Определение № 15095 от 21.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15095 гр. С., 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110116769 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „О.П.“ № 71, ет. 2, ап. 5 срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с адрес: гр. С., ул. „А. I“ № 5, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 789,52 евро (3 500 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болка, страдания, уронване на честта и достойнството/ вследствие на нанесени на ищеца при задържането му на 02.09.2020 г. побой и телесни повреди, както и унизително отношение от служители на СДВР, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 02.09.2020 г. до окончателното плащане.

С Решение № 4354/10.02.2025 г. на Административен съд С. – град (АССГ), I отделение, 45 състав, постановено по адм.д. № 1634/2024 г., производството по делото е прекратено по отношение на предявения от Д. Т. П. срещу СДВР иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. За да прекрати производството АССГ е приел, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от деликт, и доколкото административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за обезщетения за вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, АССГ не е родово компетентен да се произнесе по предявения иск.

С Разпореждане № 92208/11.06.2025 г., настоящия съдебен състав е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи нова поправена искова молба, подписана от ищеца, в която изрично да посочи собствените си три имена, ЕГН и адрес, както и трите имена и адрес за призоваване на ответника; да формулира надлежен петитум с отправено конкретно искане до съда, като изложи подборно обстоятелствата, на които се основава искането му; да посочи цена на иска, ако той е оценяем; да посочи банкова сметка или друг начин на плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК; да представи препис от поправената искова молба, ведно с препис от приложенията за връчване на ответника; да представи документ за внесена държавна такса за всеки от предявените искове в размер, определен съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Подадена е поправена искова молба от ищеца, в която той отново сочи, че на 1

02.09.2020 г. между 19:30 ч. и 22:30 ч. се намирал в гр. С., в близост до фонтана на площад „А.Б.“, между сградата, в която се помещава Президентът на Република България и сградата на Националния археологически институт. Около 22:30 ч. била проведена полицейски акция под ръководството на СДВР, при която изведнъж кордонът на полицията тръгнал напред побързо и служителите на реда започнали да блъскат и бият хората без причина. Ищецът бил принудително задържан от полицейски служители на отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, които го съборили на земята и започнали да го бият безпричинно.

Впоследствие ищецът бил отведен от служители на СДВР в Пето Районно управление, без да му бъде обяснено защо е задържан, кои разпоредби на закона е нарушил или какви незаконосъобразни действия и/или бездействия е извършил. Твърди, че в арестното помещение бил съблечен гол, въпреки че вече бил проверен за държането на забранени предмети, и това не било необходимо. Поддържа, че служителите на СДВР са му нанесли множество телесни повреди по време на задържането (буквално бил бит) , с което му причинили значителни неимуществени вреди. Имплицитно излага твърдения, че СГС и ВКС са го признали за невиновен за нанасянето на лека телесна повреда на полицай, тъй като от пряко предаване на БТВ било установено, че по време на нанасяне на удара с паве, ищецът вече е бил арестуван.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба намира следното:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Уредбата на така прогласения принцип се съдържа в ЗОДОВ, който разграничава отговорността на два вида отговорност за дейност на администрацията (чл. 1) и отговорност за дейност на правозащитни органи (чл. 2). Отговорността по ЗОДОВ е специална, като в случай, че се твърдят действия, които изрично не попадат в обхвата на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността следва да се реализира по общия ред на чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Полицейските органи са натоварени с провеждането на държавната политика в областта на опазването на обществения ред и сигурност (чл. 2 от ЗМВР), т.е. това е упражняване на държавна власт - изпълнителна, което по правното си естество е проява на административна дейност. Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР предписва, че при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само, когато това е абсолютно необходимо и са изброени в десет пункта предпоставките за това.

Същевременно, искът следва да бъде квалифициран по чл. 2, ал. 1, т. 1, респективно т.

3 ЗОДОВ и се разглежда пред гражданския съд и по реда на ГПК, когато в исковата молба се твърди, че неимуществените вреди имат за причина незаконна мярка за неотклонение "задържане под стража" или незаконно обвинение в престъпление, последвали издадената заповед по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и действията на полицейските служители по задържането на лицето. Само тогава обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконните действия на полицейските органи, а се определя по справедливост от гражданския съд по реда на ГПК. (в този смисъл Определение № 56/17.05.2018 г. на ВКС и ВАС по гр.д. № 57/2018 г., 5-членен състав, ГК; Определение № 11/27.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 51/2019 г., 5-членен състав, ГК).

В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за вреди, настъпили вследствие на нанесен без причина побой при задържане от полицейските органи и унизително отношение в помещението на ареста, т.е. претендират се вреди от действия на органи на 2 изпълнителната власт. В исковата молба и поправената искова молба не са изложени твърдения, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял вреди.

Поради това, съдът намира, че така описаните в исковата молба действия на полицейските органи съставляват "административна дейност", поради което приложим е чл.

1, ал. 1 ЗОДОВ, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Поради изложеното, спорът е подведомствен на административните съдилища.

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. С оглед на така цитираната разпоредба и изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че компетентен да разгледа делото е АССГ.

Същевременно, е допустимо спор за подсъдност да се повдигне и след повторна размяна на книжа по делото. /в този смисъл Определение № 15/09.06.2025 г. по а.д. № 15/2025 г. на ВКС и ВАС, 5-членен състав и Определение № 1714/03.04.2025 г. по адм.д. № 1990/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, III състав/.

Следователно, в случая са налице предпоставките на чл. 135, ал. 5 АПК, във вр. чл. 15 ГПК за повдигане на спор за подсъдност между СРС и АССГ.

Водим от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16769/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Софийски районен съд и

Административен съд – С.-град на основание чл. 135, ал. 5 АПК.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО чрез Върховия касационен съд на състав по чл. 135, ал. 5 АПК за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от определението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3