Решение № 18560 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18560 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Н.АЛ.ИВ. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110127115 по описа за 2021 година

Ищецът "Т.С.“ ЕАД е предявил осъдителни искове срещу О. М. И. за сумата 556,34 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „О“, бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 40, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г.; сумата 97,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.- 20.04.2021г.; сумата 8,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. март 2018г.м. април 2019г.; сумата 2.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2018г.- 20.04.2021г.; Д. М. Л. за сумата 556,34 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „О“, бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 40, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г.; сумата 97,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.- 20.04.2021г.; сумата 8,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. март 2018г.- м. април 2019г.; сумата 2.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2018г.- 20.04.2021г.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не престирали насрещно и не заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ищецът развива съображения, че цената на топлинната енергия за процесния имот е начислена по прогнозни месечни вноски, 1 като след края на отчетния период дружеството, извършващо дялово разпределение в сградата- етажна собственост, в която се намира процесния имот- “Нелбо” ЕАД, изготвило изравнителни сметки, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Според ищеца, същият претърпял вреди от забавата на ответниците да платят цената на топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди О. М. И. за сумата 556,34 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „О“, бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 40, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г.; сумата 97,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.- 20.04.2021г.; сумата 8,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. март 2018г.- м. април 2019г.; сумата 2.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2018г.- 20.04.2021г.; Д. М. Л. за сумата 556,34 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „О“, бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 40, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г.; сумата 97,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.20.04.2021г.; сумата 8,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. март 2018г.- м. април 2019г.; сумата 2.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2018г.- 20.04.2021г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответницата Д. М. Л. е подала отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора са развити съображения, че през процесния период не е обитавала имота, който бил обитаван единствено от ответника О. И.. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът О. М. И. не е подал отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

От представения нотариален акт се установява, че на 24.07.2013г. Р. Л И. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 40, с административен адрес: гр. София, ж.к. “О”, ул. “100”, бл. ***, вх. Б, ет. 5, чрез правна сделка- продажба. На 24.09.2013г. Р. И. е подала заявление- декларация за откриване на партида за доставка на топлинна енергия.

През 2002г. е сключен договор между “Н” ООД и етажна собственост, намираща се на адрес гр. София, ж.к. “О”, ул. “100”, бл. ***, вх. Б, по силата на който етажната собственост възложила на посоченото дружество да извършва дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния имот. Посоченият договор е сключен въз основа на решение от 08.08.2002г. на Общото събрание на етажните собственици.

От представените от третото лице помагач писмени доказателства- изравнителни сметки, се установява, че за отчетния период 01.05.2017г.- 30.04.2018г. действително 2 доставената енергия е на стойност 474,61 лева; за отчетен период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. доставената енергия е на стойност 928,34 лева.

От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че през процесния период за имота е начислявана топлинна енергия за БГВ. Ответниците не са осигурили достъп за отчет на отчет на уредите за дялово разпределение, поради което за отчетния период 2017г./ 2018г. за имота е начислена топлинна енергия по разход от предходния период, а за отчетния период 2018г./ 2019г.- по разходна норма 140л./ денонощие за един потребител. Според вещото лице стойността на топлинната енергия за БГВ за периода м. май 2017г.- м. април 2019г. е 1402,90 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното от правна страна:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица- ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Конкретиката на случая сочи, че Р. Л. И. е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез правна сделка- продажба. Последната е починала на 04.11.2014г. и е оставила наследници по закона низходящите си от първа степен О. М. И. и Д. М. Л.. С оглед изложеното, ответниците са придобили правото на собственост върху имота по силата на наследствено правоприемство. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал.

3

2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

Неоснователни са доводите на ответницата Л., че имотът се ползва единствено от другия съсобственик. По въпросът кои правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката е постановено Тълкувателно решение № 2/ 2017 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1.

Съгласно даденото в същото разрешение собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на които ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . В Тълкувателното решение е посочено, че такъв договор може да бъде сключен например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот. Конкретиката на случая сочи, че партидата за процесния имот е Р. Л. И. (наследодател на ответниците), което обуславя извод, че в случая не са налице доказателства за сключен договор за идеалната част от имота, собственост на ответницата Д. Л., между ищеца и ответника О. М.. С оглед изложеното, обстоятелството кой е ползвал имота е ирелевантно.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач.

В конкретния случай се установява, че за процесният период е начислена единствено топлинна енергия за БГВ. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за топлинна енергия за БГВ на процесния имот са били изчислени правилно. Установеното нарушение, касателно начисляване на топлинна енергия за БГВ за отоплителен сезон 2017г./ 2018г. е довело до начисляване на топлинна енергия в по- малък размер, поради което не е довело до накърняване на правата на потребителя.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.

4

54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.