Решение № 6 от 12.01.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Бургас , 08.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

АСЕН Т. РАДЕВ като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20202120104944 по описа за 2020 година при секретаря Ст.Добрева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4944 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Д. Н. Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 4870.63 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем № *, сключен на 06.11.2017 год. между него и „Сити кеш“ ООД; 505.79 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 13.11.2017 год. до 09.07.2018 год.; 2152.43 лв. - мораторна лихва, за периода от 13.11.2017 год. до 29.09.2019 год.; 2803.98 лв. - договорна неустойка, както и законната лихва, начислена върху главницата, начиная от 30.09.2019 год. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия от 25.03.2019 год. и за които по ч.гр.д. № 8110/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно призовано. Ответникът не е депозирал писмен отговор, не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като се запозна с твърденията на ищеца и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2017 год. между „Сити кеш” ООД и Димов е сключен договор за паричен заем № * при общи условия, по силата на който посоченото дружество, в качеството на заемодател, е предало в собственост на ответника - заемател сумата от 5000 лв., срещу задължението на последния да я върне, ведно с договорената лихва, на 35 равни седмични вноски от по 158.13 лв.

1

С чл.6 от договора страните са се съгласили, че връщането на заема ще бъде обезпечено с поръчителство, дадено от лице, отговарящо на конкретни изисквания или с банкова гаранция, а с чл.7, ал.4 - че при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да предостави обезпечение от посочения вид в 3-дневен срок от сключване на договора, той дължи неустойка в размер на 2886.45 лв., платима разсрочено, по начина, подробно описан в приложение № 1 - погасителен план.

Заемателят изрично е удостоверил с подписа си, положен върху договора, че е получил заемната сума в брой - чл.4, ал.1.

На 25.03.2019 год. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – цесионер (купувач) и „Сити кеш” ООД – цедент (продавач), са сключили договор за прехвърляне на вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредит, индивидуализирани в списък, представляващ приложение № 1.

В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за цесия, извършена с договора от 25.03.2019 год. и приложението с № 1 от същата дата. На ред 2100 от същото е вписано вземане на „Сити кеш” ООД към ответника, произтичащо от договор с № *, възлизащо общо на 10097.18 лв.

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащо от името и за сметка на „Сити кеш” ООД, по силата на изрично пълномощно, е изпратило 2 броя уведомления до ответника за станалата цесия, които са останали неполучени, с отразяване от пощенския служител, че адресатът е в чужбина, респ. не е открит на адреса и е посочен грешен телефонен номер.

По заявление на ищцовото дружество, депозирано на 30.09.2019 год., по ч.гр.д. № 8110 / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира исковете за частично основателни.

Сключеният между ответника и „Сити кеш“ ООД договор за заем, като такъв, се подчинява на режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Не така е в случая - липсва изрично посочване на действителната обща сума, която потребителят дължи. В чл.3, ал.12 от договора е вписана ”обща сума за плащане“, но не и общите разходи за потребителя, в това число други плащания по кредита, чиято величина се отразява пряко на стойността на годишния процент на разходите, като израз на общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи, посочени с годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК.

Така уговорената неустойка - за непредставяне на обезпечение, всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, но умишлено обособена като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Тази неустойка е изначално известна и изначално дължима, тъй като разсроченото й плащане е включено в погасителния план към договора за заем още при сключването му, т.е. е дължима не при неизпълнение на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди, а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора.

Затова,

2 като не е включил неустойката за непредоставяне на обезпечение в общите разходи, кредиторът е заобиколил изискванията на закона, което в крайна сметка е довело до неспазването му - чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1 от ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.

Но дори хипотетично да се приеме, че погасителният план е изготвен на по-късен етап, след констатирано неизпълнение на посоченото задължение от страна на заемателя, то тогава неговото съществуване (на погасителния план) не е било факт към момента на сключване на договора за заем, което отново е нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, влечащо след себе си недействителност.

Следователно, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по него - чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетения за забава, т.к. от недействителността на договора следва, че приложима за забавата е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Т.е. едва с исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ответникът е в забава и дължи законна лихва.

Ето защо, при липса на доказателства главницата да е погасена изцяло или отчасти, следва да се постанови решение, с което искът за същата да се уважи, а останалите искове - да се отхвърлят като неоснователни.

На ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват и деловодни разноски, чийто размер за настоящото производство възлиза на 259.57 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а за производството по ч.гр.д. № 8110 / 2019 год. на БРС - на 124.20 лв. районен съд

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският Р Е Ш И:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. Д. от гр.Бургас, ул. “К.В.“, бл.29, вх.4, ет.7, ап.13, ЕГН - **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4870.63 лв. – неплатена главница договор за паричен заем № *, сключен на 06.11.2017 год. между него и „Сити кеш“ ООД, както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 30.09.2019 год. до окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД с договор за цесия от 25.03.2019 год. и за които по ч.гр.д. № 8110/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва в размер на 505.79 лв., за мораторна лихва в размер на 2152.43 лв. и за договорна неустойка в размер на 2803.98 лв.

ОСЪЖДА Д. Н. Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 259.57 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 8110 / 2019 год. на БРС - в размер на 124.20 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала!

3

С. Добрева

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4