Решение № 1601 от 28.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. Варна, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20213100501788 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, гр. Варна, срещу решение №261646/17.05.2021г., постановено по гр.д. № 14751/2020 г. на ВРС, в частта, с която предявените от въззивника срещу В. Б. Д., ЕГН **********, ******, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени за сумата от 187,10 лв., представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в с. Тополи, ул.“Николай Христов“ № 10 за периода от 04.10.2019г. до 24.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 6,39 лв., във връзка с която доставка са издадени 10 броя фактури за времето от 01.10.2019г. до 25.06.2020г., както следва:

1

1./ № **********/11.10.2019г. за отчетен период от 03.09.2019г. до 01.10.2019г. в размер на 3, 11 лв. за 0, 00 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 20 лв. за времето от 10.11.2019г. до 30.08.2020г.;

2./ № 1151737916/11.11.2019г. за отчетен период от 03.10.2019г. до 08.

11.2019г. в размер на 27, 85 лв. за 9 куб.м. и обезщетение за забава от 1, 55 лв. за времето от 11.12.2019г. до 30.08.2020г.;

3./ № 1151900319/09.12.2019г. за отчетен период от 08.11.2019г. до 06.12.2019г. в размер на 15, 48 лв. за 5 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 74 лв. за времето от 08.01.2020г. до 30.08.2020г.;

4./ № **********/09.01.2020г. за отчетен период от 06.12.2019г. до 07.01.2020г. в размер на 21, 82 лв. за 7 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 86 лв. за времето от 08.02.2020г. до 30.08.2020г.;

5./ № 1152131476/27.01.2020г. за отчетен период от 07.01.2020г. до 22.01.2020г. в размер на 6, 42 лв. за 2 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 22 лв. за времето от 26.02.2020г. до 30.08.2020г.;

6./ № 1152183953/06.02.2020г. за отчетен период от 22.01.2020г. до 05.02.2020г. в размер на 12, 85 лв. за 4 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 41 лв. за времето от 07.03.2020г. до 30.08.2020г.;

7./ № 1152424943/23.03.2020г. за отчетен период от 05.02.2020г. до 20.03.2020г. в размер на 32, 12 лв. за 10 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 96 лв. за времето от 22.04.2020г. до 30.08.2020г.;

8./ № 1152577495/23.04.2020г. за отчетен период от 20.03.2020г. до 21.04.2020г. в размер на 32, 12 лв. за 10 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 88 лв. за времето от 23.05.2020г. до 30.08.2020г.;

9./ № 1152763672/29.05.2020г. за отчетен период от 21.04.2020г. до 27.05.2020г. в размер на 28, 91 лв. за 9 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 51 лв. за времето от 28.06.2020г. до 30.08.2020г.;

10./ № 1152901551/25.06.2020г. за отчетен период от 27.05.2020г. до 24.06.2020г. в размер на 6, 42 лв. за 2 куб.м. и обезщетение за забава от 0, 06 лв. за времето от 25.07.2020г. до 30.08.2020г., за които суми е издадена 2 заповед № 4791/04.09.2020г. по ч.гр.д. № 10967/2020г. на ВРС.

В жалбата се поддържат доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Въззивникът счита реалната консумация на процесното количество вода до крайно (последно) показание от 58 куб.м. към 24.06.2020г. за доказана от представения КП №1-66НП от 04.06.2020г., в който е отразено показанието на водомера - 57 куб.м., отчетено в присъствието на свидетел. На 03.10.2019г. в имота е монтиран нов индивидуален водомер с модул за дистанционен отчет, видно от съставения двустранен констативен протокол №1000378450/03.10.2019г., след който момент показанията на водомера са отчитани с електронен карнет (таблет) при условията на чл.23, ал.4 от ОУ и подпис на потребителя не се изисква.

Показанията на водомера от този момент се установяват от представения опис на отчети от таблет, в който в графа „вид отчет“ е посочено дистанционно отчитане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в които поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалваната част.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД за приемане на установено, че В. Б. Д., ЕГН ********** дължи сумата от 1 354,86 лв., представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в с. Тополи, ул.“Николай Христов“ № 10 за периода от 04.07.2017г. до 24.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 184,89 лв. за периода от 03.09.2017г. до 30.08.2020г., във връзка с която доставка са издадени 14 броя фактури за времето от 03.08.2017г. до 25.06.2020г., за които суми е издадена заповед № 4791/04.09.2020г. по ч.гр.д. № 10967/2020г. на ВРС.

Ищецът твърди, че e предоставял ВиК услуги в имота на ответника, които последният не е заплащал в сроковете предвидени в ОУ за 3 предоставянето на ВиК услуги. Показанията в обекта са отчетени чрез хартиени карнети за периода от 04.07.2017г. до 01.09.2017г., а за времето от 05.02.2019г. до 03.10.2019г., чрез електронен карнет. За периода след 03.10.2019г. отчетът на водомера се извършва дистанционно след монтирането на водомер с дистанционен отчет. Използването на електронен карнет (таблет) при отчитане на водомерите на потребителите е предвидено в чл.23, ал .4 от ОУ. Използването на водомери с дистанционен отчет е предвидено в чл.18 от ОУ. С оглед неизпълнението на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение, поради което претендира за съдебно установяване на вземанията си.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да има качество на потребител по смисъла на ОУ на ВиК оператора и да е титуляр на откритата за имота партида. Поддържа, че водоподаването в имота е било преустановено за времето от 02.10.2017г. до 03.10.2019г., а след възстановяването му и поставяне на нов водомер е начислена сумата от 510, 65 лв. само за един ден.

В о.с.з. ищецът чрез процесуалния си представител уточнява, че водоподаването в имота е спряно поради неплащане на 26.04.2018г., чрез пломбиране на спирателния кран и не е възстановявано от дружеството, но след отчет е установена консумация на вода, която е разходвана вследствие нерегламентирано възстановяване на водоподаването чрез скъсване на поставената пломба.

С първоинстанционното решение предявеният иск е уважен частично за периода от 04.07.2017г. до 01.10.2019г. за ½ от претендираните стойности, като за разликата до пълния размер за този период, както и за периода 04.10.2019г. – 26.06.2020г. изцяло, исковете са отхвърлени като неоснователни. Решението е обжалвано само в частта относно главниците за периода 04.10.2019г. – 26.06.2020г. и лихвите върху тях, а в останалата част е влязло в сила.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

4

Видно от представената справка от СВ – Варна ответникът В.Д. е придобил от Васил Пандов Василев ½ идеална част от правото на собственост върху жилищна сграда, състояща се от приземен и първи етаж в УПИ XVII – 436, находящ се в с. Тополи, ул.”Николай Христов” № 10 чрез договор за замяна от 23.10.2014г.

По делото е приобщен карнетен лист на абонат № 1149875, за адрес на потребление: с. Тополи, ул.”Н. Христов” № 10, с титуляр на партидата Васил Пандов Василев. От същия е видно, че за периода от 02.02.2017 г. до 05.09.2017 г., когато е последният положен от абоната подпис, са отбелязани като потребени общо 115 куб. м. За периода 02.10.2017г. – 02.01.2019г. са отчитани нулеви показания с отбелязване, че водоподаването е спряно.

На 26.04.2018г. служител на В и К оператора е съставил констативен протокол, удостоверяващ преустановяване предоставянето на В и К услуги в обекта, поради неплащане в срок на задълженията към дружеството.

На 03.10.2019г. в обекта е извършен демонтаж на водомер № 7967 с показание от 750 куб.м. и е монтиран водомер №036517 с нулеви показания и с модул за дистанционен отчет №9270323. Констативният протокол е подписан от Васил Василев, лице, осигурило достъп до водомера.

При демонтажа на водомер №036517, извършен с Констативен протокол от 04.06.2020г. са отчетени показания от 57 куб.м. Констативният протокол е подписан от свидетел.

Изложената хронология е намерила съответно отражение в опис на отчети на абонат № 1149875 от таблет, модул, самоотчет, в която са отразени данни от отчитания на средството за търговско измерване за времето от 06.02.2019г. до 26.02.2021г. За вид отчет инкасаторът е отбелязал както следва: на дата 03.04.2019г. реален отчет 165 кум м. (487 – 652), за периода 05.06.2019г. – 05.09.2019г. неотчетен, на 04.10.2019г. реален отчет 97 куб.м.

(652-749), а считано от 11.11.2019г. е посочено отчет с модул №92703233 с крайно показание към 25.06.2020г. от 58 куб.м.

От заключението на изслушаната в първата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че общият сбор от месечните 5 задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1149875 за периода от 04.07.2017г. до 26.06.2020г. е 1354.86 лв. Общата сума на лихвите към 30.08.2020г. върху задълженията е 184.89 лв. До 02.10.2017г. е извършван отчет с хартиен карнет, след 05.02.2019г. е започнал отчет на водомера чрез електронен карнет (таблет), а от 03.10.2019г. отчитането е дистанционно.

Посочени са стойности на начислените количества изразходена вода по всяка фактура поотделно, като се констатира съответствие с отчетените показания по карнетния лист, констативните протоколи и описа от дистанционен отчет.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото от длъжника възражение, поради което се явява процесуално допустим.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество – въззивник в настоящото производство, е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност.

По делото не е спорно, че процесният имот е водоснабден и 6 присъединен към канализационната мрежа. Установява се, че считано от 23.10.2014г. ответникът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот, за който е открита партидата, поради което по силата на чл.3 от Наредба 4/14.09.2004г. и чл.2 от ОУ има качеството на потребител на ВиК услуги. Облигационното правоотношение по доставка на ВиК услуги възниква с придобиване на собствеността, независимо дали абонатът е изпълнил задължението си да уведоми ВиК оператора за промяната. В този смисъл фактът, че титуляр на партидата е праводателят на ищеца, не го освобождава от задълженията му по договора.