Решение № 928 от 24.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10146/2022
- Вид
- Решение № 928
- Подписан
- 24.02.2023
- В сила
- 24.02.2023
- Състав
- Калина Анастасова, Стойчо Попов, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 188 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 189 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 197, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 198, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 198, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 928 гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Стойчо Попов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100510146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20032286 о т 27.04.2022 г. по гр. д. № 14538/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав първоинстанционният съд е отменил на основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ наложеното със Заповед № МА-1/14.01.2021 г. на Директора на Държавен музикален и балетен център - София на С. Г. С. с ЕГН **********, на длъжност „артист - балетист“ при ответника, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника Държавен музикален и балетен център - София, в която посочва, че първоинстанционното решение е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е установил наличието на нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, съответно, че заповедта, издадена от работодателя за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна. Въпреки правилните фактически констатации в тази насока, съдът е достигнал до погрешното заключение, че „не са ангажирани доказаталства за вменените преки задължения на ищеца като артистизпълнител“. За формиране на тази неправилна фактическа констатация, съдът не е съобразил събраните в производството доказателства и не е изходил от житейската логика, че основното задължение на артиста-балетист, е да вземе участие в конкретна 1 постановка.
В случая не е спорно, че ищецът е танцувал в процесния спектакъл. За неправилни и необосновани счита изводите на съда, че в производството не е доказано да са изпълнени хипотезите на чл.187, ал.1, т.7 КТ - неизпълнение на нарежданията на работодателя, на чл.187, ал.1, т.10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения.
Заявява, че от проявения субективизъм от страна на съда, базиран на личната „житейска логика“ на съдията по делото се оказва, че артиста-балетист може просто да си танцува по сцената на театъра, без да се съобразява с ролята, поверена му според съдържанието на пиесата, режисьорския замисъл, хореографията, сценографията и т.н.
Според длъжностната характеристика на ищеца: „поради синтетичния характер на жанра на Муцикалния театър, артиста-балетист има следните задължения: 1. Приема и изпълнява възложените ансамблови и солистични задачи. Овладява балетните хореографски и пластични решения във всички репетоарни постановки. ... 3. Участва във всички спектакли, в които му е поверена рола на сцената“.
И въпреки „житейската логика“ на съдията по делото, когато работодателят е театър, неговите разпореждания спрямо артистичния състав на сцената се осъществяват от режисьора на спектакъла.
Поддържа, че тежестта на извършеното нарушение се обуславя от следните факти:
1.
ДМБЦ има статут на национален културен институт - един от петте национални културни института в България.
2.
Сватбените ритуални танци на еврейската общност в мюзикъла „Цигулар на покрива“ са емблематични за най-известния мюзикъл на ХХ-ти век, включително и поради традиционната визия на изпълнителите, произтичаща от обичаите и традициите на еврейската общност.
3.
Задълженията на ДМБЦ по сключения договор с лицензодателя по отношение спазването на авторските права на музикално-сценичното произведение, включително утвърдените визуални решения на героите, произтичащи от епохата и естетиката на прозиведението.
4.
Изпълненението на танца е ансамблово - с участието и на други артистибалетисти, а не солово, при което използването на синя на цвят маска се откроява демонстративно.
5.
Създаването и публичното представяне на спектакъла е колективна дейност на всички участващи в нея служители. Мюзикълът като музикално-сценично изкуство е синтетично и в него се включва творческата работа на различни по изпълнения артисти. Представянето пред публика на всеки спектакъл на ДМБЦ е сложен творчески, технически и технологичен процес. Нарушаването на този процес застрашава качественото представяне на трупата на театъра при публичното 2 представяне на спектакъла, което уврежда престижа на ДМБЦ като национален културен институт.
6.
Предприетите от работодателя противоепидемични мерки, даващи възможност на всеки служител, който чувства застрашеност за своето здраве и живот да откаже участие и да ползва отпуск.
7.
Негативната реакция на публиката.
8.
Присъствието на аситент-режисьора и художника-костюми на спектакъла и липсата на уведомление от страна на ищеца за взетото от него субективно решение.
Заявява, че изводите на съда, че наложеното дисциплинарно наказание „не е съразмерно на извършената простъпка“ е неправилно и необосновано, и е израз на субективизъм от страна на съда, в противоречие с естеството на съдебния контрол по законосъобразност върху заповедите на работодателя. Поддържа, че постановеното решение е недопустимо, тъй като заличаването на дисциплинарното наказание е настъпило по силата на закона с изтичането на една година от налагането му. Със заличаването на дисциплинарното наказание по силата на закона за в бъдеще е отпаднал правния интерес от страна на ищеца за водене на делото. Заявява, че наличието на правен интерес е една от основните процесуални предпоставки и поради нейната липса делото следва да бъде прекратено.
Отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски в производството.
В срок ищецът С. Г. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т.
2 КТ предявен от С. Г. С. срещу Държавен музикален и балетен център – София за отмяна на наложеното със Заповед № МА-1/14.01.2021 г. на Директора на Държавен музикален и балетен център - София на С. Г. С. ЕГН **********, на длъжност „артист - балетист“ при ответника, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В подадената искова молба ищецът поддържа твърдения, че през 2011 г. е сключил трудов договор с ответника, по силата на който е назначен на длъжност „артист - балетист“, като е постъпил на работа. На 15.11.2020 г. участвал като част от балета в представлението „Цигулар на покрива“, като в масовите сцени на сцената излизали близо сто души - солисти, хор, балет, като било невъзможно спазването на дистанция с цел предпазване от заразата Ковид -19. По това време ищецът очаквал 3 второ дете, а първото му дете било на две години. В сцената на представяне на ритуални танци на еврейската общност в първо действие по постановъчно решение на режисьора и художника следвало ищецът като останалите балетисти да носи черна брада, поставена от служител на ателие „Грим - перуки“. Ищецът излага, че участвал в ансамбловото изпълнение с медицинска маска, като поставянето на брада под нея било безпредметно, понеже брадата не би могла да бъде видяна от зрителите. Сочи, че е искал да се предпази от Ковид - 19 в масовите сцени. Моли за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, поради това че с оглед защита на своето здраве и здравето на своята приятелка с осъщественото поведение е преследвал по-висша цел. На второ място заявява, че така наложеното наказание е несъразмерно на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
В срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който същият е изразил становище за неоснователност на иска. Заявява, че Държавен музикален и балетен център – София има статут на национален културен институт, а сватбените ритуали на еврейската общност в постановката „Цигулар на покрива“ са емблематични. В случая носенето на черна брада е част от сценичния костюм, решението на режисьора и художника и е в унисон с либретото. Излага, че ищецът не е уведомил за решението си да носи маска прекия си ръководител - художествен ръководител - балет, балетмайстора, асистент режисьора и художник - костюми.
Заявява, че маската, която поставил ищеца е със син цвят, което изключително ярко откроило ищецът сред останалите участници в представлението, които били с поставени бради.
Не е спорно и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, че страните са били в трудово правоотношение от 2011 г., по силата на което ищецът бил назначен на длъжност „артист - балетист“.
На 15.11.2020 г. ищецът участвал като част от балета в представлението „Цигулар на покрива“, вместо с поставена изкуствена черна брада с медицинска маска /син цвят/. Със Заповед № МА-1/14.01.2021 г. на Директора на ДМБЦ - София, връчена на ищеца на 15.01.2021 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина за това, че на 15.11.2020г. в публичното представяне на ритуални танци на еврейската общност в постановката „Цигулар на покрива“ в първо действие ищецът участвал като част от балета без поставена черна брада (като задължителен елемент от сценични костюми) в съответствие с постановъчните решения от драматургичното действие на спектакъла, режисьора и на художник-костюмите, без да уведоми за своето решение прекия си ръководител - художествен ръководител-балет, както и балетмайстора, асистент-режисьора и художник-костюми; като не е разрешил да му поставят брада /необходима за сценичната визия/ на служителите от ателие „Гримперуки“, а е носел медицинска маска за лице в син цвят, вместо изискуемия сценичен 4 реквизит за всички балетисти, участващи в ансамбловото изпълнение на танците брада. В заповедта на работодателя е посочено, че с поведението си С. С. е осъществил нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ (неизпълнение на възложената работа), т. 7 от КТ (неизпълнение на законни разпореждания на работодателя), т. 8 от КТ (уронване на доброто име на работодателя) и т. 10 от КТ (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната му характеристика) КТ, вр. чл. 126, ал. 1, т. 10 КТ.
Установява се, чрез представената пред първата инстанция заповед № РД-13298/25.02.2021 г. на Директора на ДМБЦ – София, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради спиране на работата за повече от 15 дни.
Представени са във връзка с наложеното дисциплинарно наказание на ищеца изискани в хода на образуваното дисциплинарно производство обяснения дадени от художника на костюмите, художествения ръководител на балета, асистент- режисьора на спектакъла, отговорник ателие „Грим-перуки“. Чрез тях се установява, че на посочената дата в процесния спектакъл ищецът не е носел брада, която била част от костюма и цялостния сценичен образ на ансамбъла, пресъздаващ сватба от еврейската религиозна общност, а медицинска маска в син цвят. Освен ищеца, маска носел и балетистът Ч.Т.Ч.. Останалите балетисти, пресъздаващи танц на еврейската общност, са били с изкуствени бради. Установява се че ищецът не е поискал разрешение, респективно не е уведомил художника на костюмите, художествения ръководител на балета, асистент-режисьора на спектакъла за решението си да вземе участие в спектакъла без този реквизит - брада, съответно да излезе с медицинска маска на лицето в син цвят.
В производството не се спори, че ищецът не е уведомил за своето решение да излезе на сцената с медицинска маска, а не с поставена изкуствена черна брада своите преки ръководители в т.ч. посочените лица / художника на костюмите, художествения ръководител на балета, асистент-режисьора на спектакъла/. Съответно, в производството не се твърди, че ищецът е получил съгласие/разрешение за промяна на концепцията за непоставянето на брада и замяната й с медицинска маска в син цвят.