Решение № 738 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Филип Владимиров

Дора Михайлова при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002103516 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато Решение № 91 от 17.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 469/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, в която Решение № 443 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 16/2022 г. на Окръжен съд – Плевен, поправено с Решение № 479/09.11.2022 г., е потвърдено в частта, в която на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД е прогласен за нищожен договор за покупко-продажба от 18.07.2019 г. на 5/6 ид. ч. от правото на собственост върху следните недвижими имоти, а именно: апартамент № .. от 92,51 кв. м., с идентификатор ..., намиращ се в сграда с административен адрес [населено място], [улица], вх. . и .., с принадлежащото му избено помещение № .. от 7,56 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; както и гараж № .. с идентификатор ... от 16,19 кв. м., намиращ се на същия адрес; оформен с нотариален акт № ../18.07.2019 г., на нотариус от района на Плевенския районен съд, с който Н. Н. Х., починал в хода на процеса, продължил с участието на наследника му по закон Н.

П. Н., и М. Д. Х. са продали на своя син Д. Н. Н. по време на брака му с И. К. Т. посочените имоти.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, както и че е необосновано. Касаторите Д. Н. Н. и И. К. Т. твърдят, че, за да уважи предявения иск, въззивният съд се е ограничил единствено до простото сравнение на уговорените насрещни 1 престации с пазарната стойност на имотите, предмет на сделката, без да отчете факта, че прехвърлителите са запазили за себе си правото на ползване, без да изясни действителните отношения между страните и целта на сделката, сключена между роднини по права линия родители и син. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Ответниците по касационната жалба М. Д. Х. и Н. П. Н., конституиран в правата на починалия на 10.11.2022 г. ищец Н. Н. Х., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание страните поддържат съображенията, изложени в касационната жалба и отговора.

С определение № 1530 от 29.03.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част по обуславящия изхода на спора въпрос - при предявен иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба между роднини по права линия (родители и дете) от значение ли е обстоятелството, че при сключване на сделката преследваната от страните цел е удовлетворяване на значим и допустим от закона интерес, а именно чрез сделката продавачите да получат сигурност за старините си, оставайки да живеят в дома, където са прекарали голяма част от живота си, а на сина си - да прехвърлят стопанисването и поддръжката на имотите, и оказва ли влияние върху пазарната стойност на имотите, предмет на договора, фактът, че прехвърлителите са запазили за себе си правото на ползване до края на живота си.

По обуславящия изход на делото въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е формирана практика на ВКС, намерила израз в посочените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на I ГО на ВКС и Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на I ГО на ВКС, както и служебно известните на състава Решение № 482 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 781/2023 г., I ГО, Решение № 465 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3894/2023 г., IV ГО, Решение № 457 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 498/2011 г., IV ГО.

Съгласно разрешенията в тези съдебни актове, както и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2009 г., ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, разбирани като морални норми, неписани правила за поведение, на които законът е придал правно значение. Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Извършвайки преценка относно действителността на двустранните възмездни договори при спор или съмнение накърнени ли са добрите нрави, нормата на чл. 20 от ЗЗД задължава съда да изследва действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, като отчита взаимната им връзка и целта на договора. Моментът на дължимата проверка е сключването на договора. За да се приеме, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори, 2 какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот, е в противоречие с добрите нрави, е необходимо стойността на престацията на купувачите, ответници по иска, да е сведена до нула. В случай, че продаденият имот е обременен с тежест (прехвърлителите са запазили за себе си правото на ползване до края на живота), вещното право на ползване следва да бъде оценено съгласно указанията, дадени в Решение № 457 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 498/2011 г., IV ГО, и посоченото в него Решение № 16 от 28.02.1985 г. на ОСГК на ВСРБ по гр. д. № 131/1984 г., като продажната цена бъде умножена с частното от предполагаемия бъдещ живот на вещния ползвател и средната продължителност на живота в страната за съответната година. В преценката по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД обаче съдът не е ограничен до формалното сравнение на уговорените насрещни престации, а поради естеството на порока – нищожност поради накърняване на добрите нрави - е необходимо да съобрази съпътстващите сключването й обстоятелства и преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим, допустим от закона, интерес, съвместим с приетите в обществото норми за справедливост и добросъвестност (в този смисъл Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на I ГО на ВКС, Решение № 24 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III ГО, Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на I ГО на ВКС, Решение № 465 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3894/2023 г., IV ГО).

Съставът на Върховния касационен съд при произнасяне по касационните оплаквания намира, че по поставения правен въпрос въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с дадените по чл. 290 ГПК разрешения. Изложените от апелативния съд мотиви по наведените във въззивната жалба оплаквания относно правилността на първоинстанционното решение, релевирани като възражения още с отговора на исковата молба, не съответстват на установената практика на ВКС. Това налага отмяна на обжалваното решение, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.

По делото е установено, че с договор за покупко-продажба от 18.07.2019 г., оформен с нотариален акт № 72/18.07.2019 г. на нотариус от района на Плевенския районен съд, Н. Н.

Х. и М. Д. Х. са продали на своя син Д. Н. Н. по време на брака му с И. К. Т. за сумата от общо 9000 лева, получена изцяло в брой от купувачите, следните недвижими имоти, а именно: апартамент № ... от 92, 51 кв. м., с идентификатор ..., намиращ се в сграда с административен адрес [населено място], [улица], с принадлежащото му избено помещение № .. от 7, 56 кв. м., заедно с 1/44 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 8 000 лева; както и гараж № ..., с идентификатор... от 16, 19 кв. м., намиращ се на същия адрес, за сумата от 1 000 лева. Данъчната оценка на апартамент № .. към 18.07.2019 г. възлиза на 52 204.40 лева, а на гараж № ... – 6 117.70 лева, според удостоверение да данъчна оценка с изх. № ДО004750/05.07.2019 г., издадено от [община].

Видно от нотариалния акт, Н. Н. Х. и М. Д. Х. запазили за себе си, заедно и поотделно, докато са живи правото на ползване и върху двата имота, предмет на покупко-продажбата.

Същите имоти са били предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение издръжка и гледане от 21.07.1993 г., оформен с нотариален акт № ... от 3

21.07.1993 г., сключен между ищците Н. Н. Х. и М. Д. Х. като прехвърлители и Н. П. Н., непълнолетен, представляван от своя баща П. Н. Н.. С влязло в сила на 23.01.2015 г.

Решение № 1777/25.11.2014 г. по гр. д. № 2967/2014 г. по описа на РС – Плевен този договор е развален по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 14-5468/14.11.2022 г., издадено от [община], ищецът Н. Н. Х. е починал на 10.11.2022 г., оставайки за наследници по закон преживяла съпруга - ищцата М. Д. Х., син - Д. Н. Н., ответник по иска, и внук Н. П. Н. – син на починалия на 01.07.2019 г. син на ищците П. Н. Н..

От заключението към изслушаната в производството пред първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, което като компетентно изготвено съдът кредитира изцяло, се установява, че към 18.07.2019 г., когато е сключен договорът за покупко-продажба, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена, пазарната цена на процесния апартамент възлиза на 104 400 лева, а пазарната цена на гаража – на 12 500 лева.

От показанията на свидетеля Д. Д., брат на ищцата М. Х., се установява, че се след смъртта на сина им П. Н. Н., починал осемнадесет дни преди сключване на процесния договор, ищците били покрусени от мъка. Те били обезпокоени от факта, че остават сами, тъй като семейството на починалия им син било от години в Чехия. За да си осигурят подкрепа и да получат сигурност за старините си, те решили да продадат на другия си син, ответника Д. Н.

Н., процесния апартамент, в който живеели и понастоящем, и гараж. След сключване на договора ищците размислили и решили, че са допуснали грешка. Поискали от ответниците да им бъде върната собствеността върху двата имота, като обещали да им възстановят всички разходи по сделката. Последвало влошаване на отношенията между страните. В края на август 2021 г. ищцата постъпила в болница, придружена от сина си Д. Н. Н.. Тя се разстроила от факта, че два дни по-късно той и съпругата му заминали на почивка в Турция.

Натъжила се и заради решението им да празнуват Коледа в планината вместо да останат в близост до нея и съпруга й. През 2022 г. ищцата счупила крака си и била оперирана, като разходите от около 2000 лева поел синът й Д.. Впоследствие ищцата му върнала сумата, разходвана за лечението й. Отношенията между страните се обтегнали в резултат на настоящото дело. Независимо от това, ответниците полагали грижи за ищците и понякога са им носили храна.

От показанията на свидетелите В. И. В. и Н. С. М. се установява, че по повод рождения ден на дъщерята на свидетеля М. на 15.07.2019 г. били заедно с ответниците на семейно тържество. Ответникът Д. Н., който заедно със съпругата си живеел в непосредствена близост (в съседния вход) до родителите си, го помолил да му даде в заем 1 000 лева.

Обяснил, че парите му били необходими във връзка с продажбата на процесния апартамент.

На другия ден свидетелят М. дал на ответника Д. Н. 1000 лева. За рождения ден на своя баща ответникът Н. и съпругата му купили подарък и отишли да му го занесат, но родителите на Д. ги изгонили. Докато майката на Д. била със счупен крак ответниците полагали грижи за нея.

Въз основа на тези факти въззивният съд приел договора за покупко-продажба от 18.07.2019 г., оформен с нотариален акт № 72/18.07.2019 г. на нотариус от района на Плевенския 4 районен съд, за нищожен поради противоречието му с добрите нрави. Обосновал се е единствено със сравнението между стойността на продаденото имущество по средни пазарни цени към датата на сделката и продажната цена, за която страните се договорили.