Решение № 8 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512241 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. С. срещу решение № 7895/11.07.2022г. постановено по гр.д. № 59062/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 85 състав, в частта, с което са уважени предявените от „Т.С.“ЕАД срещу нея искове, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от З.ЗД за сумата от 130,96 лв. представляваща ¼ от незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.08.2018г. – 28.02.2019г. в топлоснадбен имот – ап.52, находящ се в гр. София, ул. *******, ведно със законната лихва считано от 15.10.2021г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 27,35 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 15.09.2019г. – 05.10.2021г.;

- с правно основание чл.79 ал.1 от З.ЗД за сумата от 3,22 лв. представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода 01.09.018г. – 28.02.2019г.

Както и са присъдени на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че наследодателя на въззивника е бил материално легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото е напуснал жилището през 2017г. и не е ползвал същото. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е разменил доказателствената тежест, която страните носят и достигнал до грешни фактически и правни изводи. Поддържа, че неправилно районният съд не е приложил института на погасителната давност относно задълженията, претендирани спрямо нея. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което предявените срещу нея осъдителни искове се отхвърлят.

1

Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което са отхвърлени частично осъдителните искове спрямо въззивника, както и в частта, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от „Т.С.“ЕАД срещу останалите ответници – С. К. Л. и Н. И. Л., като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Не е спорно между страните, а и се установява от нотариален акт от 1990 – л.12-13 от делото, че И. К. Л. и С. К. Л. като съпрузи са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот. С оглед разпоредбата на чл.19 от СК /отм/ собствеността по отношение на ап.52, находящ се в гр. София, ул. ******* е придобита от съпрузите в режим на семейна имуществена общност. С влезнало в сила на 20.02.2019г. съдебно решение № 23070/25.01.2019г. по гр.д. № 84653/2017г. на СРС, 89 състав, бракът между ван К. Л. и С. К.

Л. е прекратен, с което е прекратена и семейната имуществена общност, поради което и след тази дата всеки един от тях се е легитимирал като съсобственик на по ½ идеална част.

Процесният период обаче е до влизане на решението за развод в сила т.е. за същия съпрузите са се легитимирали като съсобственици на топлоснабдения имот при условията на СИО.

От удостоверение за наследници – л.66 от делото на СРС, се установява, че на 03.04.2021г. И. К. Л. е починал, като е оставил за свои законни наследници низходящите си – сина си ответника Н. И. Л. и дъщеря си - С. И. С..

Именно срещу същите ищецът е насочил исковете си, като правоприемници на 2 починалия И. К. Л. и за негови задължения за периода 01.05.2018г. – 28.02.2019г. и за които ответниците отговарят при равни квоти – чл.5-9 от ЗН т.е. за по ½ от ½ част.

Ответникът С. С. още в отговора на исковата молба е направила възражение, че наследодателят й не е ползвал имота след 2017г., като се е позовала на влезналото в сила съдебно решение за развод със С. К. Л.. От същото се установява, че семейното жилище, представляващо именно топлоснобдения недвижим имот, след развода е предоставено изцяло за ползване на С. Л., която е следвало да заплаща на съсобственика си – бившия си съпруг наем за ползване на неговата идеална част от имота.

Съдебното решение има действието предвидено в разпоредбата на чл.297 от ГПК и което действие се определя от диспозитива на съдебното решение, а не и мотивите към него.

Именно от диспозитива на цитираното съдебно решение, по никакъв начин не се установява твърдяното от въззивника обстоятелство, а че единствен ползвател на жилището от 2017г. е само другия ответник С. Л..

Отделно от горното, както правилно е посочил първоинстанционният съд, цитирайки относима към предмета на доказване задължителна съдебна практика – ТР 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС – т.1, освен факта на неползване на имота от единия от бившите съпрузи е необходимо да се установи, че за процесния период жилището е предоставено на другия по реда на чл.107 ал.1 от СК /отм/, съответно възникнало своебразно наемно правоотношение по смисъла на чл.57 ал.1 от СК /установено е, но за период след м.02.2019г. и което е ирелевантно/, както и че е налице изрично изявление от страна на ползващия бивш съпруг до топлопреносното предприятие, с което заявява, че е единствен титуляр на партидата, съответно декларира изрично, че само той ползва имота и има качеството на „потребител“. Горните кумулативни предпоставки, ответникът , чиято е тежестта да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици – чл.154 ал.1 от ГПК, не доказа в процеса, поради което и същите следва да се считат, че не са осъществени.

Следователно от гореизложеното, съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване, се установи, че наследодателя на въззивника за процесния период е имал качеството на „потребител“ на топлинна енергия, т.е. бил е надлежно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, като след смъртта му, имуществените му задължения преминават към наследниците в съответна на наследяваната от тях част от наследствената маса.

Относно претендираната главница за цена на услуга дялово разпределение за процесния период:

С договора сключван по реда на чл.139в ал.3 т.4 ЗЕ между топлофикционното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената на услугата дялово разпределние, а в този по чл.140 ал.4 т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ услугата дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Поради изложеното, съдът приема, че законът установява задължение на купувача на топлинна енергия /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение или само извършва дяловото разпределение, както е в настоящия случай, вкл.и и без значене дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължения за купувача да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условия /основание/ за задължението на потребителите за заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата дялово разпределение да е извършена. В 3 настоящото производство това обстоятелство не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства и експертни заключения. На следващо място, както е посочил първоинстанционният съд в разпоредбата на чл. 22 ал.2 от ОУ от 2016г., изрично е предвидено потребителите да заплащат цената на тази услуга на продавача на топлинна енергия.

В тази връзка, главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение е основателен и доказан до установения с експертното заключение размер, а именно – 3,22 лв. и за периода 01.09.2018г. – 28.02.2019г.

Другото възражение, с което въззивникът обосновава порок на първоинстанционното решение в обжалваната му част, е неправилно приложение на института на погасителната давност и за което е направила изрично възражение в отговора на исковата молба.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

С решение по протокол № 7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на "Т.С." ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33 ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо който намират приложение посочените общи условия, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Спрямо тях приложение намира нормата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД .

Следователно вземанията на ищеца за периода м. 05.2018г. става изискуемо на 15.07.2018г. и се погасява по давност на 15.07.2021г. , съответно вземането за м.06.2018г. , става изискуемо на 15.08.2018г. и се погасява по давност на 15.08.2021г. , вземането за м.07.2018г. става изискуемо на 15.09.2018г. и се погасява по давност на 15.09.2021г. и вземанеито за м.08.2018г. става изискуемо на 15.10.2018г. и се погасява по давност на 15.10.2021г., но на 15.10.2021г. е подадена исковата молба и прекъснато течението на давностните срокове т.е. до момента на подаване на исковата молба погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2018г. – 31.7.2018г.