Решение № 520 от 22.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Горна Оряховица, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20234120100225 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за делба, втора фаза от делбеното производство.

Ищцата Р. Г. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Г.И., община М..., област П..., действаща чрез пълномощник – адв. Д. С. М. от САК, поддържа иска си за делба на процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул... подробно описан в решението по допускане на делбата. Предявява искане за възлагане в неин дял на процесния недвижим жилищен имот на основание чл.349,ал.2 от ГПК, прието за разглеждане от съда с протоколно определение от 14.05.2024г. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеното от нея искане и да й възложи допуснатото до делба неподеляемо жилище, като за уравнение на дела на ответника ищцата ще внесе по депозитната сметка на съда сумата от 9500 лв., съобразно заключението на вещото лице по делото. Излага съображения. Моли съда да й присъди разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул... призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не изразява лично становище по направеното от ищцата искане. Особеният представител на ответника – адв.

Д. Д. от ВТАК, заема становище, че искането за възлагане на имота на ищцата е основателно и следва да бъде уважено, като същата следва да бъде задължена да внесе сумата от 9500 лв. за уравнение на дела на ответника. Оспорва искането за присъждане на разноски, като счита, че същите следва да останат в тежест на ищцата.

1

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 167/27.02.2024г. по гр. дело № 225/2023г. по описа на ГОРС, влязло в сила на 21.03.2024г., съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Р. Г. Й. с ЕГН **********, от една страна, и Н. Г. Г. с ЕГН **********, от друга страна, на следния недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул.. а именно: апартамент № 9 на трети етаж, вход В от жилищна сграда с планоснимачен номер 5273, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот I - За ЖС, в квартал 28 по подробния устройствен план на район „Север" на град Горна Оряховица, който апартамент се състои от стая с кухня, сервизни помещения и една тераса, със застроена площ от 39.88 кв. м., при граници: изток - М.И., запад - улица, север - зелена площ, юг стълбище, отгоре - Т.К., отдолу - Т.Б., заедно с прилежащото му избено помещение № 9, със застроена площ от 3 квадратни метра, при граници: изток - И.К., запад - коридор, север Г.Й., юг - коридор, заедно с 1,20 % (едно цяло и двадесет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том XIII, н.дело № 5352/1997г. по описа на нотариуса при ГОРС, и в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 3355, том XVII, peг. № 19896, дело № 1679/2004 г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, който недвижим и м о т представлява, както следва: самостоятелен имот в сграда с идентификатор *** по КККР на град Горна Оряховица, одобрени със Заповед № РД-181539/31.08.2018г. на изп.директор на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект - 10.02.2023г.; адрес на имота: гр. Г.О. ул..; самостоятелният обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение:

Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Брой нива на обекта – едно; сочена площ в документа: 39,88 кв.м.; Прилежащи части: избено помещение № 9 с площ от 3 кв.м.; 1,20 % ид.ч. от общите части на сградата; ниво: 1; при съседни самостоятелни обекти на сградата: на същия етаж - ***; под обекта - ***, над обекта - ***., стар идентификатор: няма, съгласно схема № 15-16281413.02.2023г. на самостоятелен обект в сграда, изд. от СГКК - гр. В. Търново. С цитираното решение, делбата на описания по-горе недвижим имот е допусната при квоти за съделителите, както следва : 5/6 (пет шести) идеални части за Р. Г. Й. и 1/6 (една шеста) идеална част за Н. Г. Г..

Видно от заключението на приетата от съда съдебно-техническа и оценъчна експертиза, действителната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот, намиращ се в град Г.О. ул..., описан подробно по-горе, е общо 57 000 лева. От заключението на СТОЕ се установява също и страните не оспорват фактите, че процесният недвижим жилищен имот е 2 неподеляем съобразно правата на страните и нормативните изисквания. Съдът кредитира изцяло приетото заключение на СТОЕ като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че в настоящия случай са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл.349,ал.2 от ГПК, за възлагане на процесния недвижим жилищен имот на ищцата.

Видно от данните по делото, в преклузивния срок до приключване на първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата ищцата е предявила искане за възлагане в неин дял и изключителна собственост на допуснатия до делба недвижим жилищен имот, в съответствие с изискванията на чл.349,ал.4 от ГПК.

Въз основа на приетото по делото заключение на СТОЕ, се налага и изводът, че процесният недвижим жилищен имот е неподеляем, съобразно правата на страните и нормативните изисквания.

От приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том XIII, н.дело № 5352/1997г. по описа на нотариуса при ГОРС, удостоверение за наследници изх. № 1109/26.04.2022г., изд. от Община Горна Оряховица, справка от НБД, се установява, че съсобствеността върху процесния неподеляем жилищен имот е възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност и наследствено правоприемство поради смърт на общия наследодател Г. Г. Д. с ЕГН **********, починал на 28.11.2003г. и оставил като свои наследници по закон и правоприемници, както следва: И.И.Д. – преживяла съпруга, починала впоследствие на 11.01.2005г., Н. Г. Г. – син и Р. Г. Й. – дъщеря. Изискването неподеляемото жилище да има наследствен характер е предпоставка за осъществяване на възлагането по чл.349,ал.2 от ГПК. При наличие на смесена (комбинирана) съсобственост имотът не може да бъде възложен, а се изнася на публична продан. Съгласно т.8 на Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, смесена съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт - напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Последващата съдебна практика, обаче, допълва разбирането за комбинираната съсобственост, като сочи случаи, когато такава съсобственост не е налице. Такива са хипотезите, когато жилищният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, както и когато сънаследниците извършат помежду си разпоредителни сделки, какъвто се явява и процесният случай. В последната хипотеза сделката не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците. Съответно, смесена е съсобствеността, ако чрез правна сделка част от наследствения имот е придобита от лице, извън кръга на наследниците. В този смисъл е практиката, установена с Решение № 239/06.08.2012г. по гр.д. № 81/2011г. на ВКС, І г.о., Решение № 18/27.02.2013г. по гр. д. № 572/2012г. на ВКС, І г.о., Решение № 143/08.02.2017г. по гр. д. № 1693/2016г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 86/09.03.2012г. по гр. д. № 1100/2011г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 31/10.09.2021г. по гр. д. № 2607/2020г. на ВКС, ІІ г.о. Видно от приетите писмени доказателства 3 нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3355, том XVII, peг. № 19896, дело № 1679/2004 г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, удостоверение за наследници изх. № 1109/26.04.2022г., изд. от Община Горна Оряховица, справка от НБД, към 06.12.2004г., когато е сключен договорът за прехвърляне на 4/6 ид. части от имота между И. И. Д. (преживяла съпруга на наследодателя Г.Д.) и дъщеря им Р. Г. Г.а, имотът е съсобствен между тримата наследници на Г.Д., сред които са и страните по посочената сделка, така че този договор е сключен между съсобственици и води единствено до уголемяване дела на приобретателката Р.Г.а – ищца по настоящото дело.

Придобитото от нея право на собственост по силата на договора не променя характера на съсобствеността, която изначално се основава на наследяване и прекратена СИО. В тази връзка, цитираните по-горе писмени доказателства удостоверяват, че право на собственост върху по 1/6 идеална част от процесния имот ищцата и ответникът са придобили на основание наследствено правоприемство - двамата като наследници по закон и правоприемници на своя баща Г. Г. Д., починал на 28.11.2003г. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай съсобствеността между ищцата и ответника Г. не е комбинирана, поради което липсва пречка за възлагане на имота по реда на чл.349,ал.2 от ГПК на съделителя Р. Г.а (в този смисъл е и Решение № 64 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2021 г., II г. о., ГК).

Не се спори между страните по делото, че ищцата е живяла в жилището при откриване на наследството и че не притежава друго жилище, а и от ответната страна не са ангажирани доказателства за противното. Напротив, от показанията на разпитания по делото свидетел Й.Й. (съпруг на ищцата), се установява, че освен жилището в гр. Г.О. ищцата не притежава друго жилище, като двамата съпрузи живеят във ведомствено жилище в ...под наем. Съдът кредитира показанията на св. Й., тъй като същият установява факти, непосредствени възприети от него като съпруг на ищцата, както и поради съответствието им на приетите писмени доказателства и неоспорването им от ответната страна.

Предвид изложеното дотук, съдът приеме, че ищцата отговаря на условията на чл.349,ал.2 от ГПК, поради което процесното жилище следва да бъде поставено в неин дял. Съгласно изискванията на чл.349,ал.5 от ГПК, съдът следва да постанови за уравнение на дела на ответника ищцата да му заплати паричната равностойност на неговия дял от 1/6 ид. част, който съобразно заключението на приетата СТОЕ, кредитирана изцяло от съда, възлиза на 9500 лв., заедно със законната лихва, считано от влизането в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на сумата. Съобразно чл.349,ал.6 от ГПК, ищцата ще стане собственик на възложения й имот едва след като изплати изцяло в 6-месечен срок от влизането в сила на настоящото решение полагащото се на ответника парично уравнение, а ако това не бъде направено, решението за възлагане се обезсилва по право и процесният имот ще бъде изнесен на публична продан. С оглед особеностите на процесния случай – неустановеното местоживеене на ответника и невъзможността същият да бъде редовно призован и уведомен за настоящото делбено производство, съдът следва да постанови паричното уравнение на дела на ответника да бъде внесено по депозитната сметка на ГОРС, 4 откъдето същото следва да бъде изплатено на Н. Г. при писмено поискване от същия с посочване на банкова сметка за превеждане на сумата от 9500 лв.

При този изход на делото, всеки от съделителите следва да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела му, а именно: в размер на 380 лв. за ищцата върху възложения й дял от процесния недвижим имот и в размер от 380 лв. за ответника – държавна такса върху сумата за уравнение на дела му, както и по 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.