Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24808 от 14.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42284/2022
Вид
Определение № 24808
Подписан
14.07.2023
В сила
14.07.2023
Състав
Теодора Ангелова Карабашева

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24808 гр. София, 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.А.К. като разгледа докладваното от Т.А.К. Гражданско дело № 20221110142284 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на проф.А. Х. С., с ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к.“Бъкстон”, **** чрез: адв. М. Х. П., с адрес за връчване на съобщения и книжа: гр.София, ул.*** против С. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Кюстендил, ул. ***

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът излага, че искът е изначално недопустим. Оспорва исковата претенция по основание и по размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че към момента на подаване на настоящия иск от 13.12.2021г. заемал длъжност министър на здравеопазването на Република България по силата на Решение за избиране на Министерски съвет на Република България на Народно събрание, обнародвано в Държавен вестник; брой: 106, от дата 15.12.2021 г., стр.2, официален раздел. Твърди, че на 13.07.2022г. в предаването на телевизия bTV 1

/БиТиВи/ “Тази сутрин”, от 08:28 до 08:41 било извършено интервю „на живо“, с ответника д-р С. К. по повод неговото освобождаване като изпълнителен директор на "Университетска Специализирана Болница за Активно Лечение по Онкология" ЕАД, гр. София. В интервюто той изложил своето мнение за причините за освобождава си, като в различни моменти дал своята оценка за действия, както на министерството, така и на ищеца като министър. В 08:34 часа или 07:19 минута от интервюто д-р Ст. К. заявил: „Тежки, тежки зависимости показва министъра на здравеопазването от фармацевтичната индустрия. И това не е само случая, който сега казвам. Имам доказателства.“ Ответникът разказал, че директорът на дружеството, което загубило конкурса, към настоящия момент бил заместник-министър на здравеопазването и дори замествала министъра, която била в годишен отпуск. В интервюто имало уточняващ въпрос от водещия, че твърденията за зависимост били по-скоро свързани със заместник-министъра, но д-р К. казал, че „самият министър има тежки зависимости“, което изказване било направено в 08:35, на 08:00 минута от интервюто.

Ищецът излага, че в 09:20 на същия ден на сайта на btv /БиТиВи/ Новините, на следния интернет адрес - https://btvnovinite.bg/predavania/tazi- sutrin/nvolnenijat-d-rkonstantinov-zdravnijat-ministar-ima-tezhki-fmansovi zavisimosti.html била качена статия със заглавие: „Уволненият д-р К.: Здравният министър има тежки зависимости от фармацевтичният сектор“. След интервюто ищецът започнал да получава множество запитвания от колеги и журналисти за коментар на направеното твърдение, като по това време бил в годишния си отпуск и всичко това довело до силен стрес, болка и страдание от накърняване на доброто му име в обществото, тъй като новината се била разпространила мълниеносно и нанесла сериозни щети на професионалната и личната му репутация.

Сочи, че правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация не било абсолютно и не бивало с такива изказвания да се накърняват права или законни интереси на друг. Съгласно легалната дефиниция на чл. 147, ал. 1 и, ал. 2 НК клеветата можело да бъде определена като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване другиму на неизвършено от него престъпление. В настоящия случай ответникът в интервю в едно от най-гледаните предавания „Тази сутрин“, в централната част на предаването по телевизията с най-висок рейтинг в този часови пояс, разпространявал твърдения, които явно накърнили, както професионалната, така и личната репутация на проф. С.. От думите му следвал извод, че според твърдението на ответника министърът бил потенциален извършител на престъпления, описани в Наказателния кодекс като подкуп, търговия с влияние, безстопанственост и такива на извършване или неизвършване на действия на длъжностно лице, които му се следват по закон поради зависимост от частноправни субекти в тяхна полза. Поддържа, че д-р К. изрично заявил, че в изказването си имал предвид министъра и, то за други случаи, 2 за които имал доказателства, от което оставало мнението, че министърът на здравеопазването взимал своите решения, подчинен на фармацевтични дружества, които целели да ощетят държавните болнични заведения.

Твърди, че в случая не ставало дума за изразяване на оценка и лично мнение за действията на ищеца, а ответникът съзнателно отправял обвинения за незаконосъобразни действия на министъра, което било много ярка атака срещу личността на министъра на здравеопазването, тъй като думите съдържали клеветнически твърдения за зависимост на министъра на здравеопазването от дружества, които сключвали договори с лечебните заведения, върху които тя упражнявала контрол.

Излага, че в разглеждания случай били налице две увреждащи действия /едно телевизионно предаване и статия в сайта на медията/ и за две клеветнически твърдения, вследствие на които ищцата била претърпяла стрес и психически дискомфорт от публично разпространеното позорно и невярно твърдение, получила десетки позвънявания и текстови съобщения във връзка с направените твърдения от д-р К. по време на своя годишен отпуск - информация, която била известна на ответника.

Ищцата твърди, че изпитала чувство на притеснение, безсилие и омерзение, голям стрес и унижение вследствие посочените изрази и твърдения, засягащи честта, достойнството и доброто ѝ име.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди С. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Кюстендил, ул. ***да заплати на проф.А. Х. С., с ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к.“Бъкстон”, **** сумата от 15 000лв.

/петнадесет хиляди лева/ представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, състоящи се в изпитан стрес, продължителни притеснения и унижения, влошаване на общото здравословно състояние, сериозно накърняване на личното и професионалното достойнство и авторитет, вследствие на клеветнически твърдения, направени в предаването „Тази сутрин“, излъчено по БТВ на 13.07.2022г. в периода от 08:28 часа до 08:41 часа, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящия иск до датата на окончателното плащане на присъденото обезщетение.

Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция на ищеца по основание и размер. Твърди, че предявеният иск бил недопустим, тъй като клеветата представлява престъпление по смисъла на НК и се разглежда пред наказателния съд, а не гражданския такъв.

Сочи, че субективната преценка на ищцата за самата нея не е еднозначна, защото в публичното пространство имало много статии, интервюта и публично изнесени данни, сочещи и навеждащи на обратното, цитирайки статии в тази насока. Изтъква, че цитираните думи били изопачени и извадени от контекстна на цялото интервю, тъй 3 като ответникът само изразил позицията си за незаконното му уволнение от ищцата няколко дни по-рано, посочвайки причината, която според него е довела до този резултат. Изтъква, че процесният случай касаел заместник-министъра на здравеопазването, а връзката между министър и негов заместник била естествена.

Поддържа, че ищцата е можела да опровергае цитираните „обидни и клеветнически твърдения“ по всяко време, което не било сторено. Намира претендираният размер за прекомерен и изтъква, че политиците трябвало да са потолерантни към изказвани мнения за тяхната работа.

Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна изцяло.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на общия исков процес следните искови претенции:

- по иска за сумата от 15 000 лева - представляваща стойност за нанесени неимуществени вреди на ищеца от ответника - правната квалификация е чл.45 от ЗЗД;

- по иска за изтекла лихва за забава върху главницата – правната квалификация е чл. чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По предявения иск за непозволено увреждане и предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вредите, техният вид и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат

Ответникът носи доказателствената тежест да обори презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По доказателствените искания:

По исканията да се приложат като доказателства по делото, приложените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, съдът приема същите за относими и допустими, поради което и същите следва да бъдат уважени и приложени като доказателства по делото.

По доказателствените искания на ищеца да се изиска запис на излъченото с д-р К. интервю, излъчено на 13.07.2022г. в 08:28 часа в предаването „Тази сутрин“, за допускане на съдебно-техническа и съдебно-психологична експертиза, както и за 4 допускането до разпит на трима свидетели съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА като писмени доказателства – представените такива с исковата молба и отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по доказателствените искания на ищеца да се изиска запис на излъченото с д-р К. интервю, излъчено на 13.07.2022г. в 08:28 часа в предаването „Тази сутрин“, за допускане на съдебно-техническа и съдебнопсихологична експертиза, както и за допускането до разпит на трима свидетели съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.