Определение № 6 от 06.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Смолян, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. С. като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500642 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

С Определение № 439/10.11.2025 г. по ч. гр. д. № 408/2025 г.

Мадански районен съд е обезсилил Заповед за изпълнение рег. № 200/17.08.2025 г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в полза на „Макроадванс“ АД, в частта, с която е разпоредено длъжниците Щ. Р. Ш. и Н. Р. А. да заплатят на „Макроадванс“ АД посочените суми, както и е прекратено производството по ч. гр. д. № 408/2025 г. по описа на РС – Мадан по отношение на длъжниците Щ. Р. Ш. и Н. Р. А..

Със същото определение „Макроадванс“ АД е осъден да заплати на Щ. Р. Ш. и Н. Р. А. направените по делото разноски в общ размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Това определение в частта относно присъдените разноски се обжалва от заявителя „Макроадванс“ АД, чрез юриск. К. Г., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се в частната жалба, че на длъжника в заповедното производство не се дължат разноски. Сочи се, че длъжникът може да попълни и сам формуляра за възражение, което не се мотивира. Прави се позовава на характера на заповедното производство, като в първоначалната фаза няма процесуален спор и не се води състезание между страните. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 79 от ГПК.

В частната жалба се прави позоваване на т. 12 от ТР № 4/2013 г., според която отговорността за разноските в заповедното производство се разпределя само в исковия процес.

При условията на евентуалност се твърди, че разноските следва да бъдат определени под минимума на НМРАВ, който размер не е задължителен 1 за съдилищата.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо това да се постанови отхвърляне на искането за присъждане на разноски в полза на длъжниците; при условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.

В срок е депозиран писмен отговор н частната жалба от длъжниците Щ. Р. Ш. и Н. Р. А., чрез адв. В. С., в който се излагат доводи за правото на достъп до адвокат и правна помощ на всяко лице. Твърди се, че в случая лицата са неграмотни, поради което на по-силно основание имат нужда от правна помощ. Излагат се също доводи, че в случая определения размер на адвокатско възнаграждение е наполовина на минимума в НМРАВ, тъй като се касае за две лица.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По ч. гр. д. № 408/2025 г. е издадена Заповед за изпълнение рег. № 200/17.08.2025 г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Мкроадванс“ АД срещу длъжниците Иван Р. Шолев, Щ. Р. Ш. и Н. Р. А. за посочените в заповедта суми.

В законноустановения срок е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от длъжниците Щ. Р. Ш. и Н. Р. А.. С Разпореждане рег. № 757/02.10.2025 г. съдът е указал на заявителя да преди иск относно вземанията си срещу длъжниците Щ. Р. Ш. и Н. Р. А., който иск не е предявен, което обстоятелство не се оспорва от частния жалбоподател и същият не обжалва определението в частта, с която на основание чл. 415 ал. 4 от ГПК заповедта за изпълнение спрямо Щ. Р. Ш. и Н. Р. А. е обезсилена.

На основание чл. 78 ал. 4 от ГПК поради обезсилване на заповедта районният съд е осъдил заявителя да заплати в полза на Щ. Р. Ш. и Н. Р. А. направените в това производство разноски – общо за двамата в размер на 400 лева з адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция намира определението в обжалваната част з законосъобразно и обосновано.

Безспорно е, че заповедното производство е подчинено на общо основание на правилата за разноски в гражданския процес, по силата на който в чл. 7, ал. 4 от ГПК е уредено, че ответната страна има право на разноски при прекратяване на делото. По делото е обезсилена заповедта за изпълнение и производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното поведение на длъжниците, а с поведението на заявителя, който в конкретния случай не е провел производство по иск с правно основание чл.

422 от ГПК. Като неизправна страна, която е довела с действията си до 2 неоснователно въвличане на длъжниците в заповедното производство, заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските.

Вярно е, че длъжникът в заповедното производство може да извърши действията по предявяване на възражението лично, без да ползва правна помощ, като за негово улеснение заедно със заповедта му се връчва и образец за възражение, което може да попълни, подпише и подаде по делото, без да е необходимо да го обосновава по какъвто и да е начин. Това обаче не означава, че той няма право да потърси и ползва правна помощ за това. В случай, че длъжникът е ползвал такава правна помощ и е сторил разноски за нея, приложение следва да намери общата разпоредба на чл. 78 от ГПК, даваща право на ответника (в случая – длъжника) да иска заплащане на сторените от него деловодни разноски при наличие на основанията за това, доколкото защитата на длъжника в заповедното производство се реализира именно посредством предявяване на възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК.

Доколкото по отношение на сумите, за които не е предявен установителен иск по чл. 415 ал. 1 от ГПК, обжалваното определение се явява приключващ акт, заповедният съд своевременно се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. Тъй като по отношението двамата длъжници няма да бъде развито исково производство, неоснователно е позоваването в частната жалба на ТР № 4/2013 г.

Така присъденото адвокатско възнаграждение е значително под минимума по НМРАВ, тъй като касае двама длъжници, поради което е неоснователно искането за намаляването му.

Предвид гореизложеното определението в обжалваната част като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Тъй като настоящото производство е по спор за дължимост на направени разноски, разноски пред настоящата инстанция не следва да се присъждат.

/Определение № 345/21.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2664/2015 г. на ІV г.о. на ВКС/.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 439/10.11.2025 г. по ч. гр. д.

№ 408/20256 г. на Мадански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Смолян, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. С. като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500642 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

С Определение № 439/10.11.2025 г. по ч. гр. д. № 408/2025 г.

Мадански районен съд е обезсилил Заповед за изпълнение рег. № 200/17.08.2025 г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в полза на „Макроадванс“ АД, в частта, с която е разпоредено длъжниците Щ. Р. Ш. и Н. Р. А. да заплатят на „Макроадванс“ АД посочените суми, както и е прекратено производството по ч. гр. д. № 408/2025 г. по описа на РС – Мадан по отношение на длъжниците Щ. Р. Ш. и Н. Р. А..

Със същото определение „Макроадванс“ АД е осъден да заплати на Щ. Р. Ш. и Н. Р. А. направените по делото разноски в общ размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Това определение в частта относно присъдените разноски се обжалва от заявителя „Макроадванс“ АД, чрез юриск. К. Г., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се в частната жалба, че на длъжника в заповедното производство не се дължат разноски. Сочи се, че длъжникът може да попълни и сам формуляра за възражение, което не се мотивира. Прави се позовава на характера на заповедното производство, като в първоначалната фаза няма процесуален спор и не се води състезание между страните. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 79 от ГПК.

В частната жалба се прави позоваване на т. 12 от ТР № 4/2013 г., според която отговорността за разноските в заповедното производство се разпределя само в исковия процес.

При условията на евентуалност се твърди, че разноските следва да бъдат определени под минимума на НМРАВ, който размер не е задължителен 1 за съдилищата.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо това да се постанови отхвърляне на искането за присъждане на разноски в полза на длъжниците; при условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.

В срок е депозиран писмен отговор н частната жалба от длъжниците Щ. Р. Ш. и Н. Р. А., чрез адв. В. С., в който се излагат доводи за правото на достъп до адвокат и правна помощ на всяко лице. Твърди се, че в случая лицата са неграмотни, поради което на по-силно основание имат нужда от правна помощ. Излагат се също доводи, че в случая определения размер на адвокатско възнаграждение е наполовина на минимума в НМРАВ, тъй като се касае за две лица.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По ч. гр. д. № 408/2025 г. е издадена Заповед за изпълнение рег. № 200/17.08.2025 г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Мкроадванс“ АД срещу длъжниците Иван Р. Шолев, Щ. Р. Ш. и Н. Р. А. за посочените в заповедта суми.