Определение № 1020 от 08.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500657 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Разпореждане от 21.01.2025 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 458/21.01.2025 г. по ч.гр.д. № 592/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 3 302/ 10.01.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжник С. А. С., ЕГН – ********** досежно претендираните със заявлението вземания, основаващи се на Договор за кредит експресо № 875145450590 от 16.01.2019 г., съставляващи обезщетение за забава в размер на 354, 88 лв. за период на забава от 16.10.2022 г. до 14.12.2024 г. вкл. и в размер на 64,09 лв. за период от 15.12.2024 г. до 09.01.2025 г. вкл., т.е. до датата на депозиране на заявлението.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението и за тези вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от кредитор „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу кредитополучател С. А. С. Заявление по чл. 417 от ГПК с приложен към него документ по т. 2, с което се иска издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за следните вземания: 6 624, 90 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане, като претендираната сума съставлява цялата дължима се по договора за кредит главница на основание настъпила на 15.12.2024 г. предсрочна изискумост на кредита; 1 108, 35 лв. – договорна/възнаградителна лихва за период 16.10.2022 г. – 14.12.2024 г. / до датата на предсрочната изискуемост /; 354, 88 лв. – обезщетение за забава за период на забава от 16.10.2022 г. до 14.12.2024 г. / до датата на предсрочната изискуемост / ; 64, 09 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва 1 от датата на предсрочната изискуемост – 15.12.2024 г. до датата на депозиране на заявлението.

Представени са към заявлението Договора за кредит, извлечението от счетоводните книги, покана – уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

От същите се установява, че процесния договор - на който се основават вземанията, е за потребителски кредит, сключен е между длъжника С. и Сосиете Женерал ЕспресБанк АД, ЕИК 813071350, гр. Варна - чийто правоприемник е Банка ДСК ЕАД, по силата на този договор са предоставени кредитни средства в размер на 14 100 лв. при уговорена възнаградителна лихва в размер на 7,44% ГЛП, връщането е посредством месечни погасителни вноски с посочени размери и падежи съгласно Приложение № 1 – неразделна част от договора, средствата не са издължавани съгласно погасителния план и приетите Общи Условия / ОУ / на банката, налице са 26 бр. непогасени вноски – посочени в заявлението като падеж и размер и на обща стойност 6 335,01 лв., предвид неизпълнението банката се е възползвала от възможността по чл. 16.2 от ОУ да обяви кредита за предсрочно изискуем – уведомлението за което редовно връчено на длъжника на 15.12.2024 г. чрез ЧСИ рег. № 820.

За да постанови отказ по заявлението досежно вземанията за обезщетение за забава съдът е приел, че клаузите на Част I, т. 9.1 и т. 9.2 от договора - на които те се основават, предвиждат обезщетение за забава в размери над законната лихва, поради което е налице обоснована вероятност тези вземания на банката да се основават на неравноправни клаузи, с които се заобикаля забраната на чл. 33 ал. 2 от ЗПК.

Частният жалбоподател поддържа че изводите на съда по отказа са неправилни.

Настоява клаузата на т. 9.1 и 9.2 от Част I от облигацията да не е в противоречие с императивната норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като същата имала за цел да изясни на длъжниците, че възнаградителна лихва се дължи върху главниците и в случай на забава в плащането им, както и че освен тази възнаградителна лихва върху просрочените главници за срока на забавата се дължи и неустойка за забава в размер на 6 %. Така формулирана и договорена клаузата не противоречи на императивно установената забрана за начисляване на обезщетение за забава в размер над законната лихва.

Споделя се извода на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за нищожност на клаузата от ОУ, на която се основава вземането, съставляващо обезщетенията за забава за периодите до и след датата на предсрочната изискуемост.

Разпоредбата на т. 9.1, Част I от облигацията гласи, че върху просрочените погасителни вноски се начислява наказателна надбавка за забава в размер на 6 пункта над лихвения процент по т. 8 / договорената възнаградителна лихва / и общо лихвения процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 13,44%, а съгласно т.9.2 - този лихвен процент от 13,44 % се дължи върху цялата главница по кредита в случай на настъпване на предсрочна изискуемост за периода от датата на настъпването й до погасяването на главницата. Т.е. клаузата предвижда обезщетение за забава в размер над законната лихва, което е в противоречие с императивна материално правна норма – чл. 33 ал. 2 от ЗПК, и като така е нищожна – за което съдът – на основание чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК, следи служебно. Нищожната клауза не поражда действие – както изцяло, така и частично, поради което е без значение дали в случая това обезщетение се претендира в размер, ненадвишаващ законната лихва за периода на забавата – според противоречивите твърдения на заявителя за приложен от него лихвен процент за забавата, който не надвишавал законната лихва. Така претендираното обезщетение при липса на възведеното правопораждащо го основание / нищожност на клаузата /, не се дължи, като не следва да се присъжда и на невъзведено основание.

Предвид изложеното правилно е постановен отказ по заявлението за сумата 354, 88 2 лв., съставляваща обезщетение за забава за период на забава от 16.10.2022 г. до 14.12.2024 г. вкл. / т.е. до датата на предсрочната изискуемост / и в размер на 64,09 лв. за период от 15.12.2024 г. до 09.01.2025 г. вкл., т.е.от датата на предсрочната изискуемост до датата на депозиране на заявлението.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение жалбата на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Разпореждане от 21.01.2025 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 458/21.01.2025 г. по ч.гр.д. № 592/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 3 302/ 10.01.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжник С. А. С., ЕГН – ********** досежно претендираните със заявлението вземания, основаващи се на т.9.1 и т.9.2 от Част I от Договор за кредит експресо № 875145450590 от 16.01.2019 г., съставляващи обезщетение за забава в размер на 354, 88 лв. за период на забава от 16.10.2022 г. до 14.12.2024 г. вкл. и в размер на 64,09 лв. за период от 15.12.2024 г. до 09.01.2025 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3