Решение № 10232 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10232 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110157697 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът ЗЕАД “Б.“ АД твърди, че автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС е бил паркиран на ул.„А. Хумболт“ пред блок 50, когато стълб на уличното осветление пада върху автомобила и го уврежда. Заявява, че към момента на настъпване на събитието лек автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС е имал застраховка „Каско Стандарт“застрахователна полица № 4704210250000385/17.02.2021 г. Поддържа, че след подадено заявление при него е образувана щета № 470421212162349, като на сервиза извършил ремонта на увредения автомобил е изплатена сумата от 1 631.15 лева на 17.02.2022 г.

Твърди, че падналия стълб на уличното осветление отговаря на критерийте за общинска собственост по ЗОбС и същия се стопанисва от С., както и улицата, на която е бил паркиран автомобила е част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря С.. Заявява, че с плащането на обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати 1 631.15 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските.

Ответникът С. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е представил писмено отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не е ясно дали процесното МПС е било паркирано правомерно, като не е изготвен снимков материал за събитието.

Оспорва механизма на събитието, тъй като липсва протокол за ПТП или протокол изготвен от ПБЗН. Оспорва подаденото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.

Заявява, че сумата на обезщетението е силно завишена. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

1

По делото се установява от Автомобилна застрахователна полица „Каско Стандарт“ № 4704210250000385/17.02.2021 г., обективираща сключен между ищеца ЗЕАД “Б.“ АД и „Х.“ ЕООД, че ищеца се е задължил да заплати на собственика на автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС застрахователно обезщетение до 6 926 лева при настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са общите условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 00:00 часа на 24.02.2021 г. до 23.59 часа на 23.02.2022 г.

Приложено е по делото Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 02.12.2021 г., от което се установява, че на 30.11.2021 г. е настъпило ПТП, при което автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС е паркиран на ул.„А. Хумболт“ и в 13:25 часа върху него пада стълб на улично осветление, като се късат кабелите закачени на стълба.

От представената по делото Опис на претенция № 50-01600-17217/21/02.12.2021 г. и Опис-заключение по претенция № 50-01600-17217/21/02.12.2021 г. се установяват следните вреди по автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС – таван, задна дясна врата, предна дясна врата, предна броня, калник-преден десен и странично огледало-десно.

От приложените по делото Възлагателно писмо от 02.12.2021 г.; Фактура № 2000441917/31.01.2022 г.; Доклад по щета № 470421212162349 и Платежно нареждане № 20220217029970004508/17.02.2022 г., се доказа, че ищеца е заплатил на автосервиза „Омникар Ауто“ ООД, отремонтирал процесното МПС „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС, сумата от 1631.15 лева, представляваща стойността на обезщетението на увреденото МПС Представена е по делото и Регресна покана (с изх.№ 1612/04.07.2024 г.) от ищеца, адресирана до ответника и връчена на последния на 08.07.2024 г., видно от обратната разписка.

От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен материал се установява, че вредите на процесния автомобил по съставения опис при ищеца съответстват на механизма на ПТП и се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 30.11.2021 г. произшествие в гр.София и причинените вреди на автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС. Установява се по делото от заключението, че размера на вредите на процесния автомобил, изчислен към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени е 1795.27 лева.

По делото е разпитан свидетеля В. П. Д., чиито показания съдът възприема, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и възпроизвеждат лични възприятия.

Свидетелят сочи, че е паркирал процесния автомобил на ул.„А. Хумболт“ , в кв.„Гео Милев“, срещу 138-мо училище и върху автомобила е паднал уличен стълб. Заявява, че не е бил в момента на падане на стълба, като на същия ден стълба е бил премахнат. Поддържа, че стълба е бил паднал върху покрива на автомобила.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

2

За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ процесния застрахователен риск; настъпването на вредите върху процесното МПС-падането на стълб на уличното осветление; причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и настъпилите вреди и техния размер; изплащане на обезщетение на собственика на пострадалото МПС и деликтната отговорност на ответника.

По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – собственикът на автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС е съществувало по аргумент от чл. 399 от КЗ действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“-полица № 4704210250000385/17.02.2021 г., въз основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от увреждане на собственото на застрахования МПС.

В срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – 30.11.2021 г., което се установява от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 02.12.2021 г., съдебно-автотехническата експертиза и показанията на свидетеля Д..

На следващо място се доказа и причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и настъпилите вреди и техния размер. Според приетата и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно дадена се уставнови, че падането на стълба от уличното осветление е причинил процесните вреди на автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС.

По делото се доказа, видно от

Платежно нареждане

№

20220217029970004508/17.02.2022 г., ищецът е платил на автосервиза „Омникар Ауто“

ООД, отремонтирал процесното МПС „Дачия Логан“, с рег.№ СВ 1352 АС, сумата от 1631.15 лева, представляваща стойността на обезщетението на увреденото МПС.

По делото не е спорно, че процесния участък, където се е намирал стълба ( на ул.„А.

Хумболт“) е част от общински път по смисъла на чл.3, ал.3 ЗП, поради което и на основание чл.19, ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, С. е длъжна да осъществява дейностите по управлението и поддръжката му. Общината, като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на основание чл.49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените вреди от ПТП-то.

Механизма на процесното събитие-падането на стълб върху паркирано МПС се явява и неизпълнение на задължението на ответника, съобразно разпоредбата на чл.30, ал.4 ЗП, изразяващо се в поддържане на пътната инфраструктура, включително и осветлението в границите на урбанизираната територия.

Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че от събраните по делото 3 доказателства механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди, не са били доказани. Липсата на протокол за ПТП и неуведомяването на органите на МВР за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за ПТП и извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието, не обуславят извод за недоказване на обстоятелствата около настъпването и механизма на ПТП.

Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 ЗДвП. По аргумент от противното от чл. 125, т. 8 ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Изключение представляват случаите, при които МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, каквито твърдения и доказателства в случая липсват. В допълнение, следва да се отбележи, че действително, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато обаче фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В този смисъл, дори да е бил съставен протокол за ПТП, то той не би се ползвал с формалната и материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като досежно това обстоятелство той би имал характера само на частен документ. Механизмът на ПТП подлежи на доказване с всички допустими доказателства по ГПК, а в конкретния случай безспорно е установен със събраното гласно доказателство и заключението на съдебно-автотехническата експертиза.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., като непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и потвърдени и от приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза. От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че щетите, получени в по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 от ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ/отм./ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума максималния размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 203, ал. 1 от КЗ/отм./.

Предвид това дължимото обезщетение следва да се прецени на база средни пазарни към датата на ПТП-то цени, без коефициент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се отчита овехтяването обезщетението би било под размера на вредата и застрахованият не би 4 получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентираният му размер, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно размера на изплатеното обезщетение. Видно от съдебно-автотехническата експертиза размера на причинените вреди към деня на настъпване на събитието е в размер на 1795.27 лева, поради което искът е основателен за цялостния размер от 833.99 евро (равностойността на 1631.15 лева), ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.