различно от посоченото от застрахования. Предоставянето на неверни занни на застрахователя изключвало събитието като покрит застрахователен риск съгласно чл.14.8. от ОУ и имало основание за отказ да се плати обезщетение по т. 68 от ОУ Размер бил прекомерен, вреди не били настъпили от процесното събитие. Претендирало е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „Каско ” полица № 0306Х0105942/01.04.2015г. добавък от 23.04.2015г. към полицата , договор за продажба от 20.04.2015г., квитанции за платени премии, съгласно които към

23.06.2016г. и 24.06.2016г.Д.Е.Т.и З. „А.”АД са били обвързани от валиден договор за застраховка „Каско” клауза „П” за собствения на Т. лек автомобил „Мерцедес с220”, рег. № ******, нов рег. № ********с уговорено отремонтиране на вреди в официален сервиз, доверен сервиз, експертна оценка при застрахователна сума от 32 500лв.

По делото са приети неоспорени от страните уведомление за щета , опис на претенция, писмо от 07.04.2016г., жалба от 15.04.2016г., съгласно които на 24.03.2016г. е подадено искане за обезщетяване на вреди по лек автомобил „Мерцедес с220”, рег.

№ ******, нов рег. № ********, като е посочено, че на 23.06.2016г. в гр. София на ул. „****************новострояща се сграда в гр. София срещу „Еленска механа” до строеж на жилищна сграда Е.Т. паркирал автомобила, и около 11,30ч. на 24.03.2016г. установил, че автомобил е със счупен десен фар, образувана е застрахователна щета № 10016030109443 за тези вреди, на 07.04.2016г. застрахователят е отказал плащане на обезщетение сочейки, че на

24.03.2016г. установил увреждания по десен фар на автомобила, но има несъответствие между посочен от застрахован механизъм и характер на уврежданията, не било възможно те да настъпят в паркирано състояние от удар от друго МПС, на 15.04.2016г. застрахован е оспорил този отказ.

Приета е проформа фактура издадена на 25.03.2016г. от Б.С.Р.”ООД наД.Т., сочеща, че цена на осветление А2048203639 е

2913,89лв.

Приет е неоспорен от страните договор за цесия от 30.06.2016г., носещ подпис за страните по него, съгласно койтоД.Т. е прехвърлил на „Д.Е.С.”ЕООД вземането си към ответника за плащане на застрахователно обезщетение по преписка по щета № 10016030109443 по договор за застраховка „Каско”, полица № 0306Х0105942/01.04.2015г лек автомобил „Мерцедес с220”, рег. № ******, нов рег. № ********ведно с принадлежностите на вземането.

Прието е уведомление от 30.06.2016г., носещо подпис заД.Т. до ответника, с което го уведомява, че е прехвърлил на д.е.С.”ЕООД вземането си срещу ответника за плащане на застрахователно обезщетение по преписка по щета № 10016030109443 по договор за застраховка „Каско”, полица № 0306Х0105942/01.04.2015г лек автомобил „Мерцедес с220”, рег. № ******, нов рег.

№ ********ведно с принадлежностите на вземането.

Съгласно чл. 14.8. вр. с т. 68 от приети по делото Общите условия не се изплаща обезщетение за вреди, които не съответстват на механизъм на причиняване на застрахователно обезщетение, като изключен застрахователен риск са вреди причинени от или в следствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застраховано МПС или застрахователно събитие.

Приети са снимки на автомобил, на който се вижда увреден преден десен фар.

Разпитан по делото св. П.Л.е заявил, че от

2008г. работи при ответника като главен експерт в отдел „Ликвидация и регрес”, правел огледи и ликвидация по щети, на ден по 10-15 огледа Заявил е, че през 2016г. извършил оглед на сив „Мерцедес”, било слънчев ден, през работно време, видял че е повреден десен фар – спукан, дълбоко увреден корпус на фар, детайлите около този фар не били повредени. Същият ден направил огледи на доста автомобили, не помнел дали е огледал Тойота, черен металик.

Разпитан по делото св. Е.Т. е заявил, че на 23.03.2016г. вероятно, не бил сигурен за дата, паркирал Мерцедес, рег. № *****на ул.

„Ем.Попдимитров” на ъгъла с друга улица срещу заведението „Еленска механа”, не забелязал да има ограничение за паркиране, паркирал на 2-3 м. преди ъгъла, успоредно на тротоара, не създал пречки на други автомобили да правят завой. Пред автомобила нямало други автомобили, нямало възможност да паркира друг автомобил отпред, защото щял да попадне на кръстовището. На сутринта установил, че фар на автомобил е счупен, обадил се на застрахователя да изпратят мобилна група, но те му казали да дойде в офиса да заведе щетата, защото автомобил е в движение и свидетелят така и направил. Отсреща имало строеж и затова свидетелят предположил, че е възможно тежкотоварен автомобил да е увредил Мерцедес. Занесъл на застрахователя и проформа фактура за щетата издадена от оторизиран сервиз, но застрахователят отказал плащане. Имало счупени стъкла от фара и ги занесъл на застрахователя.

Посочил е, че купил фар втора употреба за 1800лв.

С приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото на без да се запознае със свидетелски показания, е посочило, че счупен преден десен фар бил установен от застрахователя при огледа на автомобила по щетата, стойност на работи и части за отстраняването на процесните към дата на

ПТП била в размер на 2983,89лв. по цени на официален сервиз Б.С.Р.”ООД-представител на марката Мерцедес за България. Средна пазарна стойност за отстраняването на тези вреди била в размер на 2274,05лв. Посочило е, че към дата на увреждане автомобил е бил 4 г. и 8м. след въвеждане в експлоатация. Посочило е, че от снимките, направени по щетата се установява, че в долната част на стъклото на фара има следи от протриване, които не продължават върху съседните детайли – предна броня и преден десен калник, а би следвало да има такива ако причината е протриване. Процесното увреждане би могло да настъпи както в паркирано състояние на автомобила, така и при движението му с последващ удар в твърд предмет, включително и различен от друг автомобил. По делото нямало доказателства за механизъм, различен от посоченото от ищеца, доказателствата не позволявали конкретика, поради липса на свидетелски показания, очертаващия се механизъм бил увреждане в резултат на съприкосновение на фара с друг твърд предмет. Протриване с друг автомобил щяло да доведе до увреждания и по други детайли, но не можел да каже как е настъпила вредата.

Разпечатката съдържа 45 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41bcc12d-1653-40ad-a851-29fc5bed454c