Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 24.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 12/2024
Вид
Решение № 60
Подписан
24.04.2024
В сила
28.03.2025
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000012 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от „Болгар Софт“ АД срещу Решение № 104/ 06.11.2023 г. по т.д. № 148/ 2022 г. по описа на ВТОС, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на „Саппиенс“ ООД сумата 2921.97 лв. – възнаграждение по договор за абонамент от 01.06.2022 г. по фактури № № 207/03.10.2022 г., 220/02.11.2022 г. и 232/12.12.2022 г. и сумата 37.80 лв. – неустойка по договора; сумата 50048.02 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на услуги от 01.06.2022 г. по фактури № № 201/08.09.2022 г., 213/07.10.2022 г. и 226/10.11.2022г. и сумата 1197.51 лв. – неустойка по договора, законната лихва върху горните суми от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, защото исковата молба изобщо не му била връчена и по този начин бил възпрепятстван да подаде отговор, като оспори представените доказателства и направи съответните възражения срещу иска, както и да заяви възражение за неподсъдност на спора на ВТОС предвид уговорката между страните споровете относно изпълнение на договора да се разрешават от компетентния съд в гр. София. Действията на съда нарушавали основните принципи, визирани в чл.5, чл.7, чл.8 и чл.10 ГПК, и пораждали съмнение в неговата безпристрастност. Актът бил необоснован, като съдът изложил бланкетни мотиви, без да анализира събраните по 1 делото доказателства, тяхното значение и взаимовръзка, при което не можело да се установи логическата закономерност на възприетите от него факти с крайните му изводи. Той изобщо не обсъдил наведените от дружеството доводи, явно приравнявайки липсата на подаден отговор на исковата молба на липса на възможност страната да оспори исковите претенции. Поддържа направените възражения за неточно и некачествено изпълнение на поетите договорни задължения и за неприемане на работата, като развива подробно съображенията си в тази насока. Излага, че изработеното от ищеца не съответства на изискванията на възложителя и не позволява използването му по предназначение, че тестването на продукта не означава ползване на същия, че разменената кореспонденция установява забележките, които дружеството е направило относно приемане на работата, като неподписването на приемопредавателния протокол и отказът да осчетоводи издадените от изпълнителя фактури се основавали именно на липсата на приемане на изработеното. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на ВТОС за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, а в случай, че бъде постановен акт по същество, то моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Саппиенс“ ООД със становище за нейната неоснователност. Сочи, че решението е съобразено със събраните по делото доказателства и е правилно. Претендира сторените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Жалбоподателят се позовава на допуснати от ВТОС процесуални нарушения, свързани с връчването на препис от исковата молба, които според него са съществени, защото са го лишили от правото да подаде отговор, да направи възражения, да оспори исковата претенция. Процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които могат да бъдат санирани от въззивната инстанция при направени от страната във въззивната й жалба оплаквания, не обуславят недопустимост на постановеното решение, а евентуално рефлектират върху правилността му. В случая, в първото по делото съдебно заседание на 06.10.2023 г.

„Болгар Софт“ АД е депозирало писмено становище по иска /л.175/, като е оспорило изцяло претенциите по основание и размер, изложило е, че абонаментно обслужване по договора никога не е било осъществявано, че ищецът не е предал изработен 2 лицензионен продукт, такъв не е приеман и не е използван от дружеството, защото предложеният не отговарял на изискванията му. Към становището си е приложило като доказателство електронна кореспонденция с ищеца. Неоснователни са изложените в това становище твърдения, че към този момент дружеството не е запознато „с детайли на исковата претенция“, поради ненадлежното връчване на книжата по делото, защото веднага след получаване на призовката за първото съдебно заседание първоначалният процесуален представител на дружеството адв. В. Й. от ВТАК е поискалa и получилa електронен достъп до делото – на 13.04.2023 г. Комуникацията между различните процесуални представители на ответника по делото или липсата на такава е проблем на самия упълномощител и не може да се отрази върху законосъобразността на извършено от съда процесуално действие. От датата на получения електронен достъп до датата на първото, насрочено за 11.05.2023 г. съдебно заседание, е имало достатъчно дълго време – два месеца – за запознаване и упражняване на съответните процесуални права в защита интересите на ответника. Вместо да заеме становище по същество на иска в това съдебно заседание, „Болгар Софт“ АД единствено е настоявал за възстановяване на срока за отговор с връчване на препис от исковата молба и доказателствата. Това заседание е отложено и соченото по-горе становище е заето в същинското първо съдебно заседание, проведено на 06.10.2023 г. /датата неправилно е посочена в протокола/. Както посочва и самият жалбоподател, неподаването на отговор не го лишава от процесуални права, свързани с неговата защита. Правото му да навежда правни доводи срещу основателността на иска и наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, се запазва, а преклузия настъпва само за изрично визирани в чл.133 ГПК процесуални действия и относно несвоевременно въведени чрез възражение релевантни за спора факти, както и по отношение на относимите към тях доказателства. В този смисъл са Решение № 67/ 06.07.2010 г. по т.д. № 898/ 2009 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 111/ 08.10.2010 г. по т.д. № 1068 / 2009 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 228/ 20.12.2010 г. по т.д. № 530 / 2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. В случая заведените от ответника оспорвания касаят твърдените от самия ищец обстоятелства, на които последният се позовава за исковата си претенция и доказването на които е в негова тежест.

ВТАС, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, с оглед събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, намира следното:

Безспорно е, че на 01.06.2022 г. между „Саппиенс“ ООД и „Болгар софт“ АД е сключен договор – „поръчка за услуги“ – с предмет услуги по имплементация /внедряване/ в организацията на клиента „Болгар софт“ АД на софтуерен продукт „Asset Insider”, базиран на Microsoft Power Platfortm. В договора е отразен обхватът на проекта и услугите, поръчани от дружеството; че проектът ще се реализира в три фази:

1. Анализ и дизайн; 2. Изпълнение; 3. Подготовка и стартиране с времева рамка на 3 отделните фази; посочена е отговорността на клиента за предоставяне на достъп до среда в неговите облачни пространства и работни среди, за отделяне на достатъчно време на екипа му за участие в работни срещи, обучителни сесии и тестове, за преглеждане и потвърждаване или предоставяне на обратна връзка по проекта, за извършване на тестови дейности на резултатите и функционалностите и предоставяне на обратна връзка; уговорена е процедура за приемане на работата – с протокол по шаблон – Приложение 1, който заедно с прилежащите му документи и файлове ще се изпраща по посочен от клиента в самия договор официален имейл и трябва да бъде одобрен или оспорен в рамките на 2 работни дни от получаването му и с обобщаване в отчет в края на месеца на отчетеното време по проекта от членовете на екипа за всяка дейност и задача, който също подлежи на одобрение в рамките на 2 работни дни от получаването му. В раздел 6 на договора е договорена цената на услугата – на база реално вложено време за имплементиране на продукта при дневна ставка 420 EUR/ човекоден, като е прогнозирана работа от 47 човекодни. Договорено е плащането да става в BGN по фактури, издавани на месечна база през първата работна седмица на следващия месец, в 5-дневен срок от получаване на фактурата, като в чл.6.9 е предвидена лихва от 1% месечно при забавяне на плащането за повече от 10 дни.

Освен този договор, на същата дата страните са сключили и абонаментен договор № SBS-220601-01 за предоставяне за срок от 1 г. на лицензирани облачни софтуерни продукти на Microsoft и на „Сапиенс“ ООД, които съгласно Приложение 1 са Microsoft Power Apps и Sappience Asset Insider – Industry при договорени ед. цени за брой активи и брой потребители. Видно от Приложение 1 стартовата дата на абонамента е 01.06.2022 г., като абонаментът включва освен продуктивна работна среда, също и лиценз за достъп до две непродуктивни среди с лимитиран брой потребители и активи за тестови цели. Съгласно чл.4 от договора дължимото възнаграждение е платимо в 5-дневен срок от получаване на фактурата, която се издава за текущия месец, и при забава на плащането за повече от 10 дни се дължи лихва от 1% месечно – чл.4 ал.5.

По признания на ищеца до м.08.2022 г. ответното дружество е изпълнило задълженията си, като е погасило начислените му с издадените фактури суми. Това обстоятелство е установено и от заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза, което посочва, че по договора за абонамент възнаграждение е заплатено за м.06., 07., 08. и 09., а по договора за имплементация са заплатени фактура № 178/ 12.07.2022 г. и фактура № 194/ 05.09.2022 г. Вещото лице е установило, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени шестте процесни и приети като доказателство по делото фактури, от които № 207/ 03.10.2022 г., № 220/ 02.11.2022 г. и № 232/ 07.12.2022 г. са по договора за абонамент и касаят м.10., 11. и 12.2022 г., а № 201/ 08.09.2022 г., № 213/ 07.10.2022 г. и № 226/ 10.11.2022 г. са по договора за имплементация и касаят възнаграждение за услуги за м.08., 09. и 10. В счетоводството 4 на ответника не са отразени тези фактури с изключение на № 201/ 08.09.2022 г., по която ищецът признава, че е реализирано частично плащане в размер на сумата 13 000 лв. и е останал неиздължен остатък 23 408.38 лв. От представената по делото неоспорена от страните ел. кореспонденция между двете дружества се установява, че в изпълнение на договореностите ищецът чрез координатора на проекта П. П. е изпратил месечни отчети /л.61, л.63 и л. 65 от делото/ за извършената през м.08., 09. и 10. работа, в които са отразени извършените дейности, обобщен е прогресът на задачите, вписани са коментарите и допълнителни обстоятелства. Отчетите са изпратени заедно с протоколи за приемането на работата, като на клиента е указано, че ако не одобри или отхвърли отчета в рамките на 2 работни дни, той се счита за приет, което указание съответства на уговорката в договора. Не са ангажирани доказателства в този срок да са постъпили възражения. От разменената кореспонденция се установява, че по договора за имплементация е работено до 06.10.2022 г., когато съгласно имейл на ищеца от 10.11.2022 г. екипът на ответника устно е информирал, че желае работата по проекта да бъде преустановена. В периода м.07. и м.08. ответникът чрез служителя си П. К. е комуникирал с П. П., като е изисквал допълнителни функционалности на програмния продукт, за да съответства на дейността на дружеството, както и разяснения по включени опции, които са дадени от ищеца. В имейл от 05.07.2022 г. К. е посочил, че макар да има някои забележки, смята файла за „изключително професионално и внимателно направен“, в имейл от 25.08.22 г. е заявил: