Решение № 304 от 17.10.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 747/2025
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл.3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а ,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 304 гр. ХАСКОВО, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500747 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №213/27.03.2025г., постановено по гр.д.№2023/2024г. Районен съдХасково :ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на Т. М. М., на основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД сумата от 620,22лв.-недължимо платена такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срок по Договор за кредит №***г. сключен между „Вивус.БГ“ЕООД и Т. М. М., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 05.08.2024г. до окончателното й изплащане ,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 667,39лв., като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на Т. М.
М. на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 42лв., представляващи разноски по компенсация; ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на адв.Д. М. на основание чл.38 ал.1 вр. ал.2 от ЗА сумата от 480лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД е останала въззивницата Т. М. М., която го обжалва в посочената част чрез пълномощника си с оплаквания за неправилност. Във въззивната жалба са изложени доводи относно неправилността на изводите на първоинстанционният съд за отхвърляне на исковата претенция за сумата от 47,17лв., представляващи недължимо платена лихва за забава върху главницата. В тази връзка се поддържа, че след като договорът за кредит е недействителен кредитополучателят следва да заплати само чистата стойност по кредита, но не и лихва за забава и в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Поддържа също, че при сключването на процесния договор за кредит и чрез предвиждане на такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срок, което от своя страна е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането им, е заобиколена императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща минималния размер на ГПР. Ето защо счита,че посоченият в договора ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорената 1 такава, налице е неяснота на ГПР, което води до недействителност на договора. Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи иска по чл.55 ал.1 предл.1во от ЗЗД в пълния предявен размер. Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Вивус.БГ“ЕООД, който чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково,както и разноски за юристконсултско възнаграждение.
С определение №1680/11.07.2025г., постановено по гр.д.№2023/2024г. РС-Хасково, по молба с правно основание чл.248 от ГПК, подадена от „Вивус.Бг“ЕООД изменя постановеното по делото решение в частта за разноските като намалява определеното адвокатско възнаграждение на адв. Д. М. от 480лв. на 446,07лв. и оставя без уважение молбата в останалата й част като неоснователна.
Недоволен от така постановеното определение е останал частния жалбоподател „Вивус.Бг“ЕООД, който чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност.
Намира определеното от съда адвокатско възнаграждение за завишено и счита,че на пълномощника на ищцата следва да се определи възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в по нисък размер, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия. Претендира от въззивната инстанция да определи разумен и справедлив хонорар на адвоката на ищцата.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба Т. М. М.,която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага подробни доводи относно нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД от ищеца Т. М. М., действаща чрез пълномощник срещу ответника „Вивус.БГ“ЕООД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 667,39лв., недължимо платена по недействителен договор за кредит № ***г. , сключен между „Вивус.БГ“ЕООД и Т. М. М. и Анекси, ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност се претендира на същото правно основание заплащане на сумата от 620,22лв., недължимо платена „ такса за разглеждане“ и „такса за удължаване на срок“ по договор за кредит №***г., сключен между „Вивус.БГ“ЕООД и Т. М. М. и Анекси,ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
От представения Договор за кредит № ***г. сключен между "Вивус. БГ" ЕООД в качеството му на кредитор и Т. М. М. в качеството на кредитополучател, се установява, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 400лв. със срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на кредита -29.06.2022г., с годишен лихвен процент 40. 99%. и ГПР е 49. 70%. Уговорена е такса за бързо разглеждане в размер на 216,62лв. Установено е също,че между страните са били сключени и два анекса за удължаване срока на договора, съгласно които е платена и такса за удължаване срока на договора в общ размер на 403,60лв. /становище на ответника в отговора на исковата молба/.
Съгласно т. 4. 1 и т. 4. 2 от Общи условия на договора за кредит, кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, като посочена услуга е допълнителна и незадължителна, която се предоставя от кредитора по искане на кредитополучателя и 2 гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т.4. 4 за заявка за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането, кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит в началната страница .Съгласно т.13 кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора.
Не е спорно, че процесният договор за кредит по своя характер е потребителски договор, като страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗПК. В договора изрично е посочено, че е потребителски, поради което за него са приложими Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Не е спорно и обстоятелството, че уговорената дължима сума по договора е изцяло заплатена от кредитополучателя на 26.07.2022г., което се признава от кредитора "Вивус. БГ" ЕООД в отговора на исковата молба.
Спорен между страните е въпросът относно дължимостта на сумата от 47,17лв.. представляваща сума на лихвата за срока на кредита и последиците от установяването на нищожност на клаузата по договора за потребителски кредит предвиждаща заплащането от потребителя на „такса за бързо разглеждане на кредита“ и „такса за удължаване на срок“ в размер на общо 620,22лв.
Според представените ОУ при сключване на договора кредитополучателят има възможност да избере от две опции: незадължителна допълнителна услуга "бързо разглеждане" на искането, за което плаща такса и получаване на становище от 15 минути до 2 часа след подаване на заявката за сключването на договор или обикновена заявка без такса, при която кредитодателят да вземе становище в срок от 7 дни, т. е при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, кредитополучателят винаги ще е принуден да избере опция бързо разглеждане. Таксата за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата и срока на договора в случая 216,62лв., поради което липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от кредитодателя, поради което е прието от първоинстанционният съд, а няма и въззивна жалба срещу решението в тази част, че посочената такса не е следвало да се заплаща от потребителя, тъй като кредиторът по никакъв начин не е доказал какви обстоятелства налагат начисляването на подобна такса, както и че е разгледал заявката на кредитополучателя в срок между 15 минути и 2 часа.
Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните, т. е липсват доказателства, че кредитодателят е представил становище по искането в посочения срок от 15 минути до 2 часа, поради което не са доказани предпоставките за начисляване на такава такса и пр.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ,ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Според дефиницията, дадена в т. 4. 2 от Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит таксата за бързо разглеждане представлява такса за извършена от кредитора допълнителна незадължителна услуга и гарантира предоставяне но отговор до 15 минути, като съгласно т. 4. 4 се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора. От така заложената дефиниция на процесната такса може да се направи несъмнен извод, че разглеждането на заявка за отпускане кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност 3 е предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси.
Посочената правна норма е от императивен порядък, поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга страна наличието на клаузи в договора, които са в противоречие с императивните й предписания се явяват нищожни поради противоречие със закона.Същото се отнася и до таксата за удължаване на срока на договора.
От друга страна, таксата за експресно разглеждане по съществото си представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита –чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в§1, т.1 от ЗР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.