Решение № 140 от 01.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500247 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260016/ 31.01.2022 г. по гр. д. № 516/ 2021 г. ОС – Пловдив е осъдил В. БЛ. В. да заплати на Т. Б. К. сумата от 29 368. 09 лв., съставляваща незаплатен и от него остатък от сумата от 67 277.77 лв., която тя е заплатила на 03.04.2018 г. за пълно погасяване на дълга на В. В. към „БД“ ЕАД по договор за кредит от 25.03.2005г., ведно със законната лихва от 19.02. 2021г. до окончателното и плащане, като за разликата до претендирания остатък от 36 717.46 лв. е отхвърлил иска.

С Решението е отхвърлен искът на Т. Б. К. против В. БЛ. В. за сумата от 5 497. 86 лв., съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата от 36 717.46 лв. за периода 31.08.2019 г. - 19.02.2021г.

Отхвърлени са и исковете на Т. Б. К. за солидарно осъждане на ответницата Р. П. В. с В. БЛ. В. за следните суми: 36717. 46 лв., съставляваща невъзстановен остатък от плащането, което ищцата е направила към кредитора за пълно погашение на дълга на В.В. по Договор за кредит от 25.03.05г., сключен с „БД“ ЕАД; 5 497. 86 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава 1 върху сумата от 36 717. 46 лв., за периода 31.08.2019г.-19.02.2021г. му

Недоволна от така постановеното съдебно решение в отхвърлителната част е останала Т . Б. К., която го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност. Излага доводи, че по претенцията на суброгиралия се кредитор по чл. 155 ЗЗД длъжникът изпада в забава от плащането, а не от получаване на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По отношение на предявения против Р.

П. В. иск счита, че солидарната й отговорност произтича от съгласието й да отговаря за задълженията на съпруга й на основание чл. 25, ал.2 СК (отм.).

Предвид изложеното иска да се отмени решението в тази част, вместо което се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Недоволен от постановеното решение е останал и ответникът В. БЛ. В., който го обжалва с оплакване за необоснованост. Излага съображения, че по вина на ангажирания от него адвокат, който не се е явил по делото, не са събрани доказателства за действителните отношения между страните, между които е съществувала уговорка за съвместно заплащане на кредита.

В съдебните прения и в представените писмени бележки процесуалния представител на страната поддържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи в неосигуряване възможност на ответника да се запознае с представените от ищеца в съдебно заседание писмени доказателства и отказ за назначаване на допълнително съдебно – счетоводна експертиза за установяване на действителните отношения между страните. Предвид изложеното иска да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

Против подадената от В. БЛ. В. въззивна жалба в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата Т. Б. К., с който оспорва същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

Т. Б. К. е предявила против В. БЛ. В. и Р. П. В. два обективно кумулативно съединени иска: по чл. 155, ал. 1 ЗЗД за сумата от 36 717. 46 лв., която е платила за погасяване кредита на В. БЛ. В. към „БД“ ЕАД по договор за кредит от 25.03.2005 г. , имотите, с които е обезпечен, е придобила след отпускане на кредита, както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 5497. 86 лв., 2 представляваща обезщетение за забава за времето от 31.08.2016 г. до предявяване на иска.

Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЗД урежда правото на приобритателя на ипотекиран имот да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако е платил неговото задължение или е претърпял принудително изпълнение. Нормата на чл. 155 ЗЗД е специална по отношение на чл. 74 ЗЗД, която урежда общия случай на суброгация. За да настъпи ефектът на суброгация по чл. 155, ал. 1 ЗЗД, е необходимо приобритателят да е платил дълга, за да освободи имота от ипотеката.

По настоящето дело по категоричен начин се установи, че с Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 25.03.2005 г. ответникът В. БЛ. В. е получил от „БД“ ЕАД кредит в размер на 256 000 лв., за обезпечаване на който е учредил в полза на банката ипотека върху следните свои недвижими имоти:

Празно дворно място с площ от 986 кв. м., съставляващо поземлен имот № *** по кадастралния план на гр. Пловдив, одобрен със Заповед № РД- г. на МРРБ, включен в УПИ № І - за ПУ „******“, от кв. 2 по плана на ПУ „******“;

Празно дворно място с площ от 986 кв. м., съставляващо поземлен имот № *** по кадастрален план на гр. Пловдив, одобрен със Заповед № РД- г. на МРРБ, включен в УПИ № І - за ПУ „******“, от кв. 2 по плана на ПУ „******;

Апартамент „А“ на трети жилищен етаж, със застроена площ от 84 кв. м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който апартамент се намира в четириетажна със сутерен, партерен и два мансардни етажа жилищна сграда, подстроена в дворно място, находящо се в гр. П. ......... цялото застроено и незастроено от 387 кв. м., съставляващо съгласно одобрения със Заповед № ОА******* г. р егулационен план УПИ *********** от кв. *** по плана на V- т а градска част, заедно с 1/38 ид. ч. от това дворно място;

Паркоместа №№ 3, 4 и 5 съответно с площ от 13.20 кв. м., 12. 30 кв. м. и 12.30 кв. м., както и съответните 0.86% , 0.80% и 0.80% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, които паркоместа са разположени в подземен паркинг, находящ се на приземния етаж на сградата, състоящ се от седем броя паркоместа с обща площ 84. 90 кв.м., изградени в груб вид в дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул. „.В.“, съставляващо съгласно НА № *****, рег. № ***5, н. д. №***/ 2004 г. на съставлява УПИ VІІІ-******** по плана на гр.

П., ......градска част, ведно с 2. 46% ид. ч . от същото дворно място.

С НА № ***, т. II, д. № *** от 12.04.2005 г. и НА № ****, т. II, д. № *** от 12.04.2005 г. на нотариус № *** – А. К. В. БЛ. В. и Р. П. В. са продали на Т. Б. К. двете празни места и трите паркоместа, върху които е учредена ипотека в полза на „БД“ ЕАД за обезпечаване предоставения на В. БЛ. В. кредит.

С преводно нареждане от 03.04.2018 г. Т. Б. К. е заплатила за погасяване кредита на В. БЛ. В. сумата от 67 277. 77 лв.

Според представеното извлечение от банковата сметка на Т. Б. К. в „БД“ ЕАД за периода 01.01.2018 г. – 27.11.2018 г. ответниците са В. БЛ. В. и Р.

П. В. са превели по сметката на ищцата общо 37 909. 68 лв.

От заключението на назначената пред окръжния съд съдебно – 3 счетоводна експертиза се установява, че към 03.04.2018 г. непогасената част от предоставения на В. БЛ. В. кредит е в размер на 67 277.77 лв.

При така установените факти по делото изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл. 155, ал. 1 ЗЗД по отношение на В. БЛ. В. за сумата от 29 368. 09 лв. е правилен. По несъмнен начин се установи по делото, че към 03.04.2018 г. ответникът дължи н а „БД“ ЕАД общо сумата от 67 277.77 лв., произтичаща от сключения на 25.03.2005 г. договор за кредит, обезпечен с ипотека върху собствени на кредитополучателя и съпругата му Р. П. В. недвижими имоти. След учредяване на ипотеката на 12.04.2005 г. ответниците са продали на Т. Б. К. част от имотите, служещи за обезпечение на кредита, която на 03.04.2018 г. е изплатила на банката непогасената част от същия в размер на 67 277.77 лв. С изплащане дълга по кредита по силата на чл. 155, ал. 1 ЗЗД ищцата в качеството си на ипотекарен длъжник се е суброгирала в правата на кредитора „БД“ ЕАД против длъжника, който следва да й възстанови платеното от нея.

Обжалваното решение е неправилно в частта, в която предявеният иск е отхвърлен по отношение на съпругата Р. П. В. по съображения, че няма качеството на солидарен длъжник. Солидарната й отговорност произтича от действалата към 25.03.2005 г. разпоредба на чл. 25, ал. 2 СК (отм.), според която за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Кога едно задължение е поето за задоволяване нуждите на семейството следва да се определи от характера на облагата, получена срещу поетото задължение – дали е в интерес на цялото семейство (за осигуряване на неговото благополучие) или в интерес само на единия съпруг (свързана е с неговата професионална дейност или за задоволяване на негови лични нужди). В случая, като се има предвид, че кредитът е изтеглен от ответника В. БЛ. В. за придобиване на недвижимите имоти, предмет на учредената законна ипотека, както и че не са свързани с извършване на стопанска дейност от последния, следва да се приеме, че задължението по кредита е поето за задоволяване нуждите на семейството, а именно за увеличаване на неговото благосъстояние. Допълнителен аргумент в тази насока, е обстоятелството, че договорът е подписан и от съпругата Р. П.

В., която изрично се е съгласила да отговаря солидарно за задълженията по кредита на основание чл. 25, ал. 2 СК и което представлява фактическо признание, че кредитът е получен за задоволяване нуждите на семейството. Вследствие на получения кредит върху придобитите имоти е възникнала съпружеска имуществена общност, което е доказателство за това, че задължението по кредита е поето за задоволяване нуждите на семейството. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че ответницата Р. П. В. не е солидарно задължена за получения от съпруга й кредит, не е съобразен с доказателствата по делото, поради което обжалваното решение следва да се отмени в тази част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск по чл. 155, ал. 1 ЗЗД се уважи и спрямо нея.

Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 86 ЗЗД. Настоящата инстанция споделя приетото от окръжния съд, че задължението на длъжника към суброгиралия се в правата на кредитора е без определен ден за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД последният изпада в забава след получаване на 4 покана. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ГПК, според която поръчителят има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането, на която се позовава ищцата, не следва да се приложи по аналогия, тъй като правоприлагането по аналогия е допустимо само при непълнота в закона, а в случая такава не е налице. Въпреки изложеното предявеният иск е основателен, тъй като ответниците са узнали за извършеното от ищцата плащане и за суброгирането й в правата на банката, тъй като, считано от 08.05.2018 г., са започнали доброволно да й възстановяват на части платената сума. При липса на данни за датата на узнаване от ответниците на извършеното от ищцата погасяването на кредита за начален момент на забавата следва да се приеме датата на първото плащане на 08.05.2018 г.

На 08.05.2018 г. ответниците са внесли по сметка на ищцата сумата от 3085. 36 лв., с което дължимата на основание чл. 155, ал. 1 ЗЗД сума е станала 64 192. 41 лв.

На 04.06.2018 г. са внесли сумата от 3085. 36 лв., с която по реда на чл.

76, ал. 2 ЗЗД са погасили дължимата за периода 08.05.2018 г. – 03.06.2018 г. лихва за забава в размер на 481. 44 лв. и главница в размер на 2603. 92 лв., при което останалата непогасена част от главницата е 61 588. 49 лв.

На 09.07.2018 г. са внесли сумата от 3085. 36 лв., с която по реда на чл.

76, ал. 2 ЗЗД са погасили дължимата за периода 04.06.2018 г. – 08.07.2018 г. лихва за забава в размер на 598. 77 лв. върху остатъчната главница от 61 588.

Разпечатката съдържа 42 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41ba4873-77dc-47cf-a474-606128a5b3c2