Решение № 1298 от 07.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110200088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на сдружение “Б. Б.” ЕООД против Наказателно постановление № 800882- F84138/06.12.2024г., издадено от началник отдел “Оперативни дейности“-София в Централно управление на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание :

На основание чл.278б,ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК /, имуществена санкция в размер на 11089.56 /единадесет хиляди осемдесет и девет и 56ст / лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК.

В жалбата се сочи, че не обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, свързано с непосочване на място на извършване на твърдяно нарушение, както и неправилно посочване на дата на нарушение. Оспорва се извършване на нарушение по посочен текст от ДОПК. В условията на алтернативност се прави искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателя редовно призован, не се явява, не сочи уважителни причини за неявяването си.

Въззиваемата страна – редовно призована, представлява се от юрисконсулт Е./с пълномощно по делото/. В съдебно заседание моли да се потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Намира, че в хода на проведено административно наказателно 1 производство не са допуснати процесуални нарушения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление, датата на връчване на същото /11.12.2024 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /19.12.2024 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект, имащ право на жалба срещу процесното постановление.

Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.08.2024 г. в 07: 21 часа била извършена проверка на ГКПП Дунав мост 2 на МПС товарен автомобил с рег. № ****** и ремарке с рег. № ******* в присъствието на водача е установено, че товарният автомобил е натоварен със стока с висок фискален риск.

Движението на превозната стока е от Румъния за България, като получател на стоката е “Б.

Б.” ЕООД. За констатациите при тази проверка бил съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903185389-1/22.08.2024г. На ТС е поставено техническо средство за контрол.

На 23.08.2024 г., инспектор по приходите, ГД ''ФК'', и Р .Р. - инспектор по приходите, извършили проверка на адреса на разтоварване на стоката - склад, находящ се с.Мусачево, стопанисван от жалбоподател, във връзка с осъществен ВОП на стоки по протокол съставен на ГКПП Дунав мост 2 при извършена проверка на горепосоченото транспортно средство и установена липса на данни за предварително деклариране на превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната, като подадения уникален номер за превоз № 2024082210283 е издаден с час 10.32 на 22.08.2024г. При тази проверка се потвърдило, установеното на 22.08.2024г в 07.21 ч., че превозваната стока представлява: Мляко и сметана, неконцентрирани, нито с прибавка на захар или други подсладители и попада в списъка на стоки с висок фискален риск.

По документи било установено, че общата стойност на стоката с висок фискален риск е 19 485,90 кг., 27 723,89 лева, а получател на стоката е “Б. Б.” ЕООД. Установено е, че превозът на стоката е извършен от Румъния до Р. България. Проверяващите констатирали, че до влизане на транспортно средство на територията на Р. България не е бил деклариран превоза.

За установеното нарушение на жалбоподател е съставен АУАН № F784138/23.08.2024 г.

2 срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 127и от ДОПК. АУАН бил връчен на 23.08.2024 г. на упълномощено лице, което го подписала без да изложи възражения.Такива не са постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на съставен АУАН на 06.12.2024г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 800882- F84138/06.12.2024г.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по които то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК и НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, които поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стоиност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случаи съдът счита, че в хода на съдебното производство се установи, че установеното с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл.

127и, ал. 1 от ДОПК е било извършено.

Съдът кредитира показанията на св. П. дадени в хода на проведено съдебно дирене, относно извършената проверка и резултатите от нея. Показанията на този свидетел кореспондират в описаното в констативните протоколи, приобщените документи, относно стоката и АУАН.

По делото не са събрани други гласни или писмени доказателства които да оборят твърденията на св.П..

Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, които започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/ придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване.

Анализът на посочените разпоредби води до извода, че данните за превоза трябва да се декларират предварително до влизане на транспортното средство на територията на страната. Това обаче не е сторено при преминаването от Румъния в Република България на транспортно средство товарен автомобил с рег. № ****** и ремарке с рег. № ******* превозващо стоки с висок фискален риск, с начало на превоза Румъния и място на разтоварване склад стопанисван от жалбоподател в с.Мусачево. Разпоредбата на чл. 127и от 3

ДОПК въвежда две отделни, самостоятелни задължения, първото от които е свързано с деклариране на данни за превоза предварително, преди влизане на транспортното средство на територията на страната, а второто – отделно и самостоятелно задължение е след пристигане на стоката на мястото на получаване/разтоварване да бъде потвърдено нейното получаване. Неизпълнението на което и да е от тези две отделни задължения, самостоятелно осъществява състава на чл. 127и от ДОПК.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Последното обаче не е от естество да опорочи съставянето на АУАН до степен, че същият да бъде отменен. Видно е, че същият е съставен от правоимащо длъжностно лице в кръга на службата му и в присъствието на свидетелят С.. Нужно е да се отбележи, че актосъставителят е и лицето установило нарушението непосредствено, в качеството си на контролен орган, извършил проверката на място в склада на дружеството - жалбоподател.

Неоснователни са възраженията, че в издадено НП не е описано твърдяно нарушение и датата на извършване, тъй като в съставен АУАН и в НП изрично е описана стоката, за която е възникнало задължение за дружеството, за предварително деклариране, нейната стойност по фактура, а кодът по номенклатура и индивидуализиращите данни на превозното средство са обективирани в съставения ПИПСВФР, чийто номер е посочен в АУАН. Съдът не намира, че не е налице съществен дефицит при словестното описание на вмененото нарушение.

Неоснователно е възражението, че в АУАН липсва фактическо описание на извършеното нарушение. В АУАН се съдържа описание на обстоятелствата, които са от значение за преценката дали е осъществен фактическият състав на посоченото нарушение, съобразно изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Ясно е посочено, че на 22.08.2024 г. е била извършена проверка на ГКПП "Дунав мост 2" при влизане на ППС на територията на Република България, а на 23.08.2024 г. е извършена проверка на адреса на разтоварване на стокатасклад в с.Мусачево. Точно е описан видът и количеството на превозваните стоки, цитирани са фактурите, както и тяхната стойност. В тази връзка, настоящият състав намира, че издадените АУАН и НП съдържат ясно и конкретно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени, които съответстват на посочените обстоятелства. Всички елементи от фактическия състав на нарушението са описани в НП, поради което и то отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. При издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.

В АУАН ясно е посочено кога превозното средство е преминало границата – 22.08.2024 г., което е и датата на извършеното нарушение. Безсъмнено е, че мястото на извършеното нарушение е мястото, на което дружеството има задължение да декларира предварително данните за превоза, което в конкретния случай и съобразно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН е [населено място]. Липсата на изрично конкретизиране в АУАН на датата и мястото на извършеното нарушение по никакъв начин не е препятствало правото на дружеството да разбере за какво именно нарушение е образувано административнонаказателното производство и не 4 ограничило възможността му да се защити.

Тъй като наказаният субект е ЮЛ, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за отговорност, която е обективна и невиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. Нарушението, за което е наложена административната санкция е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие.

За описаното административно нарушение е наложена съответната му санкция по чл. 278б, ал. 4 от ДОПК, предвиждаща, че лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1 - 5, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лв.

Правилно е изчислена сумата на определеното обезпечение. Обсъдени са депозираните възражения при постановяване на НП.

Предвид всичко изложено, съдът намери, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото претенцията на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява основателна. Същият се е представлявал от юрисконсулт, които се е явил в проведеното съдебно заседание. Съдът обаче счита, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл. 63д, ал. 5, във вр. с, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

Разпечатката съдържа 42 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41b99a0c-a62e-4ed7-8ab8-4800b41635fd